На 16 март 1984 г. в Бейрут движението „Ислямски Джихад” отвлича водещия експерт по антитероризъм и резидент на ЦРУ в Ливан Уилям Бъкли. Това става на път от жилището му за британското посолство, където се помещава и американското представителство в Ливан. Похитителите спират колата му, бързо го натикват в своята и избягват
Уилям Бъкли на два пъти служи в американската армия – през юни 1945 г., точно преди края на Втората световна война, и през юни 1951 г., когато е повишен в чин младши лейтенант и участва във войната в Корея. Раняван е два пъти. Награден е със Сребърна звезда за това, че съвсем сам пленява севернокорейско картечно гнездо.
Кариерата на Бъкли в ЦРУ започва през 1954 г., още докато е в армията. В щабквартирата на ЦРУ в Ленгли той преминава физическа и психологическа подготовка, задължителна за сътрудници, които участват в активни мероприятия.
Бъкли завършва специални военни курсове във Форт Браг, Северна Каролина. По-късно продължава обучението си във Форт Мийд, Мериланд, където се обучава в електронно подслушване.
Излиза от прикритието си в армията и започва да работи официално за ЦРУ в Ленгли. Участва в разузнавателния проект на ЦРУ и Великобритания – Берлинския тунел, който не дава очаквания резултат. Разочарован от канцеларската работа, Бъкли моли да бъде прехвърлен на активна работа
Изпратен е във Флорида да обучава кубински eмигранти, които трябва да бъдат прехвърлени в Куба през 1961 г. – операция в „Залива на прасетата”, превърнала се в пълен провал.
Отново се завръща във Форт Браг, където е един от малкото агенти на ЦРУ, обучен за зелена барета. Изпратен е във Виетнам, където работи с южновиетнамски разузнавачи при планиране на атаки срещу виетнамските партизани в централните части на страната и при осуетяване на северновиетнамски и съветски разузнавателни операции в Лаос. Провел е десетки опасни мисии в Лаос и Северен Виетнам и е оперативен работник в Групата за проучване и наблюдение (ГПН), която изпраща диверсанти дълбоко в територията на противника. Ветераните от ГПН го свързват с операция „Феникс” – програма на ЦРУ за убийство на ръководители на северновиетнамските партизани.
През 1973 г. Бъкли се завръща в Ленгли. По-късно е изпратен в Бон, Западна Германия, а след това в Сирия под дипломатическо прикритие. Сирийските власти го разкриват и той е отзован. Работи за кратко в Египет и Пакистан.
Съветник е на ЦРУ в операцията за спасяване на американските заложници в Иран през 1979 г., която завършва неуспешно. Едновременно с това Бъкли обучава армейски антитерористични групи и организира в ЦРУ служба срещу тероризма. Приблизително по това време излиза официално в пенсия, но малко по-късно е извикан в Ленгли от директора на ЦРУ Уилям Кейси, който е слушал доста добри неща за него.
С истинско нежелание Бъкли се връща на оперативна работа. Този път заминава за Египет да обучава египетските сили за сигурност, включително бодигардовете на президента Ануар Садат. На 6 октомври 1981 г. Садат е убит, а 60 дни по-късно Бъкли, изключително критично настроен към охраната на Садат, се връща в Ленгли.
Кейси, притеснен от недостига на обучени офицери за работа в Близкия изток, лично моли Бъкли да се върне в Ливан, въпреки че там вече знаят кой е. Бъкли остава в Ливан до август 1982 г., когато силите на ООП се евакуират от Бейрут. Тогава Кейси му дава ново поръчение – да подготви за администрацията на Рейгън документ за официалната американска политика по борба с тероризма.
През март 1983 г. терорист взривява бомба пред американското посолство в Бейрут. Убити са 16 американци, включително Робърт Еймс – ръководител на отдела за Близкия изток в ЦРУ. Кейси нарежда на Бъкли да се върне в Бейрут и да замени Еймс като главен резидент на ЦРУ – прикритието е символично: съветник по политическите въпроси към Държавния департамент.
Бъкли полага неимоверни усилия да внедри агенти в терористичните организации в Ливан. След като на 23 октомври 1983 г. терорист взривява с камион казармата на американските морски пехотинци в Бейрут и са убити 241 души, Бъкли полага още по-големи усилия. Вече отдавна е влязъл в полезрението на терористите от „Ислямски Джихад” и закономерно идва отвличането му.
За освобождаване на високопоставения заложник терористите искат 200 000 долара. Властите в САЩ се съгласяват да изплатят откупа, всички условия на похитителите са изпълнени, обаче ислямистите не спазват обещанията си да освободят Бъкли.
На хора от ранга на Бъкли терористическите групировки придават особено значение, защото те разполагат с много знания. Ако от тях изтръгнат информация, това означава смъртна присъда за много оперативни разузнавачи по цял свят.
Точно това отчита Уилям Кейси. Той нарежда да бъдат предприети всички мерки, за да бъде намерен Бъкли. Дори специална група от експерти на ФБР, специализирана в издирване на отвлечени хора, излита за Бейрут. След месец и тези специалисти не напредват в търсенето. В издирването са използвани дори космически спътници за откриване на възможни скривалища на терористите. Официалната политика на САЩ по онова време отхвърля преговори с терористите в Ливан, но Кейси заделя голяма сума за заплащане на информатори и за откуп на Бъкли.
Скоро ЦРУ търси помощ от израелската Мосад. Офицерът за връзка на ЦРУ в Мосад моли да им бъде предоставена колкото се може повече информация за Бъкли и за други заложници.
Благодарение на своята широка мрежа от информатори Мосад достатъчно добре знае какви групи и къде държат много заложници. Даже да се знае точното местонахождение, важно е да се уточни каква групировка стои зад тях, иначе може да се водят преговори с хора, които не държат никакви заложници.
За всеки случай посланикът на САЩ в Израел подава формална писмена молба до премиера Шимон Перес. Перес на свой ред дава указание на Мосад да окажат всяка мислима помощ при търсене и освобождаване на важния заложник. Обикновено подобни указания включват определени ограничения като например: „Ние ще ви дадем всички налични сведения, ако те не заплашват живота на нашите хора”. Но в дадения случай даже такива ограничения не са поставени – точно доказателство доколко проблемът със заложниците е важен както за САЩ, така и за Шимон Перес.
Адмони, шеф на отдела за връзки на Мосад, уверява премиера, че ще бъде направено всичко, което му е по силите, за да помогне на американците. Всъщност той няма и най-малкото намерение да им помогне.
Американците са засипани с информация с подробни детайли, които вече са остарели. Издигнати са им хипотези и предположения, които са недоказуеми. И най-важното: не им е позволено да се срещнат с агенти на Мосад. Става им ясно, че ги мотаят.
Грижата за Бъкли и другите американски заложници заставят Кейси да заобиколи исканото от американската конституция разрешение Конгресът да разреши задействане на плана за доставка на оръжие за Иран, заобикаляйки ембаргото в замяна на освобождаване на заложниците. Така започва аферата „Иран – контрас”.
Преговорите на САЩ с терористите и безуспешните опити Бъкли да бъде откупен срещу партида оръжие за Иран стават част от огромен политически скандал, получил международен резонанс и получил името „Ирангейт”.
За Бъкли обаче няма никаква информация повече от година. Американските разузнавачи смятат, че е отведен от Бейрут в долината Бекаа, а от там в Сирия, където непрекъснато го измъчват и разпитват, за да изтръгнат някаква информация.
На 4 октомври 1985 г. терористите съобщават, че Бъкли е екзекутиран. След седмица в бейрутски вестник се появява фотография с неговия труп. Лидери на „Джихад” съобщават, че шефът на ЦРУ в Бейрут е убит в отговор на израелска бомбардировка на туниска база на движението „Освобождение на Палестина”.
По-късно е установено, че Бъкли умира през юни 1985 г. в резултат на нечовешките изтезания, на които е подложен. Останките му са открити в пластмасов чувал близо до бейрутското летище и са положени във военното гробище в Арлингтън в САЩ с военни почести.
/По материали в интернет/
