На 27 януари 2026 г. Върховният касационен съд (ВКС) сложи край на едно от най-мъчителните граждански дела в новата ни история, присъждайки 62 000 евро обезщетение на Александрина Ченишева – майка на една от двете млади жени, загинали при срутването на сградата на ул. „Алабин“ в София.
Сумата, която трябва да бъде изплатена от прокуратурата, е компенсация за неимуществени вреди, породени от рекордно бавното и неефективно правосъдие. Към нея се добавя и законовата лихва, натрупана от 7 май 2021 г. – денят, в който окончателно бяха оправдани четиримата подсъдими за трагедията.
Хронологията на случая започва на 19 септември 2006 г., когато старата четириетажна постройка рухва внезапно върху преминаващ автомобил, убивайки на място 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова.
Последвалият процес се проточи близо 15 години, преминавайки през три инстанции, като през цялото време нито един от обвиняемите – собственикът на сградата Георги Кирчев, инженерът Петър Петров, управителят Николай Симеонов и строителят Манчо Антонов – не бе признат за виновен.
Основен аргумент за оправдателните присъди стана липсата на преки доказателства, че извършваният ремонт е довел до срутването.
Вещите лица посочиха като причини лошата поддръжка и конструктивни дефекти, но същевременно уточниха, че заключенията им са само по документи, тъй като руините са били разчистени прибързано и без прокурорско разрешение веднага след инцидента.
В своето решение ВКС подчертава, че държавата се е провалила в задължението си да осигури обективно и навременно разследване. Магистратите са категорични, че огромното забавяне от над 14 години не се дължи на правна сложност, а на липса на желание за работа от страна на компетентните органи.
През годините са се сменяли прокурори, следи са изчезвали, а свидетелски показания са били променяни, което е предрешило изхода на делото.
Съдът обръща специално внимание на психологическото състояние на Александрина Ченишева, която в продължение на десетилетие и половина е живяла в състояние на тежка депресия, анхедония и пълна загуба на вяра в справедливостта.
Експертизите доказват, че бавното правосъдие не просто е отложило финала, а активно е удължило агонията на майката, превръщайки процеса в източник на допълнително страдание.
Историята на самата сграда, строена през 1914 г. и обявена за паметник на културата, разкрива поредица от пренебрегнати предупреждения за нейното лошо състояние още от 2003 г.
Въпреки констатациите за нужни спешни ремонти и укрепване, дейностите през 2006 г. са започнали без обезопасяване на района и без отклоняване на натоварения трафик по ул. „Алабин“. Трагичният инцидент остави сираче дете на невръстна възраст и се превърна в символ на институционална немарливост.
С последното си решение ВКС напомня, че правозащитните органи са длъжни да спазват Европейската конвенция за защита правата на човека, като гарантират приключване на производствата в разумен срок – изискване, което в случая „Алабин“ е било грубо потъпкано.
