На 15 ноември 1971 г. в Москва умира легендарният съветски разузнавач полковник Рудолф Абел, чието истинско име е Уилям Генрихович Фишер. Именно той е изваден от американски затвор и разменен през 1962 г. срещу пилота на сваления над СССР американски шпионски самолет U-2 Франсис Пауърс.
Уилям Фишер е роден е в германо-руско семейство на 11 юли 1903 в Нюкасъл на Тайн, Великобритания. Родителите му емигрират от Русия през 1901 г., след като царските тайни служби влизат в дирите на тяхната революционна дейност.
Уилям от дете добре знае какво иска от живота и че трябва да си пробива път в него не с мускули, а със знания и интелект. Още на 16 г. постъпва като студент в Лондонския университет.
Семейството се завръща в Русия през 1921 г., получавайки съветско гражданство. Бащата Генрих Фишер постъпва на работа в централата на Коминтерна. Младият Уилям също става преводач в международния отдел на Изпълнителния комитет на Коминтерна.
През 1927 г. той постъпва на работа във външното разузнаване на Съветския съюз и заминава за чужбина отначало като радист. Работи последователно в няколко европейски страни и изпълнява брилянтно поставените задачи. По това време в СССР започват масови репресии на ръководни кадри, включително и в разузнаването. През 1938 г. Фишер е уволнен.
Руски изследователи на разузнаването припомнят, че Фишер е работил няколко години под ръководството на Александър Орлов (Фелдбин). През 1938 г., като резидент на съветското разузнаване в Испания, е извикан за инструктаж в Москва. Той обаче се досеща, че го чакат подземията на „Лубянка” и вместо да се върне в СССР, заминава за САЩ, но не издава никого. Дезертьорството на Орлов хвърля сянка на недоверие върху Фишер и предопределя уволнението му.
Още в началото на Втората световна война Уилям е мобилизиран и е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период той се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.
Житейският път на Рудолф Абел също не е осеян с рози. Той е роден на 23 септември 1900 г. в Рига в семейство на чистачи. През 1914 г. работи като куриер в Рига, а през 1915 г. той се премества в Петроград.
От началото на революцията Абел участва в битки с белогвардейците на реките Волга и Кама. След края на войната преминава курсове за радиооператори във военноморската база в Кронщадт. Той обаче е най-ценен с това, че владее перфектно немски, английски и френски език. При това има изключителна памет.
През юли 1926 г. Рудолф Абел е изпратен в Пекин, където работи като радиооператор към съветското посолство до скъсването на дипломатическите отношения с Китай през 1929. Още докато е в чужбина, през 1927 г. постъпва във външния отдел на ОГПУ (разузнаване) като шифровчик.
След завръщането си от Пекин, Абел още същата година е изпратен да работи нелегално зад граница. В личните му документите от този период е казано накратко: "Назначен за комисар в ОГПУ и е в дългосрочно пътуване до различни страни." Връща се в Москва през есента на 1936 г.
По-големия брат на Рудолф като началник на Политическия отдел на Балтийско корабоплаване през 1937 г. е арестуван за "участие в заговор и шпионаж". И скоро Абел е освободен от органите. Едва през септември 1941 г. е възстановен на работа и е изпратен в разузнавателно-диверсионна група в тила на германците. Тук той се събира с Уилям Фишер. Завръща се у дома чак след победата през 1945 година.
След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним „Марк”, но първоначално през 1948 г. като литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден "Червено знаме.
Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо. През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него му дотрябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.
На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на Рейно Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.
Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята. Тогава той се сеща, че у него има все още неунищожена шифрограма. Запазва хладнокръвие и най-спокойно моли за разрешение да изтрие боята от палитрата, за да не засъхва в негово отсъствие. После смачканата хартийка с шифрограмата е изхвърлена в тоалетната.
Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.
По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.
Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: „Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.”
Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел „рядък тип личност”. ”Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс”. А фразата на Дълес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва” става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.
Докато очаква края на делото и присъдата си, Абел се намира в затвор в Ню Йорк, а по-късно е прехвърлен на Федерална пенитенциарна служба в Атланта.
В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта – да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък – червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.
На 10 февруари 1962 г. Фишер е разменен за американския пилот Френсис Хари Пауърс, свален край Свердловск на 1.5.1960 г. и осъден за шпионаж, и за арестувания за шпионаж в Източна Германия през 1961 г. американски студент Фредерик Прайор.
Фишер и Пауърс са разменени точно в 8:52 ч. сутринта берлинско време. Този важен епизод от живота на Фишер/Абел е детайлно показан във филма „Мъртъв сезон” – по средата на моста двамата си разменят кратък поглед, преди да се разминат. Малко по-рано, на друг пропускателен пункт в Берлин, властите на ГДР предават на американците студента.
След завръщането си в СССР Фишер се лекува известно време и после се връща на работа в съветското външно разузнаване, където предава опита си на млади разузнавачи почти до смъртта си. Погребан е в Донските гробища.
Няколко години след предателството колата на получилия американско гражданство Рейно Хейханен е връхлетяна през нощта на магистралата от огромен камион. Случайно.
Що се отнася до пилота Френсис Пауърс, той разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. След връщането си в САЩ получава медал от правителството, развежда се, става пилот на граждански вертолет и загива в авиационна катастрофа в Латинска Амурика – в полет неочаквано му свършило горивото. Също случайно.
/По материали в интернет/
