Обикновено католическият Великден се празнува по-рано от православния. Основната причина за това е, че православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква - според Григорианския. И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е 5-седмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.

Има и още една причина за различните дати на Великден.

Това е обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.

Тази година обаче датата на Великден за Запада и за Изтока съвпада. И католици и православни християни празнуват на 16 април.

Освен че Западът и Изтокът честват по различно време Великден, има различия и в обичаите и начина на отбелязване на празника.

Символ на Великден при католиците например е заекът,

докато при източноправославните християни е червеното яйце.

На Запад е популярно децата да се надпреварват, като търкалят боядисани яйца по наклонена ливада.

В източноправославния свят на празника децата се борят с яйца за победа и здраве през цялата година, а за "биячът" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.

Яйцата се използват като специално великденско поздравление. Хората си разменят яйца и се поздравяват с фразата "Христос воскресе".