На 22 февруари 1848 г. в Париж избухва въстание като продължение на антиправителственния митинг, което продължава до 24 февруари. Това е началото на Френската буржоазно-демократическа революция. Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.
Френската революция от 1848 г. е част от революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Революциите от 1848-1849 г. увличат цели народи, които с непозната дотогава дързост предявяват претенции за промяна на съществуващите политически системи и институции, без да се интересуват от легитимността на монарсите и на техните династии.
Започва “пролетта на народите” в Европа със стремежа им към обособяването на свои национални държави и за социално-икономически промени. Този процес се придружава от активизиране на републиканските идеи, от желание за по-големи политически права и индивидуални свободи на гражданите.
Начало на кризата
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на XIX в. са предшествани от криза, която най-напред засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р. Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.
Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошават положението на народните маси. Фалират 4762 фирми, промишленото производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%. Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към правителството и парламента с петиции.
Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга цели отрасли – строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките.
Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа. Управляващата класа гледа с презрение на исканията.
Февруарското въстание
За 22 февруари 1848 г. в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа на правителството.
На 23 февруари вечерта близо до сградата на Министерството на външните работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.
През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата: „Граждани! Вие още веднъж със своя героизъм победихте деспотизма в неговата последна крепост- гласи едно от възванията. – Но вие го победихте и на 14 юли 1789 г., и на 10 август 1792 г., и на 29 юли 1830 г. и всеки път плодовете на вашата победа ви бяха отнети...Нека тези примери ви послужат най-сетне за урок... Вземете незабавно последно решение. Спуснете се към Тюйлейри и го завладейте!...Внимавайте вече да не се доверявате на шарлатани и на хора, показали само страхливост или политическа бездарност... На оръжие!”
Като овладяват двореца, въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу Камарата! Да живее републиката!”
Същия ден крал Луи-Филип се отрича от престола и бяга в Англия.
Следващите събития могат само да бъдат маркирани:
* На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 ч - до 10 часа продължителност за Париж и до 11 часа за провинцията.
* На 4 март е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. В резултат на това са на 23 април са проведени избори за Учредително събрание, които са спечелени от републиканците.
* На 4 май 1848 г. Учредителното събрание започва своята първа сесия.
* На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата на Учредителното събрание. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците.
Юнското въстание
Юнското въстание от 1848 г. на парижкия пролетариат обаче заслужава детайлно излагане. Около 50 хил. работници от държавния сектор, безработни и работници от частните предприятия, се вдигат на борба. Те се въоръжават и построяват над 600 барикади. Париж се разделя на два враждебни лагера – пролетарски и буржоазен.
Работниците знаят, че започват борба не на живот, а на смърт. Те искат демократическа и социална република, незабавно арестуване на членовете на Изпълнителната комисия и привличане под отговорност на министрите-депутати от Учредителното събрание. Работниците искат работа, хляб, унищожаване на експлоатацията на човек от човека, образуване на демократично правителство, свободна асоциация на труда, освобождаване на арестуваните революционери Бланки, Распай и др.
Тези искания свидетелстват, че Юнското въстание обективно е борба за унищожаване на капиталистическия строй, пръв, макар и неосъзнат опит за пролетарска революция.
Въстанието няма нито ръководещ център, нито единна организация. Начело застават водачи на революционните клубове, командири на пролетарските батальони на Националната гвардия.
Настъплението от работническите предградия към центъра на града се извършва стихийно и разпокъсано. След успехите на 23 юни въстаниците преминават към отбрана. Център на боевете е Сентантоанското предградие. Въстаниците проявяват героизъм, в борбата участва цялото работническо население, включително жените и децата.
На 24 юни за потушаването на въстанието Учредителното събрание връчва на военния министър Кявеняк диктаторски пълномощия, като го назначава за “глава на изпълнителната власт”. Кавеняк въвежда обсадно положение и пуска в ход артилерия. Въстаналите работници са засипвани от гранати и запалителни снаряди; купища от трупове покриват улиците. Цели квартали са опожарени или разрушени.
Вечерта на 26 юни войските на Кавеняк смазват и последните огнища на въстанието.
Започва най-жесток терор. Арестувани са не по малко от 25 хил. души: 11 хил. са избити без следствие и съд, а останалите са осъдени на изгнание. Буржоазията се стреми да унищожи всички съзнателни активни работници, цвета на парижкия пролетариат.
Цялата международна реакция - от руския император Николай І до лорд Палмерстон, приветстват жестоката разправа на буржоазията с парижките пролетарии.
Юнското въстание на парижките работници избухва стихийно в отговор на провокационните действия на реакцията в момент, когато пролетариатът все още съставлява малцинство от населението на Франция, когато той не е организиран, няма своя революционна пролетарска партия, която да го ръководи, а революционните лидери се намират в затворите. Пролетариатът е изолиран, не получава подкрепа от селяните и от дребната буржоазия и поради това Юнското въстание от 1848 г. е обречено на поражение. По този повод К.Маркс пише: “Буржоазията принуди парижкия пролетариат към Юнското въстание. Само това обстоятелство вече го осъди на неуспех. Не непосредствена, осъзната потребност тласна пролетариата към насилствено сваляне на буржоазията; та той нямаше още сили да се справи с тази задача.”
С потушаването на Юнското въстание всички демократичните промени на Френската революция са преподчинени на интересите на аристокрацията, търговците и индустриалците, които съсредоточават в ръцете си цялата власт. В този дух е Конституцията, приета на 4 декември 1848 г., която създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента на републиката.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
