Имаме си много източници на белтъчини – мляко, сирене, месо, яйца, ядки, защо са ни необходими нови? Основният аргумент на учените е, че населението на Земята постоянно расте и след 50 години ще е необходимо двойно повече количество храна от произвежданото в момента в света. Най-критично ще е положението с месото от едър рогат добитък – за отглеждането му са необходими много храна, вода и енергия, така че вероятно още в средата на 21-ви век телешкото и говеждото месо може да се превърне в празничен деликатес за доста жители на планетата.
От друга страна, съвременни хора се отказват по своя воля от месото, някои и от млечните продукти, защото приемат за нехуманно да ядат храна от животински произход. Организмът на вегетарианците обаче също се нуждае от белтъчини и трябва да се търсят нови източници, не от животновъдството, от които да си ги набави, пише Elle.

И още едно обяснение за необходимостта от изкуствени източници – те могат да се окажат много по-полезни от истинските, защото освен белтъчини може да доставят и необходимите количества аминокиселини в точните пропорции, полезни на тялото ни.

1. Вегетариански колбаси

Хранителната промишленост вече предлага колбаси, в които няма месо. При това те не се отличават по вкус и хранителни качества от месните, твърдят специалистите. Например при приготвянето на вегетариански салам от пшеница се изисква първо пшеничените зародиши да покълнат, след това се смилат в месомелачка, преработват в центрофуга, водата отмива нишестето и остава еластично тесто с глутен – основният белтък на зърнените храни. В него се добавя растително масло и подправки, каквито се употребяват за месните колбаси. Получената смес е основа за приготвянето на вегетариански кренвирши, салам, наденица, които се използват за сандвичи както обикновените. Само че едва ли можем да се досетим, че и хлебчето, и кренвиршът са направени от едно и също – пшеница.

2. Месо от епруветка

Това е старата мечта на хората, които обичат вкуса на месото, но мразят да убиват животни дори за прехрана. Днес вече в много страни по света се правят опити за производство на „култивирано“ месо от пълноценна мускулна тъкан, отгледана в лабораторни условия от стволови клетки, които се взимат от едър рогат добитък, без животните да изпитват никаква болка. След това клетките се отглеждат в подходяща хранителна среда, като им се въздейства с определени молекули, стимулиращи превръщането им в мускулна тъкан (по примера на вътреутробното развитие на мускули на ембриона).

Първите проби култивирано месо са доказали, че са със същия аминокиселинен състав и хранителни ценности като тези на натуралното месо. По структурата си не прилича на истинска пържола, но смляно на кайма, няма никаква разлика, твърдят кулинарите. Освен това от него не може да се заразите с никаква болест, а може да му се добавят витамини и микроелементи.

Най-големият недостатък на месото от епруветка е бавният производствен процес – за достигането на котлет със среден размер трябва да минат няколко седмици, докато една крава за това време наддава десетки килограма.

3. Белтъчини от дрожди

Те са прахообразна смес, която се употребява от спортистите – например Арнолд Шварценегер приема смес под формата на прах от мляко, сурови яйца и бирени дрожди за възстановяване след тренировка.

Дрождите (едноклетъчни гъби) са използвани от векове – например още древните египтяни са правили мая за хляба и квас за бирата си. Тези организми имат способността да растат хиляди пъти по-бързо от растенията и животните. Съдържат до 60% белтъчини, като по качество не отстъпват на протеините от месото, рибата, млякото. Наред с протеините дрождите са богати и на други полезни вещества – калций, калий, магнезий, фосфор, витамини от група В.

За съжаление, този източник на белтъчини не е подходящ за всеки, защото дрождите могат да предизвикат алергия, както и са противопоказани при болести на бъбреците.

4. Бульон от вроговени тъкани

Нокти, коси, рога, копита, птичи пера – те са богати на белтъка кератин, който съдържа всички ценни за организма ни аминокиселини. Само че не стават за ядене, защото не можем за ги преработим – липсват ни ферменти, които ги разграждат в процеса на храносмилането. Затова пък учените ги имат в лабораториите си. Дори вече и в производствени условия – специални уреди за преработка на птичи пера със съответните ферменти, които превръщат вроговените тъкани в ценен хранителен бульон, богат на пептиди и аминокиселини. Белтъчините в него се усвояват и преработват по-лесно от тези в месото (за около час срещу 5-6 часа при прием на натурален месен продукт).

Засега не се предлага в ресторантите и магазините, въпреки че е напълно безопасен за хората и на вкус прилича на обикновения пилешки бульон. Ползва се обаче за обогатяване с белтъчини на храната на селскостопанските животни.

5. Котлети от скакалци

Да, това звучи доста екзотично за нас, но в националните кухни на Тайланд, Виетнам или Китай, да речем, е характерно ястие, което се похапва от векове. Специалитетите от насекоми са богати на белтъчини, не струват скъпо и са доста вкусни, твърдят познавачите. Експертите от Световната организация по здравословно хранене са убедени, че проблемът с глада по земята може да бъде решен, стига всички хора да се съгласят да се хранят с насекоми. Защото този продукт наистина е в неизчерпаеми количества, а учените доказаха, че протеините в него са сравними по качество с тези на месото, рибата и морските дарове. Хранителните ценности също са на висота: в 1 кг скакалци се съдържат толкова калории, колкото в 10 хотдога или 6 бигмака.

Ще свикнем ли с новите храни?

Храната трябва да ни носи не само насита, но и удоволствие. Затова всеки има своите предпочитания за вкуса и вида й. Общо взето, човекът е консервативен към менюто си и опитва с недоверие всяко ново предложение. Но пък храната ни днес е доста по-различна в сравнение с ястията от преди 100 години. Защо да не си представим, че след още няколко десетилетия няма да си разпечатваме на 3D food (храна) принтери избраното блюдо, в което сме посочили пропорциите на белтъчини, въглехидрати и мазнини в него. И да си похапваме, като ще ни е все едно точно от какви скакалци, дрожди, пера или гъби са доставени, стига да е вкусно и красиво.