21.2.1613 г.: Земският събор обявява Михаил Романов за цар на Русия

На 21 февруари 1613 г. след продължителни спорове и издигане на различни кандидатури Земският събор обявява Михаил Фьодорович Романов за цар на Русия. По това време е едва на 16 години и се намира в Ипатиевския манастир в Кострома.

Михаил Фьодорович основополага династията Романови, която управлява страната 300 г. Управлението му слага край на Смутното време и възстановява стабилността на страната.

Михаил Романов е син на Фьодор Романов и Ксения Ивановна. Баща му е първи братовчед на цар Фьодор I - последния руски цар от московското разклонение на династията на Рюриковичите, който умира без да остави наследници. Според някои източници, той изявява желание да бъде наследен от Фьодор Романов.

След избора за цар на Борис Годунов (21.2.1598) семейството на Михаил изпада в немилост и е изпратени в манастир, като родителите приемат имената Филарет и Марта. Филарет бързо се издига в църковната йерархия, като е избран за митрополит на Москва.

Дошлият на власт Лъжедимитрий І, доказвайки своето родство с дома Романови, връща в двора останалите живи от членовете на семейството на Фьодор Романов с Марта и децата им.

След отблъскването на полските войски от Москва в началото на 1613 г., в столицата е свикан Земски събор, който трябва да избере нов цар. Родството с Рюриковичите послужва като важен фактор при избиране на кандидатурите за престола и затова кандидатурата на Михаил Фьодорович Романов е призната за най-подходяща.

Избраният цар обаче е млад и неопитен, затова до 1619 г. страната е управлявана от великата старица Марфа (Марта) и нейните роднини, тъй като баща му митрополит Филарет е в плен на Жечпосполита (Полша).

Основен проблем пред Русия още в началото на управлението на Михаил са продължаващите войни с Швеция и Жеч посполита. На 17 февруари 1617 г. той успява да сключи с Швеция Столбовския договор. Според него Русия си връща контролирания от шведите Новгород, но трябва да изплати парични компенсации и да се откаже от излаза си на Балтийско море и крепостта Шлиселбург.

Също през 1617 г. полският престолонаследник Владислав, който през 1610 г. е избран за руски цар и все още поддържа претенциите си, организира голям поход срещу Москва, в който се включват и много украински казаци, водени от хетмана Конашевич-Сагайдачни.

През есента на 1618 г. Владислав наближава Москва, но не успява да превземе града и на 1 декември е сключено Деулинското примирие. Според него Жечпосполита запазва Смоленск, Новгород Северски и Чернигов. Двете страни разменят и пленниците си, като в Москва се завръща митрополит Филарет.

На следващата година Филарет е избран за патриарх и практически управлява страната до смъртта си през 1633 г. Той също носи титлата Велик господар. Държавните грамоти по това време са подписвани от името на царя и на патриарха.

През 1632 г. цар Михаил прави опит да си върне Смоленск и подновява войната с Жечпосполита. След като руската армия е разбита, примирието е подновено.

През остатъка от управлението си царят се стреми към поддържане на мира. Когато през 1637 г. донските казаци превземат османската крепост Азов, той отказва да ги подкрепи и през 1642 г. те са принудени да изоставят града.

Цар Михаил страда от прогресивно заболяване на крака, като в края на живота си вече не може да ходи. През цялото си управление той оставя държавните дела на своите съветници. Умира на 23 юли 1645 г. само ден след като е навършил 49 години.

Той се жени два пъти: Първо през 1624 г. за княгиня Мария Долгорукова, която умира 4 месеца по-късно, а след това за Евдокия Стрешньова. От втората си съпруга Михаил Романов има 10 деца, от които само две доживяват до зряла възраст - наследникът му Алексей и дъщеря му Ирина.

Михаил води продължителни преговори, с цел да ожени дъщеря си за Валдемар, син на датския крал. Принцът дори пристига в Москва, но след като отказва да приеме православието бракът пропада и той остава задържан в Русия до смъртта на царя.

/По материали в интернет/