10.3.1302 г.: След държавен преврат във Флоренция „черните гвелфи” осъждат на смърт Данте Алигиери

На 10 март 1302 г. във Флоренция „черните гвелфи” извършват държавен преврат, като задочно осъждат на смърт 15 водачи на „белите”, като сред тях е великият поет Данте Алигиери. Той е набеден в присвояване на държавни пари, изнудване и непокорност към папата. Присъдата постановява да бъде горен с огън, докато умре.

Предисторията на станалото във Флоренция е доста дълга. Флорентинската република възниква като независима комуна в град Флоренция, но скоро подчинява голяма част от Северна и Централна Тоскана и започва да играе една от най-важните роли в политическата система в Средновековна Италия.

Във Флорентинската република през 12 и 13 век възникват двете противоположни политически течения, обхванали Централна и Северна Италия – гвелфи и гибелини, поддържащи съответно папата и Свещената римска империя. Конфликтът между тях е резултат от борбата им през 11 век за инвеститура при въвеждане в сан епископ (инвеститур е символичният предмет, който утвърждава въвеждането в сан).

През 12-13 век в Италия започва да се развива занаятчийството, а феодалните отношения постепенно замират. Гибелините са поддръжници на светските ценности и на идеята обединението на разпокъсана Италия да се извърши под ръководството на немския крал, който е начело на Свещената римска империя. Гвелфите пък клонят към църковните ценности и възможността за обединение на Италия около папската власт.

Повечето гвелфи произхождат от богати търговски фамилии, докато гибелините са се замогнали предимно от селско стопанство. Градовете на гвелфите са в райони, където има заплаха от увеличаване на влиянието на императора, докато градовете на гибелините са там, където има непосредствена заплаха от налагане на властта на папата. Гибелинските градове са по-малки (например Сиена), за разлика от доминираната от гвелфи Флоренция. Двата града се сблъскват в битката при Монтаперти през 1260 г.

След като гибелините идват на власт през 1260 г., флорентинските гвелфи са изгонени от републиката, имуществото им е конфискувано, а къщите им са разрушени. Обаче през 1288 г. започва война с гибелинската Пиза, която се оказва несполучлива за Флоренция. Това възражда влиянието на гвелфите.

След като гвелфите окончателно побеждават гибелините през 1289 г. в битката при Кампалдино и Капрона, нараства напрежението между умерените и радикалните крила.

През 1300 г. гвелфите във Флоренция окончателно се разделят на черни и бели. Черните продължават да поддържат папската институция, докато белите се насочват към монархията и се противопоставят на папа Бонифаций VIII.

Борбата между „белите” и „черните гвелфи” продължава с променлив успех до края на 12 век, докато през 1301 г. Флоренция е завладяна от войски на Карл Валуа, поканен от папа Бонифация VІІІ за подкрепа на „черните гвелфи”.

Данте Алигиери е не само съвременник на тези политически борби, но е и сред поддръжниците на белите гвелфи (автор е на произведението „За монархията“) и когато черните гвелфи вземат контрола над града през 1302 г., той е принуден да напусне Флоренция. В годините на изгнание създава своята „Божествена комедия”, полагайки основите на италианския литературен език.

Алигиери много странства. Той даже пребивава в Париж и накрая умира в Равена през 1321 г.

Сега градските власти на Флоренция правят всичко възможно да върнат праха на Данте в родината му и да му устроят пищно погребение в църквата „Санта Кроче”. Равена обаче отказва да ги предаде, тъй като флорентинците сами са го изгонили от града си.

/По материали в интернет/