Този месец отбелязахме 190 години от рождението на бащата на Периодичната таблица - Дмитрий Менделеев. Той е роден на 8 февруари 1834 г. в Сибир и е най-малкото от 17 деца в своето семейство. Неговият баща е бил професор по политика и философия. През 1855 г. Менделеев завършва със златен медал в катедрата по природни науки на Факултета по физика и математика и е назначен за старши учител по природни науки в мъжката гимназия на Симферопол. През 1856 г. защитава магистърска степен в Петербургския университет, а през 1857 г. е назначен за доцент в Императорския университет в Санкт Петербург в катедрата по химия. През 1864 г. Менделеев става професор по химия в Технологическия институт.

Най-голямото откритие на Менделеев е Периодичният закон за химичните елементи, въз основа на който той създава Периодичната система на елементите. Той формулира Периодичния закон, който гласи, че свойствата на химичните елементи, на техните прости вещества и химични съединения са в периодична зависимост от техните атомни маси. По-късно физикът Хенри Мозли прави нова формулировка на Периодичния закон - свойствата на химичните елементи, на техните прости вещества и химични съединения са в периодична зависимост от броя протони в ядрата на атомите им.

Дмитрий Менделеев има и други важни научни постижения. 

Той открива критичната температура на кипене на течностите през 1860 г., създава химичната теория на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. Конструира и пикнометър - прибор за определяне на плътността на течностите. Извежда уравнението за идеалния газ, включващо зависимостта между състоянието на газа и температурата, днес известно като уравнение на Клапейрон-Менделеев. Изследва явлението изоморфизъм, което разкрива връзката между формата на кристалите и химичния състав на съединенията. През 1887 г. извършва полет на конструиран от самия него аеростат с двигател; работи в областта на приложната химия в селското стопанство и насърчава използването на минерални торове.

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обявява Дмитрий Менделеев за най-известния учен на всички времена.

Менделеев бил странен, но категорично велик човек. Подстригвал косата си веднъж годишно. 

Интересувал се силно от изкуство, а шахът бил любимото му занимание

Статиите си отбелязвал с гръцката буква “делта”. Оставил след себе си повече от 1500 труда. Списъкът с титлите и званията му съдържа повече от сто наименования. Бил е почетен член на над сто ру ски и чуждестранни научни общества, награждаван е с безброй почетни ордени и медали.

В негова чест са били наречени най-големите конгреси и събития, свързани с химията. В много градове на Русия, а и в други страни са издигнати негови паметници. Името му носят множество музеи и учебни заведения. Той става първият руски учен, получил докторска степен в Кеймбридж. И макар три пъти да е номиниран за Нобелова награда, така и не успява да я вземе. Най-любопитното от живота му е в статията.

 

А ето и още някои любопитни факти за тази невероятна личност, подбрани от Весела Ангелова в сайта “10-те най”.

► Корените

Дядото по бащина линия - Павел Максимович Соколов, бил руски православен свещеник в село Тихомандрици, разположено на 2 км от северния край на езерото Удомля. Според традицията на свещениците по онова време, децата на Павел получават нови фамилни имена, докато посещават духовната семинария.

Само Иван - бащата на Дмитрий - под формата на прякор получава фамилното име на съседните земевладелци Менделееви. Майчиният род произхожда от старо семейство на сибирски търговци и индустриалци, основатели на първата сибирска печатница.

► Родителите

Бащата - Иван Менделеев, постъпва във филологическия отдел на Главния педагогически институт. Завършва сред най-добрите студенти и е назначен за учител по философия, изящни изкуства и политическа икономия в Тоболск. Там се запознава и се жени за Мария Корнилиева. След това става директор на Тоболската гимназия.

Самата Мария Дмитриевна Корнилиева е без образование, но се образова, учейки уроците на своите братя, изключително интелигентна и енергична, посветена изцяло на децата си.

► Раждането

Дмитрий Иванович Менделеев е роден на 8 февруари 1832 г. в Тоболск, Сибир. Той е най-малкото дете в семейството, като броят на неговите братя и сестри е спорен, но надхвърля десет. От всички деца осем умират в ранна детска възраст, като Иван и Мария дори не са имали време да дадат имена на три от тях, а една от дъщерите им умира на 15-годишна възраст.

