На 24 март 1946 г. след инфаркт умира в бедност и самота великият шахматист и не победен четвърти по ред световен шампион по шах Александър Алехин. Смъртта го настига на 53 г. в хотелската му стая в Ещорил, близо до Лисабон. Намерен е на следващия ден в креслото до масата, на която има шах с наредени фигури.
Кариера
Алехин е роден на 31 октомври 1892 г. в Москва, Русия, в аристократично семейство. Научава правилата на шаха, когато е 7-годишен. Не е вундеркинд. Започва да играе сериозно след 12-та си година. На 16 г. прави международния си дебют на турнир в Дюселдорф, където дели 4-5 място. Между 1908 г. и 1914 г. участва в множество турнири. През 1909 г. печели званието "майстор". През 1914 г. заема 3-то място на международен турнир в Санкт Петербург след Ласкер и Капабланка и става един от първите гросмайстори - звание, дадено на петима шахматисти от цар Николай II.
Дебютът си като гросмайстор Алехин прави същата година в Манхайм, Германия, като печели турнира (+9, -1, =1), който е прекратен заради започването на Първата световна война. Арестуван е от германците и лежи в затвора. По много обиколен път през Швеция се прибира след 3 месеца в Русия.
От 1916 г. Алехин служи доброволно на страната на Русия във войната. След войната живее за кратко в Одеса. През 1918 г. е осъден на смърт чрез разстрел заради аристократичния си произход, но присъдата е отменена 2 часа по-късно. Алехин се връща в Москва и като полиглот работи като преводач за конгреса на Коминтерна.
През 20-те години на XX-ти век Алехин се опитва да спечели званието "Световен шампион по шах". През 1920 г. става първият шампион по шах на СССР. През 1921 г. се жени за Ана-Лиза Рюг, представителка на швейцарската социалдемократическа партия в Русия и се премества да живее във Франция. (От този брак се ражда синът му Александър.)
През 1922 г. остава втори на престижния турнир в Лондон, след световния шампион Капабланка. Там подписва договор за мач за световната титла, който се е състоял през 1927 г. и е спечелен от Алехин.
През 1925 г. се представя блестящо в Париж като печели 22 партии, губи 2 и завършва реми в 3 от общо 27. Поставя и световен рекорд за най-голям сеанс по шах-блинд (без да гледа дъската с фигурите) - 28 партии (+22, -3, =3). Същата година получава френско гражданство и започва докторантура по право в Сорбоната.
През 1927 г. печели световната титла в мач срещу кубинеца Хосе Раул Капабланка и я запазва до смъртта си с едногодишно прекъсване през 1935 г.
По време на Втората световна война е преводач на страната на Франция. Принуден е от германците да участва в турнири в Мюнхен, Залцбург, Краков, Варшава и Прага. Това е условие, поставено му от нацистите, за да се събере отново с четвъртата си жена Грейс Висхар (американка от еврейски произход, 16 г. по-възрастна, вдовица на чаен плантатор в Цейлон), която е заловена във Франция. В края на 1943 г. Гестапо му дава право да замине за Испания.
В кариерата си Алехин участва в 87 турнира, като печели 62 от тях. Участва и в 23 отделни мача, 5 от тях за световната титла. Общо играе 1264 официални партии (+735, -127, =402), много от тях са отличени за красива игра.
Мачове за световната титла
За мача за световната титла с Капабланка Алехин е считан за абсолютен аутсайдер поради предишните му срещи с кубинеца. Прогнозите не се сбъдват и Алехин печели мача с +6, -3, =25 след двумесечната борба. Капабланка печели 3-тата и 7-мата партия, но Алехин печели 1-та, 11-та и 12-та, поема инициативата и не я пуска до края на мача.
През 1929 г. Алехин играе вторият си мач за световната титла, този път претендент е Ефим Боголюбов. Алехин го печели предсрочно след 26-та партия с резултат +8, -3, =15. През 1930 г. Алехин предвожда отбора на Франция на шахматната Олимпиада в Хамбург.
През 1935 г. Алехин отстъпва титлата на Макс Еве на мач в Холандия. Алехин трябва да спечели последната, 30-та партия, за да си запази титлата, но това не му се удава. Поради увлечението си по алкохола Алехин често е пиян по време на партиите.
В мача-реванш през 1937 г., вече преодолял алкохолната си зависимост, си възвръща титлата и става първият шахматист, който успява да си върне титлата в реванша. През 1938-39 г. има преговори за мач за световната титла с Ботвиник, но такъв не се провежда заради Втората световна война.
През 1946 г. преговорите с Ботвиник са възобновени, на 23 март 1946 г. изпълкомът на ФИДЕ официално взема решение за мача, но на следващия ден Алехин умира.
Кончина
Във връзка с кончината му списание „Шахматы в СССР” отпечатва некролог с подписа на Пьотр Романовски, в който се казва: „Алехин е роден и израснал в Русия. В нашата страна се развива неговият шахматен талант и сила... Съветските шахматисти високо ценят Алехин като изявен майстор, внесъл богат принос в съкровищницата на шахматното изкуство. Но като към човек, морално неустойчив и безпринципен, нашето отношение към него може да бъде само отрицателно.”
През 1956 г. става въпрос за изваждане на тленните му останки и препогребването им. Тогава съветските власти изявяват желание те да намерят покой на руска земя в Москва. По настояване обаче на вдовицата му Грейс прахът му е положен в Париж, където живеела Грейс и където Алехин прекарал голяма част от живота си. Избрано е гробището Монпарнас. На възпоменателната церемония на 25 март 1956 г. (само ден след 10-та годишнина от смъртта му) присъства президентът на ФИДЕ Фолке Рогард и голяма делегация от СССР.
Грейс, починала дни преди това, също е положена в този гроб. Надгробният мраморен барелеф е дело на шахматиста и скулптура Абрам Барац, лично познат с Алехин. На паметника му е написано "На руския и френски шахматен гений".
Сеанс на Алехин в София
На 13 април 1936 г. по покана на Софийския шахматен клуб Алехин играе сеанс от 40 партии в градското казино в София.Резултатът е 26 победи, 10 равенства и 4 загуби.
Срещу Алехин печелят партиите си Аршавир Таниелян, Александър Цветков, Андрей Малчев и Георги Семерджиев. С равенство завършват Александър Кипров, Найден Войнов, А. Радославов, Теодор Траянов и др.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
