На 15 декември 1791 г. влизат в сила първите 10 поправки на приетата през 1787 г. конституция на САЩ. До настоящия момент те са 27 на брой.
Членовете на Конституционната конвенция са многократно критикувани за това, че дават на националното правителство прекалено много сила, в противовес на малката гаранция на индивидуалните свободи и защита на отделните щатски права. Дори привържениците на Конституцията осъзнават необходимостта от подобни поправки.
През 1787 г. Томас Джеферсън, като посланик във Франция и свидетел на вредите от абсолютната монархия, пише на Джеймс Мадисън, че: "Законопроектът за правата е това, което ще защити хората от всяко правителство на земята".
Необходимостта от поредица гаранции на индивидуалните и щатските права е толкова силна, че Конституцията не получава необходимото одобрение на три-четвърти от щатите, докато не получат увeрeние, че основополагащите поправки ще бъдат приети.
Конституцията е ратифицирана от всички щати на Конфедерацията при условие, че спорните положения ще бъдат променени или допълнени. Така се появяват предложения за 12 поправки към конституцията, от които щатите одобряват само 10.
Първият Конгрес на Съединените щати, свикан в Ню Йорк на 4 март 1789 г., разглежда 145 предложения за поправки. На 25 септември влизат в сила 12 от тях. Десет са известни под общото название Закон за правата или Първата поправка (Първи бил), един от основополагащите документи на човешките свободи.
Първите две предложени поправки, отнасящи се до броя на избирателите за всеки представител в Конгреса и заплащането на конгресмените, са отхвърлени.
Тези 10 поправки са изпратени в 13-те щата за обсъждане и гласуване, като е нужно да бъдат одобрени поне от 2/3 от тях, тоест от 10 щата. На 15 декември 1789 г. идва положителен отговор от Вирджиния - необходимия 10-и щат. Така поправките стават неотменима част от Конституцията на САЩ.
Поправките защитават основните права и свободи на човека и гражданина, като реализира идеята за техните равни права. Те също така уточняват и разграничения в компетенциите на федералните власти и правителствата на отделните щати.
Поправките за правата са използвани при разработката на Всеобщата Декларация за правата на човека, приета от ООН на 10 декември 1948 г. и аналогични документи в целия свят.
През януари 1941 г. президентът Франклин Д. Рузвелт разширява гаранциите на закона, като прокламира свобода на словото, религията, личността и освобождение от страха като изконни права на всички народи по света. По-късно, през същата година, той определя 15 декември за ден на Закона за правата и приканва американците да го почетат с подходящи патриотични церемонии. Президентството издава прокламация 15 декември да се празнува ежегодно от 1962 г. като Ден на Закона за правата.
Впоследствие Конституцията на САЩ е променяна още 17 пъти, но процедурата е доста сложна. Тя е описана в член V на самата Конституция - изисква одобрение от Конгреса и на събранията на 3/4 от щатите.
.
.
.
Списък
на приетите поправки на американската конституция:
(№ на поправката; поправка; предложена за обсъждане; влязла в сила)
на приетите поправки на американската конституция:
(№ на поправката; поправка; предложена за обсъждане; влязла в сила)
1. Конгресът няма да прави закон относно утвърждаване на религия, или на нейното свободно упражняване; или ограничаване свободата на словото, или на пресата; или правото на хората мирно да се събират, и да подават петиция пред правителството за поправяне на неправди. Предложена на 25 септември 1789 г.; Приета на 15 декември 1791 г.
2. Доколкото за сигурността на един свободен щат е необходима добре контролирана милиция, правото на хората да държат и носят оръжия няма да бъде нарушавано. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
3 В мирно време нито един войник не може да бъде настаняван в ничий дом без съгласието на собственика му; по време на война това се допуска само по начин, определен със закон. 25 септември 1789 г.;15 декември 1791 г.
4. Забрана за обискиране без съдебно разпореждане. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
5. Право на честен процес. Забрана за издаване на осъдителни присъди, основани само на самопризнания. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
6. Право на процес пред безпристрастни съдии, право на призоваване на свидетели. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
7. Право на процес при граждански спорове. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
8. Забрана на произволни арести, прекомерни глоби и гаранции. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
9. Правата, изброени в Конституцията, не лишават гражданите от други права, които те притежават. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
10. Правата, които не са дадени на Съединените Щати по Конституция, се ползват с предимство от отделните щати и граждани. 25 септември 1789 г.; 15 декември 1791 г.
11. Защита на гражданите на определен щат срещу съдебно преследване от други щати и държави. 4 март 1794 г.; 8 януари 1798 г.
12. Промяна на правилата за избиране на президент. 9 декември 1803 г.; 15 юни 1804 г.
13. Премахване на робството. 31 януари 1865 г.; 6 декември 1865 г.
14. Всеки, който пребивава на територията на САЩ, има право на честен процес, независимо от гражданството си. 13 юни 1866 г.; 9 юли 1868 г.
15. Право на глас на цветнокожите. 26 февруари 1869 г.; 3 февруари 1870 г.
16. Въвеждане на федерален данък. 12 юли 1909 г.; 3 февруари 1913 г.
17. Пряк избор на членове на Сената. 13 май 1912 г.; 8 април 1913 г.
18. Забрана за употребата на алкохол. 18 декември 1917 г.;16 януари 1919 г.
19. Право на глас за жените. 4 юни 1919 г.; 18 август 1920 г.
20. Определяне на дати за началото на мандата на сенаторите (2 януари) и на президента (20 януари). 2 март 1932 г.; 23 януари 1933 г.
21. Отмяна на 18-тата поправка, разрешаване на употребата на алкохол. 20 февруари 1933 г.; 5 декември 1933 г.
22. Ограничаване на два на броя на последователните мандати на президента. 24 март 1947 г.; 27 февруари 1951 г.
23. Право на представителство на Федерален окръг Колумбия в избирателния колеж. 16 юни 1960 г.; 29 март 1961 г.
24. Премахване на плоския данък. 14 септември 1962 г.; 23 януари 1964 г.
25. В случай на смърт или неспособност на президента да изпълнява задълженията си, същите се поемат от вицепрезидента до края на мандата. 6 юли 1965 г.; 23 февруари 1967 г.
26. Право за гласуване на навършилите 18 години. 23 март 1971 г.; 1 юли 1971 г.
27. Гласувано от сенаторите повишение на собствените им заплати влиза в сила за следващия сенат. 25 септември 1789 г.; 7 май 1992