В годината на раждане на Дмитрий Иван Менделеев ослепява. Заминава за Москва, където зрението му е възстановено. Директорската му позиция обаче е заета от друг и той е принуден да се пенсионира.

Поради затрудненото финансово положение семейството се мести в близкото село Аремзянка. Там братът на Мария притежава малка фабрика за стъкло. Тя получава правото да управлява фабриката, а след смъртта на Иван през 1847 г. семейството се издържа изцяло от фабриката.

► Обучението

Едва станал на 7 години, малкият Митя постъпва в гимназия заедно с по-големия си брат Павел. Детето се учи зле. Освен по математика, получава двойки по всички други предмети. Буйният му нрав му създава проблеми със съученици и учители, но преподавателите са впечатлени от ума му и виждат в него потенциал.

В годината, в която синът й завършва гимназията, Мария, Дмитрий и най-малката й дъщеря Елизабет заминават за Москва. Поради бюрократични формалности той не е приет в Московския университет.

Две години по-късно, няколко седмици след като Дмитрий е записан като студент в Главния педагогически институт в Санкт Петербург, Мария Менделеева умира. Той завършва института със златен медал и е назначен за старши учител в гимназия в Симферопол.

► Здравето

От детство Дмитрий страда от постоянни здравословни проблеми. Докато учи в Санкт Петербург, те се проявяват най-силно. Отслабва драстично, страда от силно главоболие и кашля постоянно. Някои лекари смятат, че не му остава много време на този свят, други го диагностицират с туберкулоза, но нищо повече. По препоръки отива на преглед при изключителния руски хирург Пирогов. Докторът уверява Менделеев, че ще живее още много години.

► Жените

На 4 април 1862 г. се сгодява за 6 години по-голямата от него Феозва Никитична Лещева. Женят се на 27 април 1862 г. в църквата на Николаевския инженерен институт в Санкт Петербург. Бракът им трае 9 години, през които се раждат двете им деца - Владимир и Олга.

През 1876 г. Менделеев се увлича по 17-годишната художничка Анна Попова и започва да я ухажва. През 1881 г. й предлага брак и я заплашва със самоубийство, ако тя откаже. И макар Руската православна църква да изисква поне седем години преди законен повторен брак, а разводът му с Лещева да е финализиран един месец след като се жени за Попова, той не се поколебава да го направи. Анна му ражда четири деца - Любов, Иван и близнаците Мария и Василий.

► Науката

Най-голямото му откритие е Периодичният закон за химичните елементи, който дефинира на 35-годишна възраст. Въз основа на този закон той обобщава основните принципи на неорганичната химия, като създава Периодична система на елементите и пръв в историята на химията предсказва съществуването и свойствата на все още неоткритите дотогава елементи - скандий, германий и галий.

През 1860 г. открива абсолютната температура на кипенето. Установява общото уравнение за състоянието на газовете и коригира уравнението на Бойл-Мариот при прилагането му към реалните газове.

Допринася за развитието на метрологията и усъвършенстването на метрологичните уреди, конструкцията на точните везни и теорията на тегленето. От 1860 г. до края на живота си се занимава с нефтената промишленост в Кавказ и други нефтени райони в Русия.

Формулира теория за неорганичния произход на нефта, създава и схема за разделянето му на фракции. През 1890 г. министърът се обръща към него с молба да разработи бездимен барут. Седмица по-късно изготвя две смеси за бездимен барут, който да се произвежда в Русия. Но руското правителство не успява да го патентова и американците започват да продават на руснаците “барута на Менделеев”.

► Признанията

Името му носи 101-вият химически елемент - “менделевий”. Синтезиран е изкуствено през 1955 г., а свойствата му все още не са добре изучени. През 1984 г. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура го обявява за най-известния учен на всички времена.

През 2010 г. минерал е наречен на неговото име - “менделевит”. 2019 г. е обявена от ООН за Международна година на Периодичната таблица на химичните елементи на Менделеев. На него е кръстен и голям кратер на Луната, който може да се види и от нашата планета.

Дмитрий Иванович Менделеев умира на 20 януари 1907 г. в Санкт Петербург от пневмония. Гробът му се намира във Волковското гробище в Санкт Петербург.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук