30 г. от американската агресия в Гренада

София, България 25 Окт. 2013, 07:15 12798 прочита 0 коментара

На 25 октомври 1983 г. в 6 часа сутринта САЩ предприемат интервенция спрямо малката островна държава Гренада при операция „Неотложна ярост” (Urgent Fury) и я окупират. Това е част от стремежа на САЩ да се изживяват като „световен полицай” и опасен рецидив от времето на тяхната „политика на канонерките”.

Операцията е предприета с формалната цел за защита на американските граждани и възстановяване стабилността в страната по искане на Организацията на американските държави. В хода на операцията е свалено прокомунистическото ляво правителство на страната, дошло на власт с преврат, при който е разстрелян ръководителят на страната Морис Бишоп. Предпоставки На 13 март 1979 г. в страната е извършен държавен преврат и на власт идва движението New Jewel Movement начело с харизматичния ляв лидер Морис Бишоп. Новото ръководство на страната взема курс на активно сътрудничество със социалистическите страни и на първо място с Куба. С чуждестранна помощ армията на Гренада е превъоръжена и към 1983 г. е най-боеспособната въоръжена сила в източната част на Карибско море. За четири години Гренада сключва три споразумения със СССР, като само първото е на стойност 58 млн. долара. Новият външнополитически курс на Гренада предизвиква сериозно безпокойство в САЩ, чието политическо господство в Централна Америка вече е поставено под съмнение от идването на власт на сандинистите в Никарагуа и от действията на левите партизани в Салвадор. През април 1982 г. Рейгън на среща с ръководството на източните карибски държави открито обвинява правителството на Гренада в разпространяване на &bdquo;вируса на марксизма” в други страни. Обстановката се изостря. На 26 март 1983 г. Гренада привежда своята армия и полиция в повишена бойна готовност. Морис Бишоп обаче се стреми да избегне ескалацията на конфликта и през юли лети до Вашингтон, за да се срещне с Уилям Кларк, помощник на президента по националната сигурност. Бишоп сондира възможността за подобряване на отношенията със САЩ и обещава да преразгледа връзките с Куба. Тази прагматична позиция не се харесва на левите радикални членове на правителството. Летището Американските официални лица изразяват най-силна тревога във връзка със строителството в Гренада на ново международно летище в Порт Салинас с дължина на пистата 2700 м., което трябва да е готово към началото на 1984 г. Контрактът за строителството е сключен в британска фирма, а непосредственото строителство се изпълнява от кубински работници. На 17 март 1983 г. американците показват въздушни снимки от строежа и обявяват, че това ще бъде &bdquo;кубинска военна база”. Генералният директор на британската компания "Плеси Еърпортс", която проектира летището, съобщава на пресконференция, че аеропортът е за граждански самолети и на него няма военни и подземни съоръжения, горивните резервоари са разположени на открито, а пистата е в съответствие с изискванията на ИКАО и даже е по-къса отколкото в съседните страни в карибския архипелаг (в Тринидад-и-Тобаго е 3220 м., а в Барбадос – 3300 м.) Президентът Роналд Рейгън не веднъж заявява, че се изгражда съветско-кубинска военна база за кацане на съветски бомбардировачи, което представлява заплаха за сигурността на САЩ. Превратът от 13-14 октомври В средата на 1983 г. в движението New Jewel Movement настъпва разцепление. На 13 октомври привържениците на премиера Бърнард Коард извършват преврат. На 14 октомври Бишоп е арестуван и разстрелян. Формирано е спешно военно правителство и на 19 ноември е въведен комендантски час за срок от четири денонощия. Подготовка и план на операцията Организацията на Източнокарибските държави се обръща към САЩ с молба да възстановят стабилността в Гренада. По-късно става ясно, че това е направено по молба на американското правителство. САЩ обосновават необходимостта да се намесят в събитията в Гренада с обстоятелството, че там учат около 630 студенти-медици от САЩ и чиято сигурност е поставена под заплаха. Всъщност планирането и подготвата за такава операция не се прави за 10 дни. Всичко е предварително разчетено, само се чака подходящ повод. Например през 1981 г. в близост е проведено учението Ocean Venture-81 със силите на 120 000 военнослужещи, 250 кораба и 1000 самолета от 14 държави. Стоварването на десанта е отделено в специалната операция Amber and the Amberdines и е непосредствена репетиция за нахлуването в Гренада. Планът за операцията предвижда внезапен морски и въздушен десант в 5:00 на 25 октомври с цел овладяване на най-важните военни и административни обекти в Гренада. Площта й е само 344 кв. км. с максимални размери 30х15 км. Сили за агресията САЩ: При нахлуването в Гренада вземат участие сили от 2-ри флот на ВМС на САЩ, сухопътни войски и ВВС. От тях са сформирани авионосна и амфибийна групи в състав от 12 бойни кораба начело с авионосеца &bdquo;Индипендънс”. От ВВС участие вземат: 8 изтребителя F-15; самолети за радиоелектронна борба ЕС-130; 3 самолета за далечно радиолокационно откриване; около 60 военнотранспортни самолета С-5А &bdquo;Галакси”, С-141 и С-130; разузнавателни самолети RC-135, SR-71 и U-2. Общата численост на въздушния десант е 5000 души: два батальона рейнджъри от 75-и полк, две бригади от 82-ра въздушнодесантна дивизия; осигуряващи поделения. Въздушният десант е командван от ген. Норман Шварцкопф (той после командва Първата война в Залива). Амфибийната група се състои