Най-малко 60 000 нелегални имигранти има в момента в България, стана ясно от доклад на ООН за имиграцията към новоприсъединените членове на Европейския съюз. В същото време няма яснота за числеността на легалните имигранти в нашата страна поради липса на статистика.
Според оценки на неправителствени организации числеността на потърсилите българско гостоприемство чужди граждани варира между 120 000 и 150 000.
Данните бяха изнесени на днешната кръгла маса "Заедно за по-добра интеграция на имигрантите". Инициативата за провеждането й принадлежи на Центъра за предприемачество и управленско развитие - България. Проектът, който е финансиран от Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, цели изграждането на чужденците в българското общество с помощта на неправителствени организации, общински и държавни структури. В инициатива се включиха представители на държавни и общински институции, които също се "обучаваха" заедно с имигрантите.
С кръглата маса приключва обучителният семинар от четири модула, започнал през август. "По време на мероприятието разгледахме много важни въпроси, касаещи чужденците, които се опитват да се устроят в нашата страна", каза експертът на Центъра за предприемачество Николай Ярмов. Той уточни, че най-важните неща, като европейските практики и партньорство, свързани с интеграцията на чужденците, били част от обучителния семинар.
"Засегнахме и въпроси за най-големите трудности, с които имиграните се сблъскват, идвайки в България", продължи Ярмов. Според него е много важно да се промени отношението на българите към чужденците, потърсили убежище в нашата страна, защото през различни периоди от нашата история ние също сме изпадали в подобно положение". Българите трябва да престанат да робуват на митовете, че чужденците в България, особено тези от Третия свят, са непременно терористи или престъпници", подчерта Ярмов. Той добави, че държавата има възможност да направи много повече за имиграните, спрямо това, което е направила до момента.
Вторият експерт от Центъра за управленско развитие Борисалав Гаврилов посочи, че имигрантите, които искат да останат в България, трябва да научат максимално бързо нашият език. "Това е първата крачка, след нея следват останалите", подчерта Гаврилов.
Представителят на центъра разказа подробно за обучителния семинар, провел се в посочените четири български града. Гаврилов уточни, че оттук нататък предстои създаването на "Национална мрежа за сътрудничество по проблемите на имигарните от трети страти". Експертът добави, че разчита много за финансирането на проекта от българското социално министерство.
Българската държава, на която гледахме като на "Обетована земя", в повечето случаи ни прие като мащеха. Такава оценка на дейността на българските институции, имащи отношение към имигрантите, дадоха представителите на арабската, виетнамската и китайската общност в България.
Според тях чиновниците от ведомствата, които се занимават с решаване на въпросите на имигрантите, си искат подкуп без никакво притеснение. "Силови структури като ДАНС и МВР много често ни арестуват без основания, само защото сме били потенциални терористи", възмутиха се палестинците имигранти участници в кръглата маса.
Представителката на неправителствена правозащитна организация Елена Дянкова се опита да разведри обстановката, като съобщи, че от 30 ноември Европейският съд се е произнесъл по казуса, свързан с максималния срок на временно изолиране на имигрантите. Според Европейския съд това не трябва да бъде повече от 18 месеца, и то при много сериозни основания за това.
Дянкова уточни, че до момента просто не е имало яснота за срока на изолация и добави, че поради тази причина е имало такива фрапиращи случаи, където имигранти са били държани в изолатор край София до три години.
Правозащитничката призова всички да подкрепят петицията, инициирана от неправителствените организациии, свързана с регулиране на статута на имигрантите.
Кръглата маса приключи с връчването на сертификати, написани на български и английски, на успешно завършилите семинара участници. Носители на сертификатите бяха не само имигранти, но и представители на българските държавни, общински институции и неправителствени организации.
Николай Божков, БЛИЦ
