Митко Петров от Свиленград е на 78 години, но 68 от тях отдава на родното колоездене. Баща му, който самият бил колоездач, запалил искрицата в сърцето му още когато бил съвсем малък. Митко за пръв път се качил на колело пред погледа на по-големия си брат. Карал на педал няколко метра, когато тухла препречила пътя му и той се озовал на земята. Това не го отказало, дори го мотивирало да се научи да пази равновесие.

През 1956 г. в Свиленград започват да се провеждат републикански колокросове. Канят треньора на националния отбор по колоездене Александър Бичев да сподели опит как да се подготвят състезателите, защото по това време в града не е имало треньор. Малкият Митко слуша вдъхновените истории и разкази на Бичев, вижда и огромния интерес в очите на събралите се колоездачи. В този момент си казва: 

“Аз трябва да стана треньор!” 

Заминава за Пловдив, където учи в механотехникум. Решава да се запише в клуба по колоездене, но не искат да го приемат като равен с тях и да му дадат екипировка, защото е от Свиленград и през лятото не може да участва в отбора с другите. Сигурен в намеренията си, Митко издейства колело от баща си и започва тренировки при Върбан Петров

Още същата година печели градско и републиканско първенство, след което го приемат като равен в “Ботев” - Пловдив. По това време няма много състезатели в мъжкия отбор, затова няколко юноши са извикани да помагат в състезанията. Един от тях е и Митко Петров. “Започнахме да караме в един отбор с едни от най-добрите колоездачи навремето в България и Европа”, споделя Петров. Забелязват го и влиза в националния отбор като състезател, а в същото време го канят да отиде в ЦСКА, но той отказва заради любовта към отбора, в който е започнал. 

Талантът му е толкова ярък, че в казармата му позволяват да е на такъв режим, че да може да провежда подготовката си 

Веднага след това се записва да учи във ВИФ. 

Животът така се завърта, че през 1966 г. се връща в Свиленград и става треньор на “Граничар”. Работи една година, а на втората го викат обратно в Пловдив, за да оглави “Ботев”. “Още първата година беше много успешна. Моите юноши спечелиха републиканското първенство, бяха едни от най-добрите.

И така се започна”, казва Митко. Работи като треньор на отбора до 1989 г. През това време дружеството е преименувано на “Тракия”. През 1977 г., докато тренира “Ботев” (“Тракия”), застава начело и на националния отбор по колоездене на България юноши старша възраст. В същото време старши треньор на мъжете е Стефан Бахаров.

През 1982 г. тогавашният старши треньор Камен Станчев го вика да бъде негов помощник-треньор на мъжкия национален отбор. На поста остава до 1983 г. През 1989 г. приключва работата си в Пловдив и се връща в родния Свиленград, където повежда отново “Граничар”. С клуба е до 2000 г., когато спира да се занимава с треньорство заради промени в управата на клуба и разногласия относно методиката на работа 

Тогава отваря работилницата си за ремонт на велосипеди, в която работи и до днес.

Скоро след като отново е започнал да кара колело, след дълги години треньорска работа и майсторлък в работилницата, негови приятели, бивши колеги и съотборници му предлагат да се съберат 10-ина души, за да направят една велообиколка за Деня на Европа. Избират маршрут до Одрин, Турция, и обратно (70 км). 

Емоциите са големи и си обещават на следващата година да повторят 

Включва се и тогавашният кмет на Свиленград Георги Манолов, любител колоездач, който разгласява идеята в цялата страна. С негова помощ в следващите години броят на участниците става все по-голям. През 2019 г. в Международната велообиколка за любители се включват 700 души от България, Гърция и Турция. Заради пандемията през 2020 г. не се провежда, а през 2021 и 2022 г. се провежда само в България и се събират около 100 души, сред които е и Митко.

Днес той не пропуска да измине между 80 и 140 км всяка неделя с колелото си.

Андрей АНДРЕЕВ-РЕДКИН, Свиленград