3.12.1585 г.: Пиратът Дрейк пренася в Англия картофите
София, България
03 Дек. 2012, 07:25
3870 прочита
0 коментара
На 3 декември 1586 г. в Англия са пренесени картофите от Америка. Според най-популярната легенда това направил сър Франсис Дрейк: след като воювал с испанците в Карибите, Дрейк спира в Картагена в Колумбия да зареди с провизии, включително с тютюн и картофи.
Преди връщането си във Великобритания, Дрейк спира на остров Роаноке, където първите английски и шотландски заселници са се опитали да основат колония. Пионерите се връщат във Великобритания с Дрейк, заедно с картофите.<br />
<span style="font-size: larger;"><strong><br />
</strong><span style="font-size: smaller;"><strong>История на картофите</strong></span></span><br />
<br />
Съществуват около 200 диворастящи вида картофи. Те растат от югозападните щати на САЩ през планините на Мексико, Централна Америка и Андите до Аржентина, Уругвай и Чили. Най-голямо видово разнообразие има в Мексиканския трансвулканичен пояс (близо до Мексико Сити) и в южните централни Анди от Средно Перу до Боливия.<br />
<br />
Предшественикът на съвременният култивиран картоф е „опитомен” в Андите. Нови генетични анализи показват, че картофът е култивиран от един прародител в една област в южно Перу и че културният вид се е разпространил оттам. Растението обаче би могло да е използвано в други части на света и изглежда, че туземните жители на Америка са ги събирали и дори култивирали в днешно Ню Мексико (САЩ). Археологически свидетелства подсказват, че хората от Андите са отглеждат картофи в продължение на поне 7000 години. В доколумбови времена те са широко отглеждани в Андите (на големи височини, където е прекалено студено за царевицата) и в части от Чили (особено остров Чилу).<br />
<br />
<strong>От къде произхождат имената на картофите</strong><br />
<br />
Картофите (Solanum tuberosum), известни у нас като компири и с диалектното си название барабой или патати, са многогодишни растения от род Кучешко грозде на семейство Картофови. Картофите са най-широко отглежданото сред клубеновите растения в света и са на четвърто място по обема на суровата продукция след ориза, пшеницата и царевицата.<br />
<br />
Думата за картоф на кечуа е „папа“. През 16 век картофът е донесен в Испания (първи сведения от Севиля около 1570 г.) и оттам в останалата част на Европа, Северна Америка, Африка и Азия. Името „картоф“, както и руското „картофель“ и немското „Kartoffel“, идва от италианското наименование „tartufoli“, което е дадено на картофите, тъй като са били оприличени на трюфели (гъби, растящи под повърхността на земята).<br />
<br />
Английското „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“ (Ipmoea batatas). Сладкият картоф обаче е донесен много по-рано — самият Христофор Колумб го донася от Карибите. Двете култури често са смесвани.<br />
<br />
Пата̀ти на български език идва чрез гръцката дума πατάτα, която от своя страна идва от испанската дума patata.<br />
<br />
Друго често срещано наименование е „земна ябълка“(„pomme de terre“ на френски, „aardappel“ на нидерландски, „תפוח אדמה“ („тапуач адама“) на иврит (често сбивано в една дума „תפוד“, „tapud“), и Erdapfel на австрийски немски. На френски от 16 век „pomme“ означава плод или зеленчук и „pomme de terre“ (плод на земята) вероятно е преведено буквално, когато картофът е усвояван от други народи. На полски картофите се наричат „ziemniaki“ от думата за „земя“ или „почва“.<br />
<br />
Немската дума Grundbirne (Grumbeer) също означава картоф и буквално звучи като круша от земята.От там идва думата krumpir на хърватски език и думата krompir босненски, словенски и сръбски език, а от там на български компир.<br />
<br />
<strong>Разпространение на картофите</strong><br />
<br />
Разпространението на картофите е забавено поради признаци за натравяне при ядене в сурово състояние. Причината за това е наличието на токсични съединения гликоалкалоиди, от които преобладаващи са соланинът и чаконинът. Хората обаче са установили, че при температура над 170°C или продължително варене при 100°C те в значителната си част се разрушават.<br />
<br />
Гликоалкалоидите присъстват в големи концентрации точно под кожата на клубена и се увеличават с остаряването и излагането на светлина. Те могат да предизвикат главоболие, диария, гърчове и в сериозни случаи кома и смърт. Отравянията от картофи обаче са много редки. Излагането на светлина причинява също позеленяване, давайки по този начин информация кои части на картофа са станали по-токсични.<br />
<br />
Земеделците в Европа скоро установяват, че картофите са по-лесни за отглеждане и култивиране от други основни храни като пшеницата и овеса. Картофите дават повече хранителна енергия, отколкото всяка друга култура на същата земна площ, и за събирането им е нужна само лопата.<br />
<br />
През периоди на война картофът се оказва полезен. Зърнените храни биха могли да бъдат изгорени и запасите от тях конфискувани от преминаващите армии, но картофите са под земята и по принцип не стават жертва на военно заграбване. Това довежда до увеличено използване на картофи от селяните в някои области на Германия, които са особено силно засегнати от Тридесетгодишната война.<br />
<br />
<strong>Перуански картофи:</strong> А. Хаят Верил в книгата си „Храните, които Америка даде на света“ (Foods America Gave the World) пише: „Не вярвам, че някой знае колко много разновидности картофи има в Перу, но за човек, свикнал с нашите обикновени, използвани всеки ден компири, сергиите за картофи на перуанските пазари са просто объркващи. Има клубени с бяло, жълто, розово, сиво и лилаво „месо“; с бяла, розова, червена, жълта, кафява, зелена, пурпурна, оранжева, черна, петниста, на ивици с различни цветове; картофи с всички възможни форми и големини, някои гладки и лъскави като домат, други са грапави и пъпчиви като жаба.“<br />
