През 1936 г. проф. Златаров заболява тежко и в началото на декември отива във Виена на лечение. Написал е завещание до жена си, в което накрая я съветва да бъде внимателна с децата и да влиза с усмивка, защото “смехът е озонът на живота”. Вторият завет е до младежта: да обичат България и ако искат да върви напред, да отгледат три добродетели - любов към труда, любов към истината и любов към народа.

След операция от рак на стомаха на 22 декември 1936 г. почива във Виена

Внезапната скръбна вест се разнася в София и в страната. Формира се обществен комитет за погребението, събират се средства. Двама шофьори с риск по ужасните пътища и без отопление докарват ковчега с тялото на любимия българин. Първият траурен митинг е в кв. “Коньовица” пред читалище “Аура” - псевдоним на Златаров. След това, носейки ковчега от младежи, преминават през София.

Образува се над 50-хилядна процесия. Студенти носят факли, на гроба се произнасят речи от Кирил Драмалиев, Йордан Милев, студентката Недялка Караилиева. Опелото е отслужено от свещеници начело с митрополит Стефан. София е покрита с некролози, в цялата страна са спуснати черни знамена. Свирят сирени, хората масово отдават последна почит на големия българин.Това са отбелязали и европейски вестници , както и френският в. “Юманите”.

В съзнанието ни битува убеждението, че няма незаменими личности. Това не се отнася за Асен Златаров.Заключението е не само на изучаващи неговото творчество и живот, но и на неговите възпитаници, стигнали равнището на забележителни учени, преподаватели и общественици. Никой от тях не достигна неговата многостранна дейност, влияние и обич на народа, с радост посрещан и изпращан като оратор и трибун в цялата страна.

Асен Златаров е роден на 16 февруари 1885 г. в Хасково. 

Слагат му името Иван-Асен, в памет на цар Иван-Асен II, извоювал през 1230 г. голямата битка при село Клокотница и утвърдил могъществото на България. Бащата на Асен Златаров - Христо Златаров, е роден в Чирпан, търговец, участвал в националноосвободителните борби. Майката, Теофана х. Иванчо Минчева, е родена във видна възрожденска фамилия в Хасково.

Тя е образована, изучава руски и полски език, проявява интерес към художествената литература. Асен учи в реална гимназия, желаел да следва медицина, но по здравословни причини записва химия в СУ, а от 1904 г. следва химия в Женева, Швейцария. В същото време посещава лекции по физика, философия и литература. Защитава дисертация и става доктор по химия и физика в университета в Гренобъл, Франция, после специализира по химия на храненето и хранителните продукти в Мюнхен, Германия. Отдава се на научна и преподавателска работа. През 1910 г. става асистент в катедрата по органична химия в СУ, после е доцент по физиологична химия в Медицинския факултет и частен доцент по биохимия, избран за редовен доцент по химия на храненето, а извънреден професор става през 1924 г.

От 1935 г. Асен Златаров е редовен професор и ръководител на катедрата по органична химия във физико-математическия факултет на СУ. През това време той израства като уважаван и известен химик органик и биохимик, писател, оратор и убеден демократ, хуманист, общественик по призвание.

Вече като асистент създава семейство с красивата Евдокия Атанасова, дъщеря на офицера от Бесарабия Никола Атанасов, участвал в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. като войник от армията на Руската империя. Отглеждат двама синове - Асен и Светозар. Имах възможност да разговарям с д-р Светозар Златаров през 1986 г. Запомних неговата доброта и обществен интерес.

Асен Златаров става известен като писател, поет и майстор на разкази и драми, неотменни книги от библиотеките на всеки гимназист. Сред тях са: “Под сенките на облаците”, “Безсъници”, “Песен за нея”, “Цветя за него”, “Трагедията на Яворов”, “Градът на любовта” и др., с псевдоним Аура.

С голямо себераздаване, неимоверно натоварване се посвещава на популяризиране знанията сред населението, изнесъл над 1000 сказки. Става известен като много приятен, почтен и достъпен лектор. Един час преди пристигането му са запълнени читалищните салони, посрещан е от права и ръкопляскаща публика и още по-сърдечно изпращан. Основоположник на биохимията у нас.

Председател е на Съюза на химиците в България от 1929 г. до кончината си на 22.XII.1936 г. Редактор е на списание “Химия и индустрия”. Изследвал хранителната и калорийна стойност на хранителните продукти. Ценни са изследванията му за храненето у нас и за глада. Изучил обстойно начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. Работил по изучаване на ензимо-химията на тежките метали, стимулацията на поникването и растежа на растенията.

Открил чувствителна и специална реакция на нитратните йони и определяне качеството на питейната вода
Това откритие е наречено в специалната литература на негово име. Изяснил е много проблеми по използване на розата, соята и японската гъба. В тази връзка акад. Михаил Арнаудов е написал: “Асен Златаров беше не само истински учен, но и истински човек. Като учен той проявяваше най-ценни качества на един изследовател и мислител; жажда за сродяване с истината.

Велико сърце, велика доброта, велико нравствено безкористие, той раздаваше навред неизчерпаеми съкровища на мисълта и любовта си”. През 1926 г. Асен Златаров посещава Париж и неуморно изучава постиженията в интересуващите го сфери. Утвърждава се като учен от международно значение. Завръщайки се в София, той бележи нови успехи. Издава 14 разработки, от които 5 от научно-популярен характер, а 9 са на химическа тематика. От тях 3 са издадени на френски и 2 на немски език. 

През 1935 г. Асен Златаров чества своята 50-годишнина, става редовен професор и завеждащ катедра по химия в СУ. Същата година взема участие в XV международен конгрес по физиология в Ленинград и Москва, който се открива на 9 август 1935 г. от проф. Иван П. Павлов, патриарх на физиологията. Докладът на проф. Златаров “Кадмият и окислителните ензими” получава висока оценка и е отпечатан в научното сп. “Успехи биологической химии”. Златаров се запознава с руската култура, с учени, стават близки с акад. Н. Державин. У нас написва книга “В страната на съветите”, в която отразява новия социалистически живот без капиталисти, с достъп на трудещите се до образование, култура и управлението. Тогава към нея се проявява голям интерес. 
Проф. Асен Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926 г.

През 1935 г. проф. Асен Златаров е поканен в Белград за участие в конгреса на лекарите. Докладът му е на тема “Нови опити за лекуване на рака”. Пред делегати от всички славянски страни той говори блестящо за сразяване на един от най-упоритите врагове на човечеството-коварната болест. Аудиторията се превръща цялата в слух. Докладчикът не чете, а говори, като истински магьосник на речта. След това е поканен да говори в университета “Коларчеви” на тема “Борбата със старостта”. Говорил интересно, убедително и накрая един от Белград казал: “Защо хубавите неща са толкова кратки?”, а проф. Златаров говорил цели два часа...

В този контекст популярният акад. Ташо Ташев е написал: “Асен Златаров се прояви като енциклопедист на XX век и като късен представител на нашите възрожденци...” Асен Златаров чрез цялата своя дейност и многобройните социални и научни прозрения е истински гений.” През 1930 г. проф. Златаров отпечатва статия, озаглавена “Биохимията на цинка и проблемата за злокачествените наръсти”. С нея Златаров се проявява в световната литература като истински визионер на бъдещето. Това е разработка колкото интересна, толкова и резултатна, значима. 

Проф. Вера Павлова и акад. Ас. Хаджиолов убедително доказват, че през 1920 г., т.е. още преди канадците Брантинг и Бести, Златаров е добил инсулиноподобно вещество, извлечено от екстрактите на спанака,което всъщност е като съвременния инсулин. Проф. Вера Павлова изнася в доклад и други постижения на Златаров и заключава: ”... имаме работа с един учен със световно име и историческа роля и значение за развитието на нашата наука и култура”.

Проф. Асен Златаров по природа, убеждение и дейност е демократ, хуманист и борец за свобода и истина. Изнася лекции, сказки по тези проблеми и нравствени ценности. Проявява се като смел борец за мир, но когато през 1912 г. започва освободителната война за Одринска Тракия, той е доброволец. Още с появата на хитлеризма издига глас за опасността от война, от фашизма. Пише материали и говори за расизма, за неговата ненаучност и реакционност. През 1930-а създава собствена радиостанция “Родно радио”, работила до 1935 г.

Основоположник е на въздържателното дружество в България. Пише за срещата си с Жан Жорес и следва заветите му. По убеждение е социалист, участва в борбите на работническата класа. Уважават го и комунистите. По време на антифашистката съпротива 1941-1944 г. Хасковският партизански отряд е наречен “Асен Златаров”. Той се бори против алчността, завистта, користта, високомерието и политическия разврат. Като морално извисена личност, Златаров формира стремеж към истината, свободата, любовта, демокрацията и сиянието на хуманизма.

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