Осем месеца след като неидентифициран дрон предизвика хаос и затвори за близо час въздушното пространство над летище София, аеропортите в страната остават опасно уязвими и без адекватна защита. Забавяне в изграждането на ключови системи за сигурност и липсата на обявени обществени поръчки за антидрон технологии оставят националната сигурност под въпрос, пише "Телеграф".
Това става ясно от позиция на транспортното министерство, предоставена на медии, която потвърждава сериозното изоставане в изпълнението на обещаните мерки. На този фон редица европейски държави като Франция, Германия и Швеция разполагат войски и радари за защита на въздушното си пространство, а летища в Дания наскоро отново бяха блокирани от неидентифицирани дронове.
Припомняме, че на 22 февруари тази година неидентифициран летателен апарат кръжа необезпокояван в района на столичната аерогара, което доведе до закъснението на шест полета и наложи спешната намеса на властите. В отговор бяха инициирани спешни законодателни промени, с които се затегна контролът и се забраниха полетите без разрешение в охраняемите зони на гражданските летища. Предстои и криминализиране на нерегламентираното управление на дронове в Наказателния кодекс.
Въпреки издадените непосредствено след инцидента указания към летищата за изграждане на зони за детекция и проследяване, реалният напредък е минимален. Към момента мерките се свеждат до оценки на риска и използване на съществуващите системи за видеонаблюдение на летищата в София, Варна, Бургас и Пловдив. Тепърва предстои въвеждането на процедури за действие при инциденти и закупуването на специализирана техника, за която обаче все още няма дори обявени търгове.
„Видимо няма напредък, но това не е учудващо. Дания и Норвегия не могат да се справят с дроновете, та ние ли“, коментира експертът по безпилотна летателна техника проф. Димо Зафиров от БАН. Според него борбата с нерегламентираните полети е световен проблем без лесно решение. „В областта на засичането и проследяването има напредък. В неутрализирането им обаче трудностите са сериозни“, добави той, като подчерта, че зенитно-ракетните мерки са неприложими в градска среда.
Междувременно премиерът Росен Желязков определи изграждането на система за защита от вражески дронове като ключова стъпка за укрепването на източния фланг на НАТО. „В дългосрочен план трябва да изградим степен на ранно предупреждение, проследяване, прихващане, контрол и унищожаване на вражески летателни апарати“, заяви той, уверявайки, че България ще участва активно в европейските програми за сигурност.