<br />
Испания: Европейците откриват картофа по време на Испанското завоюване на Инкската империя от Писаро през 1521-23 г. Първите европейски писмени свидетелства за картофите идват през 1537 г. от испанския конкистадор Кастелянос. След като картофът е пренесен в Испания, той постепенно се разпространява в Европа. Първоначално на храната е гледано с недоверие и е смятана за нездравословна и дори нехристиянска. Това предотвратява широкото ѝ приемане за определен период, въпреки че започват да я рекламират като лечебно растение.<br />
<br />
Ирландия: Картофът става толкова важна храна за ирландците, че неговата ранна история в Ирландия остава неясна. Според една спекулация картофът може би е доплувал в Ирландия от претърпели корабокрушение галеони от Испанската армада (1589).<br />
<br />
Друга история приписва донасянето на картофа в Ирландия на сър Уолтър Ралей, който финансирал трансатлантически експедиции, поне една от които акостирала в Смеруик (Кери) през октомври 1587 г., но няма конкретни свидетелства за това какви ботанически образци би могла да е донесла тя и дали те са намерили почва в Ирландия. Някои историци казват, че сър Уолтър първо е засадил картоф в имението си до Корк.<br />
<br />
Един източник от 1699 г. (повече от век след събитието) казва „Картофът... е донесен първо от Вирджиния от сър Уолтър Ралей и като спрял в Ирландия, малко количество от него е засадено и където растял добре, свършил и добра работа, защото в три последвали войни, когато всичката царевица над земята била унищожена, той ги хранил; войниците дори да прекопаели всичката земя, където те растели, пак не можели да ги извадят всичките.<br />
<br />
Към 1650 г. картофите стават основна храна в Ирландия, както заради продуктивността си, така и заради предимствата на растежа и съхранението, скрити под земята. Те започват да изместват пшеницата като основна култура и на други места в Европа, служейки за храна на хората и фураж на животните.<br />
<br />
Английските земевладелци също поощряват отглеждането на картофи от ирландски арендатори, защото искат да произвеждат повече пшеница - ако ирландците могат да оцелеят, изхранвайки се с култура, изискваща по-малко земя, това би освободило по-голяма площ за производство на пшеница.<br />
<br />
Към 17 век картофът здраво се установява като основна храна на бедните в Европа, карайки по-богатите да го презират, въпреки че това постепенно се променя, когато Антоан-Огюстин Парментие убеждава крал Луи XVI в ценността на културата, с която е хранен в Прусия като затворник по време на Седемгодишната война (1756-1763). Супата „потаж Парментие“ и овчарският пай аши Парментие носят името на великия градинар. Към края на 18 век картофът става популярен във Франция благодарение на застъпничеството на Парментие.<br />
<br />
Картофите намират широко разпространение във Великобритания, Германия, Чехия, Полша, Русия и други северни или източноевропейски държави, благодарение на способността си да растат в студени, влажни климати. Тъй като картофът расте много добре в Северна Европа, той може да е допринесъл за бързото увеличаване на населението ѝ през 19 век.<br />
<br />
В <strong>Русия </strong>картофите отначало са посрещнати със съмнение - хората ги наричали „дяволски ябълки“, заради фолклора около нещата, които растат под земята или се свързват с мръсотия.<br />
<br />
САЩ: Първото споменаване на картофите в Северна Америка идва от разказ на шотландско-ирландски заселници в Лъндънбъри, Ню Хампшър, през 1719 г. Първите картофи са засадени в Айдахо през 1836 г., но едва след култивирането на сорта Ръсет от Лутър Бърбанк картофите стават основна култура за Айдахо в началото на 20 век. Картофи се произвеждат промишлено поне в 35 щата, но по-голямата част се отглеждат на север. Айдахо отглежда 30% от цялото производство на САЩ, Вашингтон - 20%. Мичиган, Уисконсин, Северна Дакота, Колорадо и Орегон са другите големи производители.<br />
<br />
Картофи се отглеждат широко и в субтропическите низини на Индо-Гангската равнина в Южна Азия (като зимна култура), както и във високите части на Югозападен Китай (например провинциите Съчуан и Юнан) и в екваториалните високи части на остров Ява.<br />
<br />
Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН през 2008 година производството на картофи в света е 314 милиона тона. Средната годишна консумация на жител на Земята през първото десетилетие на 21 век включва 33 kg картофи, но тяхното значение силно варира географски и във времето. В Източна и Централна Европа картофите остават важен хранителен продукт, като производството им на човек от населението е най-голямото в света. В същото време отглеждането на картофи нараства най-бързо в Южна и Източна Азия. В по-общ план производството на картофи се измества от по-богатите към по-бедните части на света.<br />
<br />
През 2007 година Китай, най-големият производител на картофи в света, добива около 65 милиона тона или 1/5 от световната продукция. Други големи производители са Русия (37 милиона тона), Индия (29 милиона тона) и Съединените щати (20 милиона тона). През същата година в България са добити 299 хиляди тона картофи.<br />
<br />
<em>/По материали в интернет/</em><br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: