3.7.2004 г.: Умира космонавтът Андриан Николаев

На 3 юли 2004 г. умира от масивен инфаркт съветският космонавт Андриан Николаев – смъртта го настига на 74 г. в родната му Чувашия.

За света той не е така знаменит като Юрий Гагарин и Герман Титов и остава в сянката им, но това не омаловажава заслугите му в овладяването на космоса. Неговите съвременници го описват като спокоен и сдържан. Той запазва самообладание даже в най-екстремални ситуации, което не веднъж спасява живота на него и на тези, които са до него.

Като летец-изпитател веднъж той е принуден да кацне аварийно извън летището и го изпълнява толкова умело, че самолетът остава невредим. После терорист обстрелва по грешка край Кремъл тяхната кола в правителствен кортеж, вместо автомобила на Леонид Брежнев. Николаев, макар че е ранен с куршум в гърба, поема управлението от смъртно поразения шофьор и съумява да спре машината.

Николаев изпълнява първия си космически полет с кораба „Восток-3” от 11 до 15 август 1962 г., като това е първият многодневен полет в историята на космонавтиката и освен това за първи път лети без скафандър. По това време в орбита излита и „Восток-4” с Павел Попович, като този групов полет също е първи в света. Двамата изпълняват първия военен експеримент по програма за създаване на спътници-прехващачи – Попович е прехващач, а Николаев е цел.

Двамата са в непрекъснат радиообмен. В дует никога не пеещият Николаев изпълнява с Попович в дует „Течёт река Волга”, а после специално поздравяват Главния конструктор Сергей Корольов (украинец като Попович) с украинската „Дывлюсь я на нэбо, тай думку гадаю...”

На 2 септември 1962 г. триумфално преминава по улиците на Чебоксари в открит кабриолет, възторжено приветстван от жителите на Чувашия.

След първия си полет свързва живота си с работа в отряда на космонавтите, като през 1964 г. е назначен за негов командир.

През 1965-1969 г. Николаев влиза в групата космонавти, подготвящи се по програма за облитане на Луната и кацане на нея. След смъртта на Корольов и закриване на „Лунната програма” се подготвя за полети с кораби от типа „Союз”.

От 1968 г. до 1974 г. е заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти „Ю. Гагарин”. Командир е на дублиращия екипаж на „Союз-8”.

По време на втория си полет от 1 до 19 юни 1970 г. Николаев е командир на кораба „Союз-9”. След завръщане от полета с рекордна продължителност двамата с В. Севастянов изпитват сериозни трудности при адаптация към земната гравитация (т. нар. ефект на Николаев), което за първи път поставя въпроса за необходимостта да се разработи тренажор за продължителни космически полети.

Личният живот на космонавта Николаев също е космически. На 3 ноември 1963 г. той се жени за космонавтката Валентина Терешкова - първата жена в космоса. На сватбата им присъства съветският лидер Н. Хрушчов. От брака се ражда (1964) единствената им дъщеря Елена - първото дете на родители космонавти. През 1982 г. двамата се развеждат, но бракът им фактически се разпада много преди това – според запознати причината е трудният характер на Терешкова. Николаев повече не се жени.

Николаев напуска отряда на космонавтите на 26 януари 1982 г. със звание генерал-майор. Умира от сърдечен удар. Дъщеря му желае да бъде погребан в гробищата на Звездното градче, но след церемонията в Чебоксари тялото му е погребано в родното му село. Планира се останките му да се пренесат в Звездното градче.

/По материали в интернет/