17 ноември: 100 г. от битката при Чаталджа

След понесени тежки жертви българските войски са принудени да се откажат от настъплението. Това е най-значителният военен успех на Османската империя в хода на Балканската война и първото голямо поражение на българската армия след създаването на Третата българска държава.<br /> <strong><br /> Разположение на войските</strong><br /> <br /> След разгрома на основните османски сили в Източна Тракия в Люлебургазко-Бунархисарската операция на 2 ноември (20 октомври стар стил) 1912 година българското командване не успява да проведе бързо преследване на дезорганизирания противник.<br /> <br /> Това дава възможност на османските войски да се оттеглят към укрепената Чаталджанска позиция, която е разположена в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия, и има дължина около 28 км между езерата Деркос и Бююкчекмедже. Те са реорганизирани в Чаталджанска армия, включваща три низамски корпуса (редовни войски) и три редифски корпуса (резервни войски). Общата им численост е около 190 000 души с 350 оръдия.<br /> <br /> Българските Първа армия (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) също се реорганизирани след Люлебургазко-Бунархисарската операция. При Чаталджа Първа армия вече включва три дивизии, а Трета армия има в състава си четири дивизии. Общата численост на българските войски е около 118 000 души с 482 оръдия.<br /> <br /> Сравнително тесният фронт принуждава и двете страни да оставят значителна част от силите си в резерв на втора линия.<br /> <br /> Османското командване разполага на предна линия (от юг на север) трите низамски корпуса, като редифските корпуси остават в резерв на около 8 км зад фронта. От българска страна на втора линия са оставени 4-а и 5-а дивизия, които понасят най-загуби жертви в Люлебургазко-Бунархисарската и Лозенградската операция. Българското командване разполага (от север на юг) 3-а, 9-а, 6-а и 1-а дивизия. Десета сборна дивизия е разположена на южния фланг на брега на Мраморно море срещу град Бююкчекмедже.<br /> <strong><br /> Бойни действия </strong><br /> <br /> Първите български части достигат Чаталджанската позиция на 12 ноември (30 октомври) и веднага започват подготовка за настъпление. Планът на българското командване предвижда нанасяне на главния удар по левия фланг и спомагателен удар в централния участък на фронта, като целта е разкъсване на отбранителната линия и притискане на противника към Мраморно море.<br /> <br /> Настъплението по целия фронт започва рано сутринта на 17 (4) ноември 1912 година. Първоначално утринната мъгла подпомага придвижването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису, но когато тя се вдига, те са подложени на тежък обстрел. Първа дивизия е принудена да спре настъплението, а Шеста дивизия с големи трудности успява да завземе укреплението Отлуктабия.<br /> <br /> Късно вечерта на левия български фланг 29-и ямболски пехотен полк от Трета дивизия успява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване така и не разбира за този успех и на следващата сутрин укреплението е подложено на обстрел, както от османската, така и от българската артилерия. Около обед на 18 ноември 29-и полк се оттегля с тежки загуби от Илеритабия.<br /> <br /> На 18 (5) ноември през целия ден османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските части претърпяват тежки загуби и командването нарежда отстъпление до изходните позиции.<br /> <br /> Всъщност османското правителство моли за прекратяване на огъня още в края на октомври, непосредствено след поражението на войските му в Люлебургаско-Бунархисарската операция. Първоначално цар Фердинанд пренебрегва молбата, но се съгласява да преговаря след като българското настъпление е спряно при Чаталджа. Посредник между двете страни е руският посланик в Цариград.<br /> <br /> Преговорите започват на 25 ноември край залива Бююкчекмедже на Мраморно море. По предварителна уговорка между балканските съюзници българските делегати (Стоян Данев, генералите Михаил Савов и Иван Фичев) представляват и интересите на Сърбия и Черна гора. Гърция изпраща свой представител &ndash; пълномощния министър в София Димитриос Панас. Османската делегация е ръководена от главнокомандващия Назим паша.<br /> <br /> Съгласно споразумението, подписано на 3 декември, съюзниците запазват териториите, завзети през първите седмици от войната (Македония, Косово, Северна Албания, Западна и части от Източна Тракия), а османците задържат Шкодра, Дуръс, Дебър, Одрин и Чаталджанската позиция. Договорен е срок от десет дни, в който да започнат преговори за мирен договор в Лондон. Османската страна се съгласява да не блокира българското Черноморие и да позволи свободен железопътен превоз през Одрин на товари (без въоръжение и боеприпаси) за българските войски край Чаталджа.<br /> <br /> Гърците, сърбите и черногорците отказват да спазят примирието и то е в сила само на българо-турския фронт в Източна Тракия, но и тук то се задържа по-малко от два месеца. На 10 януари 1913 г. в Цариград младотурците извършват преврат. Още през втората половина на същия месец младотурците предприемат офанзиви край Чаталджа и Галиполи, с които е сложен край на Чаталджанското примирие.<br /> <br /> За да спечели войната, българското командване организира през март 1913 г. превземането на обсадения Одрин.<br /> <strong><br /> Резултати и оценки</strong><br /> <br /> Поражението при Чаталджа елиминира възможността за сключване на бърз и изгоден за България мир. Българската армия губи инициативата в бойните действия. Претърпените загуби (1480 убити, 1400 безследно изчезнали, 13 000 ранени) и започналата по същото време епидемия от холера, отнела живота на други 1600 души, отслабват допълнително българските части, вече понесли значителни жертви от началото на войната. Деморализацията сред българските войски е съпътствана от втвърдяване на османската политика.<br /> <br /> Действията на българското командване при Чаталджанската операция са силно критикувани в по-късната военна и историческа литература. Според повечето оценки атаката срещу Чаталджанската позиция не е оправдана от военна гледна точка, а цели главно пропаганден ефект от достигането на български войски до Константинопол. Превземането и окупирането на самия град е трудно постижимо при наличното съотношение на силите, а и Великите сили категорично се противопоставят на такова действие.<br /> <br /> Самата операция е започната прибързано, като е пренебрегнато основно правило на военната наука - укрепени позиции да се атакуват само при значително числено превъзходство. В направлението на главния удар не е осигурена необходимата концентрация на сили за пробив в противниковата отбрана.<br /> <br /> За неуспеха на българите допринасят недостатъчното разузнаване, слабата координация между настъпващите съединения и липсата на адекватна артилерийска поддръжка. Резервите остават далеч от полесражението и така половината от българската пехота не влиза в боя.<br /> <br /> Османският успех се отдава на решението на Назим паша, османския командир, да се откаже от настъпателни действия, довели до пораженията при Лозенград и Бунархисар, и да заложи на отбрана в дълбочина с подобрено централизирано командване на артилерията.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />