Американският химик Уолъс Хюм Каротърс от централната лаборатория на фирмата „Дюпон де Нимур” в Уилмингтън през 1934 г. синтезира полиамидна смола.
На нейна основа Каротърс на 28 февруари 1935 г. заедно с група химици от тази лаборатория създава ново синтетично влакно, получило името найлон.
Работата по по-нататъшната разработка на влакното продължава. Но на 29 април 1937 г. след продължителна депресия Каротърс се самоубива, след като неговата съпруга му съобщава, че е бременна. Той не успява да види триумфалното шествие на своето творение по света.
Името на найлона съвсем не е случайно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), тъй като е продукт на съвместна разработка на американски и английски учени от американската компания Дюпон.
На 27 октомври 1938 г. ръководителите на фирмата „Дюпон де Нимур” обявяват за изобретяването на найлона. А през 1939 г. найлонът влиза за пробна продажба в един от универмазите „Уилмингтън” в САЩ. Това са първите в света найлонови чорапи, станали сензация. Започват да се продават масово от 15 май 1940 г. Само през първата година са продадени 64 милиона чифта на цена от 1,35 долара, което днес се равнява на 21 долара за чифт. Тогава те стрували 3 пъти по-скъпо от копринените.
От началото на Втората световна война цялата получавана в САЩ найлонова суровина отива за производство за армията - на дъждобрани, парашути, палатки.
/По материали в интернет/
