8.6.632 г.: Умира пророк Мохамед

София, България 08 Юни 2013, 10:22 27043 прочита 0 коментара

На 8 юни 632 г. в Медина умира арабският религиозен и политически лидер пророк Мохамед - известен още като Абу Касим ибн Абдаллах.

Ранен живот Мохамед (Мухаммад ибн Абд Аллах) е роден през 570 или 571 г. в гр. Мека в Хиджаз (днешна Саудитска Арабия) - процъфтяващ за времето си търговски център на търговския път, който свързва Йемен със Средиземноморието. Произлиза от рода Бану Хашим на племето кораиш, което управлява града. Баща му Абдаллах (&bdquo;раб на Бога“) умира преди раждането му, докато е на търговия в Басра (днешен Ирак). Майка му Амина (&bdquo;благочестива“) го дава за отглеждане на дойка на име Халима, тъй като тогава по традиция новородените се давали на дойка от племе, което живее в пустинята, за да израснат здрави, далеч от болестите и епидемиите в града. На 4 г. момчето се връща в града при майка си. На 6 г. Мохамед загубва майка си,която умира след заболяване, и отива да живее при дядо си Абд ал Мутталиб. След 2 г. обаче умира и той. Бъдещият пророк остава под закрилата на чичо си Абу Талиб. Когато Мохамед е на 12 г., пътува заедно с чичо си по търговия до Сирия. Близо до Басра минават покрай обиталището на християнски отшелник на име Бахира, който пожелава да се срещне с керванджиите, за да им каже, че с тях пътува бъдещ пророк. През 595 г. Мохамед се връща в Мека и става пастир. По онова време неговият род изпитва финансови затруднения и той започва работа като керванджия при богатата вдовица Хадиджа (или Хатиджа на турски), наследила двама богати съпрузи. Хатиджа е толкова впечатлена от качествата на Мохамед, че в разрез с традициите сама пожелава да се омъжи за него. От нея той има 4 дъщери и 2 внука - Ал-Хасан и Ал-Хусейн. Последните двама, заедно с четиримата първи халифи на вярата, самият Аллах и пророкът Мохамед се изписват като 8-те тугри в купола на всяка джамия. По отношение на поклонението към тленните останки на наследниците на Пророка възникват различията между шиитите (от шаиат Али или &bdquo;другарите на Али“ - поклонници на преданието, произлизащо от Али, зетя на Мохамед) и сунитите, според които връзката между Аллах и хората трябва да се осъществява чрез текстовете на Корана и проповедта на Мохамед. Когато наближава 40-та му година, все още му липсват външни признаци, че е забележителна личност. По онова време повечето араби са езичници, вярващи в много божества. Откровения Около 610 г. Мохамед започва да се уединява в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на месец Рамадан. Там той пости и се отдава на молитви. Една нощ Мохамед е посетен от архангел Джибрил (Гавраил), който му заповядва: &bdquo;Чети“ (или &bdquo;Рецитирай“). Според ислямската традиция Мохамед е неграмотен и не може да чете, затова заповедта по-скоро следва да се възприема като &bdquo;помни и разказвай”. Впечатлен от случката, той се връща при Хадиджа, която го признава за пророк и става първият човек, приел исляма. Скоро тя е последвана от едва 10-годишния братовчед на Мохамед Али (бъдещ негов зет) и от близкия му приятел Абу Бакр. Мохамед възприема мисията си като поръчение от Аллах, а като свои предшественици назовава библейски персонажи: Муса (Мойсей), Юсуф (Йосиф), Закарию (Захарий), Иса (Иисус). Особено място в проповедите той отрежда на Ибрахим (Авраам), който е признат за праотец на арабите и на евреите, както и първият, проповядвал вяра в един бог. Мохамед заявява, че неговата мисия се заключава във възстановяване на вярата на Авраам. В продължение на дълги години Джибрил разкрива на пророка Божието слово - съдържанието на Корана. Мохамед проповядва 3 год. само на близки приятели и познати. После, към 613 г., се отдава на публични проповеди. Хиджра Когато започва да печели привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и през 622 г. се преселва в град Ясриб (днешна Медина) на около 450 километра северно от Мека, където му предлагат убежище. Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене. В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. В Медина се формира първата мюсюлманска община, достатъчно силна, за да извършва нападения над керваните, идващи от Мека. Тези действия се възприемат като наказание за жителите на Мека допуснали изгонването на Мохамед и неговите сподвижници, а придобитите средства отиват за нуждите на общината. През следващите няколко години, когато броят на мюсюлманите бързо нараства, се водят редица битки между Медина и Мека,които прерастват във война,завършила през 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като победител. Жителите на Мека дълго време не приемат новата вяра, но Мохамед съумява да ги убеди, че Мека ще запази своя статут на голям търговски и религиозен център. След това древното езическо светилище Кааба в Мека е обявено за мюсюлманска светиня и оттогава мюсюлманите започват да се молят, обърнати към Мека. През останалите 2,5 год. от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата религия. Наследство Когато умира на 8 юни 632 г., в понеделник, Мохамед е вече истински управник на цяла Южна Арабия. Бедуинските племена в Арабия се славят като безстрашни воини, ала те са малобройни и раздирани от разединение и междуособни битки, затова не могат да се мерят с по-големите армии на кралствата, установили се в земеделските райони на север. Обединени от Мохамед за първи път в историята и вдъхновявани от пламенната си вяра в един единствен бог, тези арабски бойци се впускат в поредица от най-изумителни завоевания в човешката история. На североизток от Арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; далеч на северозапад е Византия (Източната римска империя) с център Константинопол. Количествено арабите не могат да се сравняват с противниците си. Обаче на бойното поле