На 7 май 1954 г. капитулира отбраняващата се втори месец френска крепост във Виетнам Диен Биен Фу. Разгромната битка, в която участват батальон френски командоси и подразделения на Чуждестранния легион, изиграва ролята на решаващо сражение в Първата индокитайска война, довела до загуба на войната от страна на Франция.
По време на войната срещу въстаниците колониалните войски на Франция изпадат в тежко положение – силите на Виетмин се концентрират в Северозападен Виетнам (само на около 200 км южно от Китай) по границата с Лаос и създават заплаха за навлизане, а французите трябва да го защитават на всяка цена. Въстаниците изправят против Лаос такива сили, против които той изобщо не може да се противопостави.
Френското командване решава да създаде редом с границата ударна групировка, чиито мобилни отряди ще могат навреме да прехващат силите на въстаниците. А в селото Диен Биен Фу (от 1992 г. е град) е създадена база на групата.
Операция "Кастор" започва на 20.11.1953 г. с въздушен десант, с който в околността на Диен Биен Фу са хвърлени 9 батальона от френския експедиционен корпус. Виетминският гарнизон, съставляващ пехотен полк, е отблъснат от селото. За около месец французите изграждат полеви укрепления и самолетна писта за снабдяване по въздуха, после постепенно изграждат фортификационни съоръжения и увеличават войските си до две непълни дивизии.
Френската армия заема равнина с размери около 3 на 15 км., заобиколена от хълмове. На тези хълмове виетнамците съсредоточават четири дивизии - с обща численост 50 хиляди души и постепенно обхващат долината в плътен обръч.
От 7 до 10 декември французите провеждат операция „Полукс” за евакуиране на гарнизона от Лайтяу. Много тайски леки роти получават заповед да си пробиват път към Диен Биен Фу, но изчезват без следа. Това е зловещо напомняне за присъствието на Виетмин в региона, но французите все още не гледат реалистично.
Французите продължават патрулирането из околността и да изграждат базата. Повечето от новите фортове получават женски имена (Габриел, Беатрис, Ан-Мари, Югет, Франсоаз, Клодин, Елиан, Доминик и Изабел) и се носи упоритият слух, че това са имена на любовниците на техния командващ бригаден генерал Кристиян дьо Кастри.
Загубите на гарнизона до 15 февруари 1954 г. обаче съставляват 32 офицери, 96 подофицери и 836 войници – общо около 10% от офицерите и 8% от подофицерите и войниците. Пристигналият ескадрон от 10 леки танка М-24 „Чафи” и допълнително количество оръдия им дават увереност, че ще противостоят на виетнамците.
За изграждане на отбранителните съоръжения са изсечени всички дървета, а клоните и храсталакът стават дърва за огъня – това лишава французите от необходимото естествено прикритие, а не се използват маскировъчни мрежи. В резултат виетнамците от хълмовете наблюдават французите като на длан.
Виетминците успяват да спечелят и "войната на тиловете", като за целта използват 250 000 "кули" (носачи), които заедно с полученото от Китай транспортното оборудване, осигуряват необходимата логистика на виетминската армия. Използвани са модифицирани велосипеди, с които може да се превозват товари до 200 кг. Джунглата скрива керваните от разузнавателните самолети, които при това се движат основно нощем.
Независимо че липсват всякакви пътища, виетнамците съумяват да докарат оръдия 75-мм и дори 105-мм и огромно количество снаряди. Те са разглобени и пренесени на ръце на предварително подготвени позиции: всяко от тях се разполага в замаскирано снарядоустойчиво укритие.
Французите изобщо не осъзнават мащабите на нарастващите сили на противника около тях. Те дори не подозират за 80-те съветски 37-мм зенитни оръдия и за над 100 броя 12,7-мм тежки картечници.
Въпреки това френското разузнаване предупреждава, че виетнамското настъпление ще започне на 13 март привечер. Дьо Кастри на традиционния инструктаж предупреждава старшите офицери. И макар гарнизонът да очаква настъплението, масираният артилерийски обстрел в 17 часа е повече от неочакван. Облачността е ниска и артилеристите на Виетмин не се опасяват от атаки от въздуха. Градушка от снаряди се стоварва върху френските позиции, вдига във въздуха укрития, пръскат се в траншеите, разбиват гаубици и унищожават транспортния самолет на повредената писта.
Генерал Во Нгуен Зиап предприема първата офанзива срещу периферни позиции като „Ан-Мари”, „Беатрикс” и „Габриел”. От преки артилерийски попадения загива командването на 13-ти батальон на чуждестранния легион, охраняващ източния периметър. В жестока фронтална атака загиват около 300 легионери и позицията „Беатрикс” е превзета.
Ефективността на тази бомбардировка зашеметява французите, предвещавайки им бъдещото поражение. Войник от минохвъргачната част на Чуждестранния легион описва ужасяващата сцена: „Струваше ни се, че сме попаднали в центъра на страшен катаклизъм, но скоро открихме, че същото става навсякъде около нас. Всичко беше черно от дим, разрушено, унищожено.”
Според френски артилерийски офицери за цялата 55-дневна обсада по тях са изстреляни 130 000 снаряда, което съставлява от 1300 до 1700 тона боеприпаси. А тяхното доставяне на позициите на Виетмин от декември 1953 г. до началото на май 1954 г. представлява удивителен подвиг. Особено като се отчете, че всеки 20-килограмов снаряд е носен по стръмни планински пътеки на гръб или на ръце.
Виетнамските войници два пъти атакуват позициите на французите, които отчаяно се съпротивляват. Скоро започват проливни тропически дъждове и превръщат френските окопи в блато. Независимо от големите загуби виетнамците успяват да превземат три позиции в северната част на френската отбрана.
Вторият етап от виетминската офанзива започва на 30 март срещу укрепените линии „Доминик” и „Елиан”. Те съставляват втория отбранителен пръстен и са защитавани яростно от французите.
Загубите на Виетмин придобиват драстични размери, но французите също губят около 2000 души. Ситуацията се влошава драматично, когато френските местни съюзници (тайците) напускат отбранителните си позиции и масово се предават.
След 50 дни тежки сражения френските сили наброяват 2500 души, докато Виетмин все още разполага с 30 000 войници и офицери. Последният акт на френската драма започва на 1 май с масирана атака на две виетмински дивизии срещу позициите „Доминик” и „Елиан”. Притиснати от масирана артилерийска стрелба и потънали до кръста в кал, легионерите извършват вече никому ненужен подвиг.
След като са превзети фланговите укрепления, съдбата на френската групировка е предрешена и 11 800 души попадат в плен. На 7 май над бойното поле настава тишина.
Виетнамците наричат своята победа „Виетнамски Сталинград". Франция е принудена да започне преговори за мир.
Падането на града довежда до поражение на Франция във войната и провеждане на международна конференция в Женева (с участието на САЩ, Великобритания и СССР), завършила с договори, включително за разделяне на страната на Северен и Южен Виетнам, и положила началото на процеса на деколонизация на Индокитай.
Страхът на Запада от експанзия на комунизма в Югоизточна Азия, наречен теория на доминото от Дуайт Айзенхауер по време на обсадата и изтеглянето на французите от Лаос, Камбоджа и Виетнам, е фактор, довел до прякото въвличане на американците във Виетнамска война.
/По материали в интернет/