от пет кораба: десантен вертоленосач, десантнотранспортен док, два танкодесантни кораба, десантновертолетен кораб. Използвани са също 30 транспортни вертолета и над 20 десантни катера. Стоварен е десант на морската пехота с тежко въоръжение, оръдия, БТР и танкове М60. Въоръжени сили на Гренада: Наброяват около 1000 души в състав един окомплектован пехотен батальон и пет непълни пехотни батальона. Те разполагат с 10 броя съветски БТР-60ПБ и 2 броя БРДМ. Строящото се летище е отбранявано от 12 зенитни установки ЗУ-23. На острова обаче се намират 784 кубинци, в това число 636 строители, 44 лекари и учители, 43 военнослужещи. От тях над 700 души са въоръжени и оказват яростна съпротива на американците. Агресията Американската армия започва агресията в 6 часа сутринта на 25 октомври. Националното радио успява да съобщи за нахлуването, но скоро оттам започват да говорят американци. В 6:55 часа сградата, в която се отбраняват кубинците на летището, е унищожена от артилерийско-минохвъргачен огън. Загиват 6 кубинци, други двама са тежко ранени. Въпреки зенитния огън, стоварването на въздушния десант в Порт Салинас е успешно. След това рейнджърите при поддръжка на авиацията отразяват атаката на три БТР-60 от моторизираната гренадска рота: два са поразени от противотанкови гранатомети и безоткатно оръдие, а третият е улучен от огън от самолет АС-130. Гренадците се оттеглат, оставяйки двама убити. Недооценката на ПВО на Гренада поради липса на разузнавателни данни води до загубата на 7 вертолета. Група &bdquo;морски котки”, отправили се към резиденцията на генерал-губернатора Скун, се натъква на превъзхождащи гренадски сили и прекарват около денонощие под огъня на противника. Неочакваната упорита съпротива принуждава САЩ вечерта на 26 октомври да изпратят в Гренада допълнително два батальона. Независимо от хаоса в първите часове на операцията, пълното американско превъзходство в огневата мощ се оказват решаващи. На 27 октомври бойните действия като цяло са завършени. Загуби на страните САЩ: По официални правителствени данни, обявени на 17 декември, по време на операцията са убити 18 и са ранени 116 американски военнослужещи. С огън от земята са свалени поне 7 вертолета: един CH-46Е, един MH-6, два AH-1T "Cobra" и три UH-60A. Гренада: По официални данни на правителството на САЩ по време на операцията са убити 45 и са ранени 337 жители на Гренада. На земята са унищожени два граждански самолета Ан-2 и Ан-24. Въоръжените сили на Гренада са разоръжени и разформировани. Куба: Пак по официални данни са загинали 24 кубинци, 49 са ранени, над 600 души попадат в плен. Реакция в США Спикерът на палатата на представителите Томас Филип О`Нийл осъжда операцията и я нарича продължение на "политиката на канонерките." На 18 ноември 1983 г. единадесет американски конгресмени подават в окръжния съд на Вашингтон иск против президента Р. Рейгън, министъра на отбраната Уайбъргър, държавния секретар Шулц и председателя на обединения комитет на началник-щабовете във връзка с нарушаването на американските закони при подготовката и осъществяването на нахлуването в Гренада. Международна реакция На международно равнище САЩ се оказват в изолация. Операцията е осъдена от много държави, които са съюзници на САЩ: Франция, Швеция и др. Край посолствата на САЩ в Амстердам, Лондон и Бон преминават протестни демонстрации. Мексико преценява нахлуването като източник на допълнителна заплаха за мира в Централна Америка и на Карибския архипелаг, като призовава Съвета да сигурност към ООН да вземе мерки по извеждане на чуждестранните войски от острова. Великобритания се изказва против операцията. Интервенцията е осъдена и от страни в Латинска Америка: Гвиана (Гаяна), Куба, Никарагуа, Тринидад и Тобаго. На 28 октомври 1983 г. САЩ се възползват от правото си на вето, за да възпрепятстват приемането на проект за резолюция от СС към ООН по отношение на събитията в Гренада (за приемането гласуват всички 11 членове на СС с изключение на САЩ). На 2 ноември 1983 г. Генералната Асамблея на ООН приема резолюция №38/7, която оценява иннтервенцията като грубо нарушение на международното право и посегателство на независимостта, суверенитета и териториалната неприкосновеност на Гренада. Резолюцията също така съдържа искания за незабавно прекратяване на въоръжената интервенция в страната и извеждане оттам на чуждите войски. В подкрепа на резолюцията гласуват 108 страни, а против са само САЩ и още едва 8 страни. Това е една от най-звънките плесници, които САЩ са получавали в ООН. Последствия На 1 ноември 1983 г. кубинското посолство в Гренада получава нота да напусне страната в срок от 24 часа. В отговор кубинското правителство заявява, че дипломатите им няма да напуснат Гренада, докато оттам не бъдат евакуирани всички кубински граждани – в това число пленените, ранените и загиналите. САЩ предоставят на островната държава 110 млн. долара компенсация за щетите, нанесени от американската армия. Основната част на американските войски е изведена от острова към 15 декември. В Гренада остават 300 военнослужещи на САЩ. През 1986 г. на съдебен процес плененият бивш премиер Бърнард Коард е осъден на смърт за организацията на преврата и убийството на Морис Бишоп. През 1991 г. присъдата е заменена с доживотна, а след това е намалена на 20 г. затвор. Излиза на свобода през 2009 г. Същата година международното летище в Порт Салинас е наречено на името на Морис Бишоп (Maurice Bishop International Airport). /По материали в интернет/