Днешният ден е тъжен в историята на България. На 15 юли 1895 година бившият министър-председател Стефан Стамболов бил посечен в центъра на София. Три дни след това той издъхва от раните си и си отива едва на 41 години. Повод за убийството му се приема отмъщението за смъртта на Коста Паница, който е бил събратник на Стамболов и прави опит за военен преврат с подкрепата на Русия, но бива екзекутиран.
Стефан Стамболов е изключителен български държавник, революционер, журналист и поет.

Роден е на 31 януари 1854 година в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Апостол на Вътрешната революционна организация през 1875 и 1876 година. Той участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, което потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. става министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до смъртта си. Заради възстановяването на България и икономическия подем е наричан Българският Бисмарк. 

Стамболов е най-дълго управлявалият български премиер, след Станко Тодоров и Тодор Живков. Критикуван заради диктаторските си методи, той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни. 

 Един от най-силните му цитати е: „Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставим настрана и да се пожертваме пред олтара на Отечеството си!“.