положението е съвсем различно и въодушевените араби бързо завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. През 642 г. Египет е откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани в големите боеве около Кадисия през 637 г. и Нефавенд през 642 г. Но дори тези огромни завоевания, постигнати под ръководството на най-близките приятели и приемници на Мохамед – Абу Бакр и Омар Ибн Ал-Хатаб, не слагат край на арабското нашествие. През 711 г. арабските армии вече са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, прехвърлят Гибралтарския проток и завладяват кралство Испания. По онова време се поражда опасение, че мюсюлманите могат да покорят цяла християнска Европа. В прословутата битка край Поатие през 732 г. мюсюлманските войски, напреднали до средата на днешна Франция, са съкрушени от франките. Преди това обаче арабите се опитват да преминат в Европа през Босфора и обсаждат Константинопол, но са разгромени от българските войски на Тервел през 718 г., подпомогнати от император Лъв ІІІ Исавър. За по-малко от един век бедуините създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан, каквато светът не е виждал дотогава. И навред, където мюсюлманските войски стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра. Не всички завоевания остават за дълго. Макар че запазват вярата си в Аллах, по-късно персийците си извоюват независимостта от арабите. А в Испания след повече от 7 столетия борба християните си възвръщат Иберийския полуостров. Месопотамия и Египет, люлки на древна цивилизация, остават за дълго у арабите, които владеят целия северноафрикански бряг. Ислямът продължава да се разпространява през вековете далеч отвъд границите на първоначалните мюсюлмански завоевания. Сега той е доминираща религия в Близкия Изток и Северна Африка, както и в големи части от Азия и Субсахарска Африка. Значителни мюсюлмански общности има в Китай и Русия, както и на някои от Антилските острови. Около 13% от всички мюсюлмани живеят в най-голямата предимно мюсюлманска държава Индонезия, 31% са на Индийския субконтинент, а други 20% – в арабските страни. Общности на мюсюлмански имигранти или хора, приели исляма, има в почти всички части на света, като през последните десетилетия интензивно се увеличават в Европа. Ислямът упражнява огромно влияние върху битието на своите последователи. От чисто верско гледище може да се каже, че въздействието на Мохамед върху човешката история е сравнимо с Исусовото. Мохамед, за разлика от Исус, е водеща фигура както от религиозно, така и от светско гледище. Макар и със скромен произход, той разпространява една от най-големите религии в света, проявявайки се като извънредно ефикасен политически водач. Единствените подобни успехи в човешката история са завоеванията на монголите през 13 век, които се дължат главно на Чингис хан (Тимурджин), на Древна Македония и на Римската империя. Макар и по-обширни от арабските, те се оказват по-нетрайни в езиков и общностен смисъл. Арабските завоевания са по-хомогенни, от Ирак до Мароко се простира цяла верига арабски нации (до голяма степен от арабизирани народи), обединени не само от вярата им в исляма, но и от общия им арабски език, история и култура. Арабските завоевания, вдъхновени от Мохамед през 7 век, продължават и днес да играят важна роля в човешката история. Важно е да се отбележи мястото на Корана в мюсюлманското вероизповедание - фактът, че той е написан на арабски, се оказва пречка арабският език да се разпадне на неразбираеми помежду им диалекти, което иначе би могло да се случи през изминалите 14 века. Цитати от Мохамед • Силен човек не е този, който победи врага си с борба, а този, който владее себе си в момент на гняв. • Отбягвайте злото, защото то поглъща добрите дела, както огънят поглъща горивото. • Бог не гледа вашия образ и богатство, а Той гледа вашите сърца и деяния. • Най-добрите сред вас са тези, които имат най-добрия характер. • Мастилото на мъдреците струва повече от кръвта на мъчениците. • Скромността не носи друго освен благо. • Не пренебрегвай нищо от добрите дела, дори само това да срещнеш своя брат с приветливо лице. • Милостиня е да отсъдиш между двама. Милостиня е да помогнеш на човек да натовари добичето си или да вдигне на него багажа си. Милостиня е добрата дума. Милостиня е всяка твоя стъпка към молитвата [в джамията]. Милостиня е и отстраняването на боклука от пътя. • Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека не огорчава съседа си! Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека почита госта си! Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека изрича добро или да мълчи! • Вие трябва да сте правдиви. Правдивостта води към благочестието, а то води към Рая. Когато човек не престава да е правдив и настоятелен в правдивостта, той бива записван при Аллах като всеправдив. И странете от лъжата! Лъжата води към безпътството, а то води към огъня. Когато човек не престава да лъже и е настоятелен в лъжата, той `бива записван при Аллах като лъжец. • Който не е милостив към хората ,и Аллах не ще е милостив към него. • Връщай повереното на онзи, който ти го е поверил, и не предавай онзи, който те е предал. • Разрешение се иска до три пъти. Ако ти се даде, [влез], иначе си върви. • Когато някой върви по път в търсене на знание, Аллах облекчава за него път към Рая. Ангелите спускат криле над усвояващия знанието с доволство от онова, което той прави. И онези, които са на небесата, и които са на земята, и дори рибите във водата молят за опрощение на учения. Превъзходството на учения [вярващ] над богослужещия е като това на луната над останалите звезди. Учените са наследници на пророците. Пророците не оставят в наследство нито динари, нито дирхами, те оставят в наследство само знанието. • Придобиването на знания е дълг за всеки мюсюлманин.