На 10 март 1813 г. пруският крал Фридрих Вилхелм III (1770-1840) учредява ордена Железният кръст (Eisernes Kreuz, съкр. ЕК), който се дава за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I, при това за определена военна кампания. Това е първият пруски орден с две степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им.
Орденът представлява черен тевтонски кръст от желязо със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813. Орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а орденът 1-ва степен се закача на лявата страна на гърдите. Големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.
Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm).
„Железният кръст” остава символ на войнската доблест на германската армия и в годините между войните. С тях са награждавани не само ония, които са проявили храброст пред лицето на врата, но и военачалниците, планирали военни операции.
По време на Втората световна война върху кръста е изобразен пречупеният кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. Увеличава се и броят на степените. Първоначално те са четири: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и Голям кръст. В края на войната броят на степените достига осем: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст, рицарски кръст с дъбови листа, рицарски кръст с дъбови листа и мечове, рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти (единствен носител е летецът Ханс Рудел) и Голям кръст (получил го е само Херман Гьоринг).
Използван е през двете световни войни като масово отличие, в повечето случаи е даван при строги критерии за истински прояви на храброст – затова железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока през 1957 г. властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война - пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.
Сега тази награда символизира доблестта на старите пруски воини, великите победи от ерата на Бисмарк и храбростта на немските войници в Първата световна война.
„Железният кръст” от Първата световна война в наши дни традиционно е изобразяван на немската военна техника като опознавателен знак.
На 6 юли 2009 г. германският канцлер Ангела Меркел представи четирима военнослужещи за ордена на храброст, въведен за първи път от времето на Втората световна война. Новият „Почетен кръст за храброст” се явява най-висшата от седемте съществуващи във ФРГ почетни награди на Бундесвера.
Българи, носители на германския „Железен кръст”:
• Цар Фердинанд I
• Генерал Иван Колев
• Генерал Никола Жеков
• Генерал Пантелей Киселов
• Генерал Христо Николов Луков
• Генерал Тодор Радев, 1917 г.
• Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г.
• Полковник Петър Дървингов, 1917 г.
• Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г.
• Капитан Георги Радков, 1917 г. - офицер от артилерията
• Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г.
• Поручик Стоян Стоянов, летец-изтребител, 1943 г.
• Поручик Христо Кръстев, летец-изтребител, 1943 г.
• Подпоручик Петър Бочев, летец-изтребител, 1943 г.
• Генерал Никола Михов, 1943 г.
/По материали в интернет/
