Мнозина се питат защо Сирак, защо Скитник? Публицистът Стефан Станчев отговаря така в “Златорог”: “Сирак, защото се освобождава от властта на миналото, и скитник, защото пътува извън позволения синор на бъдещето. С прозрачния поглед на мъдрец, който познава границите на изкуството, но и безкрая на живота”.

Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен с името Панайот Тодоров Христов в бедно семейство на текстилен работник. Част от личните си качества дължи на баща си - любознание и сладкодумие. За майка му - Радка Панайотова Гюлмезова, знаем много малко. Детството му преминава сред красивата природа в града под “Сините камъни”. Тук получава и основното си образование. Навършил юношеска възраст, социални причини го принуждават да тръгне по света. 

Един ден - разказва Сирак Скитник в спомените си - баща ми, който често оставаше без работа, ми даде 40 лева с думите: 

Синко, повече не мога. 

Виж къде и как ще изкарваш хляба си

През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през тези четири години създава връзката си със софийската литературна бохема. Следва изявата му като поет и раждането на псевдонима. Ето неговият разказ пред професор Любен Димитров: 

“Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата “Сирак” и спонтанно добавих към нея “Скитник”. Тъй се роди моят псевдоним”.

През 1903 г. завършва семинарията и започва да учителства - първо в Никопол, после в родния Сливен. 1908 година преобръща живота на Панайот Тодоров. 

Със спестените пари от учителстването заминава за Петербург да следва живопис и остава там до 1912 г.

Този негов престой в руската столица има особено значение за мирогледа му и за цялостното му оформяне като творец. Духовната връзка с учителя му Александър Николаев Беноа (архитект, историк на изкуството, художник, критик, илюстратор, сценограф), неговата ерудиция и талант стават идеал и модел за Панайот. Заедно с Беноа учители на младия художник са Бакст и Добожински. Големият художник Михаил Врубел е впечатлен от доброто образование по философия и класически езици на младия българин. Той го въвежда в трудно достъпните петербургски кръгове. 

Заради ненаситния му глад за знание му дават прякора “Гълтачът на пространства”

Приемат го в най-авторитетния кръжец - “Мир исскуства”. Излага свои картини заедно с художниците авангардисти, сред които е и Макс Шагал. За да се издържа, рисува театрални декори и плакати. Публикува стихове в знаменитото списание “Аполон”, където печатат своите произведения Чехов, Горки и Блок. Платната му от този период са изпълнени с призрачните видения от “белите нощи”. През 1912 г. младият художник участва в изложбата на “Съюза на младите” в Петербург. За картините си в изложбата получава насърчително писмо от Александър Беноа и Николай Рьорих. Прибира се в България. Участва в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. 

Връща се от войните с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите,вследствие на които до края на живота си страда от задух.

В годините след войните Сирак Скитник започва своята публицистична дейност, като се стреми да пренесе в България онзи новаторски дух, с който се срещнал и който е научил от допира си с колосите на изкуството на 20-и век в Петербург.

Затова той оглавява духовния елит в София. През 1919 г. заедно с Николай Райнов и Иван Милев създават движението “Родно изкуство”, за да се сроди изобразителното ни изкуство с експресивната прелест на старата българска икона, миниатюра, стенопис, тъкани и орнаменти, митове и легенди. Така се сливат българското и европейското, националното и универсалното, традиционното и съвременното, фолклорното и индивидуалното. Сирак Скитник не само пише за тези нови канони, но и рисува така. Забележително е сътрудничеството му в списание “Златорог”, където е поканен от Владимир Василев, и списание “Везни”. 

През 1919 г. той пише във “Везни”: “Има само едно вечно младо и истинско изкуство, елементите на което можем да намерим при иконописците и при майсторите на картините от Възраждането ни”.

Заради тази своя обществена дейност и изградения си авторитет художникът и критик Сирак Скитник е избран от гилдията за пръв председател на Общото дружество на художниците, от което по-късно се ражда Съюзът на българските художници.

Сирак Скитник среща любовта в лицето на Олга Стефанова Симеонова. Тя е родена в Русе през 1880 г. в семейството на Стефан и Лукса Симеонови. И е потомка на два известни български рода - Симеоновият и Шишмановият. Олга завършва френски колеж в Букурещ. Владее френски, немски и румънски език, пише стихове и рисува, свири на пиано и пее, язди кон, играе тенис и добре познава протокола във висшето общество.

Магията на любовта свързва Панайот - беден, със скромен произход, и Олга, дъщеря на богат и влиятелен банкер 

Любовта, пламнала между тях, я кара да напусне семейството си. Венчават се в “Света Неделя” през 1922 г. Четири години по-късно се сдобиват с дом в Журналистическия квартал, на ул. “Борова гора” 28, построен по проект на известния арх. Георги Овчаров. Тази къща става едно от средищата на културния живот в столицата. Гости тук са Петко Стайнов и Анна Каменова, Елисавета Багряна, Дора Габе, Елин Пелин и много други писатели, артисти, журналисти и художници.

Бракът им продължава 21 години, до смъртта на художника. Влиянието на Олга върху неговата кариера е голямо, но тя винаги остава в сянка.

През 1923-1924 г. той е драматург и артистичен секретар на Народния театър и поставя пиесата на Морис Метерлинк “Монна Ванна”. За това негово режисьорско и художническо изпълнение дълго се говори като за събитие.

През 1935 г. министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредбата-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. Така радиоразпръскването става държавна собственост и официално започва дейността на националното радио. Сирак Скитник е назначен за началник на радиоразпръскването у нас и главен уредник на Българското радио. Мисията си вижда в изграждането на радиото като културен институт на България. И го прави.

Умира на 5 март 1943 г. 

Подготви Поли БОЯНОВА

 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук