10.3.1813 г.: Преди 200 г. Фридрих Вилхелм III учредява военния орден „Железен кръст”

София, България 10 Март 2013, 06:24 7160 прочита 0 коментара

На 10 март 1813 г. пруският крал Фридрих Вилхелм III (1770-1840) учредява ордена Железният кръст (Eisernes Kreuz, съкр. ЕК), който се дава за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I, при това за определена военна кампания. Това е първият пруски орден с две степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им.

Орденът представлява черен тевтонски кръст от желязо със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813. Орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а орденът 1-ва степен се закача на лявата страна на гърдите. Големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата. Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm). &bdquo;Железният кръст” остава символ на войнската доблест на германската армия и в годините между войните. С тях са награждавани не само ония, които са проявили храброст пред лицето на врата, но и военачалниците, планирали военни операции. По време на Втората световна война върху кръста е изобразен пречупеният кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. Увеличава се и броят на степените. Първоначално те са четири: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и Голям кръст. В края на войната броят на степените достига осем: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст, рицарски кръст с дъбови листа, рицарски кръст с дъбови листа и мечове, рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти (единствен носител е летецът Ханс Рудел) и Голям кръст (получил го е само Херман Гьоринг). Използван е през двете световни войни като масово отличие, в повечето случаи е даван при строги критерии за истински прояви на храброст – затова железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока през 1957 г. властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война - пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа. Сега тази награда символизира доблестта на старите пруски воини, великите победи от ерата на Бисмарк и храбростта на немските войници в Първата световна война. &bdquo;Железният кръст” от Първата световна война в наши дни традиционно е изобразяван на немската военна техника като опознавателен знак. На 6 юли 2009 г. германският канцлер Ангела Меркел представи четирима военнослужещи за ордена на храброст, въведен за първи път от времето на Втората световна война. Новият &bdquo;Почетен кръст за храброст” се явява най-висшата от седемте съществуващи във ФРГ почетни награди на Бундесвера. Българи, носители на германския &bdquo;Железен кръст”: • Цар Фердинанд I • Генерал Иван Колев • Генерал Никола Жеков • Генерал Пантелей Киселов • Генерал Христо Николов Луков • Генерал Тодор Радев, 1917 г. • Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г. • Полковник Петър Дървингов, 1917 г. • Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г. • Капитан Георги Радков, 1917 г. - офицер от артилерията • Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г. • Поручик Стоян Стоянов, летец-изтребител, 1943 г. • Поручик Христо Кръстев, летец-изтребител, 1943 г. • Подпоручик Петър Бочев, летец-изтребител, 1943 г. • Генерал Никола Михов, 1943 г. /По материали в интернет/