Днес, 5 август 2025 г., се навършват 27 години от смъртта на Тодор Живков – комунистическия лидер, управлявал България почти 35 години, пише "Дарик".
На гроба му в Правец бе положен стилизиран венец, изработен в цветовете на руския флаг – бяло, синьо и червено, със зелено-червени елементи, напомнящи българския трикольор.
Венец в руски цветове
Този символичен жест възражда спомена за опита на Живков да направи България 16-а съветска република – идея, предложена през 1963 г., но отхвърлена дори от съветските ръководители.
Снимка: Георги КОЛЕВ/БЛИЦ
От печатар до партиен лидер
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец (днес град). Завършва прогимназия в Ботевград и работи като печатарски работник. Още през 30-те години се включва в младежкото комунистическо движение, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП).
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г., Живков започва бързо издигане в партийната йерархия, а през 1956 г. става първи секретар на ЦК на БКП, като остава начело на държавата до 10 ноември 1989 г., когато е свален с вътрешнопартиен преврат.
Модел на власт, подчинен на Москва
Управлението на Живков е белязано от пълно следване на съветския модел – политическа репресия, централизирана икономика и контрол върху обществения живот. България се превръща в най-верния сателит на СССР, а Живков многократно демонстрира лична и политическа лоялност към Кремъл.
През 60-те години той официално предлага включване на България като съветска република, което не се осъществява единствено поради липса на ентусиазъм от съветска страна.
Наследството: лагерите, репресиите и страха
Въпреки че някои все още свързват управлението на Живков със „социална сигурност“ и стабилност, историческите факти за репресиите остават неоспорими.
Именно при неговото ръководство функционират лагерите в Белене и „Слънчев бряг“ край Ловеч, където десетки невинни хора са били убити или изтезавани по особено жесток начин. Репресивният апарат на Държавна сигурност следи, преследва и унищожава съдби през целия период на управление.
Дори през 70-те и 80-те години, когато на повърхността режимът изглежда по-мек, страхът и цензурата продължават да са основни инструменти на властта.
Неоценена глава от българската история
До днес личността и управлението на Тодор Живков не са получили еднозначна оценка от историческата наука. Докато част от обществото гледа с носталгия към периода, други настояват за пълно разобпличаване на диктатурата и нейните престъпления.
Наследството на Живков продължава да разделя българите, а символични жестове като венец в руски цветове на гроба му отново напомнят колко трайна е сянката на този период.
