В продължение на много сезони тя бе грандамата на Народния театър “Иван Вазов”. Със съпруга си, Васил Стойчев, блестяха по неповторим начин на първата ни драматична сцена. Дъщерите им, Десислава и Биляна, крачат уверено по техния път.
Виолета Бахчеванова е родена в София на 22 март 1935 г. в чиновническо семейство. Майка й, въпреки педагогическото си образование, години наред била домакиня. Както споделя в спомените си актрисата, “Явно чиновникът по онова време е можел да изхранва сам семейството си.
Затова аз и сестра ми можахме да израснем под крилото на много всеотдайна майка, за която беше истинско щастие да бъде край децата си”. Баща й - роден в Сливен, но израснал край бургаското море, имал икономическо образование. Но бил човек на изкуството, пеел великолепно, свирел на китара и флейта. В един момент тези му умения спасили семейството от глад. Като хорист в мъжкия хор “Гусла”, пеел редом с добрия си приятел, бъдещият световен бас Борис Христов
Затова не е изненадващо, че още от деца Виолета и сестра й Мариана пеят - едната в Академичния хор, другата - в Хора на девойките. Правейки след години равносметка на изминатия път, голямата актриса ще напише: “Струва ми се, че пеенето беше голямата ми пропусната възможност. И до днес мисля, че с песен мога да изразя много повече, отколкото с думи”.
Едни от най-ярките и най-плашещи спомени на Бахчеванова са свързани с войната и бомбардировките, които е преживяла като дете. Безсънните нощи в бомбоубежищата, гледката на сринатите сгради, погребали десетки хора, бягството от София оставят в душата й неизтриваема следа. Тя до последно изпитва ужас, когато се налага да слезе в мазе. И след години, когато трябва да играе на сцената на Театър 199, споменът се връща.
След 9 септември 1944 г. настъпват тежки дни за семейството - майката е домакиня, а бащата неочаквано е уволнен заради донос.
В смутните години след войната скалъпените съдебни процеси са практика
Като Мария Стюарт
За щастие, намира се достоен и смел прокурор, който отхвърля съшитото с бели конци обвинение с думите: “Пред мен е изправен да отговаря един честен човек, затова оттеглям обвинението си!”. Но честният човек е останал без работа, а трябва да се грижи за семейство. Явява се на прослушване за хористи в Музикалния театър пред самия Стефан Македонски. Образованият икономист е приет за артист хорист в Държавния музикален театър, където и след години се пенсионира.
Бащата има решаваща роля при избора на бъдещия път на Виолета Бахчеванова
Тя вече пее в “Хора на девойките”, когато белогвардеецът Гончаров - корепетитор в операта, настоява да я чуе диригентът на операта Асен Димитров. “Дете, има много драматични актриси, но певица и драматична актриса в едно са рядкост - трябва непременно да пееш!”.
Всеотдайният баща успява да заведе талантливата си дъщеря на прослушване при голяма певица и чудесна педагожка, която гарантира, че само след година Виолета ще пее в операта.
Междувременно тя се е явила на изпити и е приета във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, в класа на проф. Филип Филипов. Разбрал за увлечението на своята студентка към оперната музика, професорът е откровен: “Мило дете, трудно е две дини под една мишница - та това са две различни изкуства”. И талантливата студентка прави своя избор - пеенето остава само хоби. “Дали съжалявам, не зная, но съм убедена, че с пеенето можех много по-богато да изразявам чувствата си
Пътят обаче вече беше избран - пътят на театъра”, ще сподели откровено в книгата си “А театърът може без всеки от нас” звездата на родната сцена.
Виолета Бахчеванова завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1959 г. След дипломирането е поканена в театър “Адриана Будевска” в Бургас заедно със свои състуденти, сред които и Васил Стойчев, който от няколко години е много повече от колега за нея. Въпреки натоварения си график двамата успяват да “прескочат” до София за един ден и да се оженят.
“Връзката ни бе още от ВИТИЗ. Оцеляхме като семейство. У Васко необходимостта да се раздава на другите стоеше над всичко. Помагаше на роднини, приятели, непознати хора. 34 години Васко беше човекът, комуто най-много вярвах. Когато гледаше мой спектакъл, намираше най-тактичния начин да ми направи нужните забележки Аз пък бях неговият първи критик преди премиера. Често подхвърлях идеи, но истинският им реализатор беше той”, разказва приживе Виолета Бахчеванова.
След четири сезона на бургаска сцена талантливите артисти са поканени в Народния театър “Иван Вазов”
С големия Стефан Гецов
Бахчеванова дебютира през 1961 г. в ролята на Мария-Десислава в пиесата “Иван Шишман” от Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов. С този спектакъл тя поставя рекорд за най-дълго играната главна женска роля в многолетната история на трупата.
Актрисата не знае точния брой на изиграните роли. Театралните са около 80, като добавим и многото телевизионни, наближават 100. Не трябва да забравяме и невероятните поетични рецитали, които изнася тандемът “Бахчеванова - Стойчев”. Сутрин репетиция, след обяд понякога по 6 рецитала, вечер представление - това е ежедневието на артистичното семейство. Както казва актрисата:
Едва излизаше премиера и на другата сутрин започвах новата пиеса
Не се оплаквам, това беше и рядкото щастие за един актьор. И докато Бахчеванова “се надбягва със себе си в желанието си да дари с нови изненади любимата си публика”, двете дъщери порастват и поемат по своя път - пътят на майка си и баща си, решени да светят със собствена светлина. Едно от най-стабилните и дълголетни артистични семейства има късмета да играе на една сцена с децата си - Десислава и Биляна.
Със семейството
През 1985-а те отбелязват общата си 50-годишнина с “Нерви за любов” на Кирил Топалов, както вече ви разказахме в предишния брой. Актрисата Катя Зехирева, тогава директор на Театър 199, дава зелена улица на проекта, а с режисурата се заема Христо Кръчмаров. В пиесата играят две двойки студенти - в първата са Димитър Баненкин и дъщеря им Десислава, във втората - Красимира Демирева и Емил Боев. Премиерата е навръх 25-ата годишнина от сватбата на Виолета и Васил. В театъра изиграват 200 представления, по сцените из цяла България - още толкова. По-късно в “Нерви за любов” влиза и по-малката дъщеря, Биляна, заедно със Симеон Владов. През 1993-та
Виолета Бахчеванова е принудена да изпие горчивата чаша на чиновническата бездушност и недалновидност
В разцвета на житейските си и творчески сили тя е пенсионирана заедно с цяла плеяда незабравими любими актриси! В опит да измъкне майка си от лапите на дебнещата депресия дъщеря й връчва наръч бели листа с думите: “Мами, пиши!”. Така през 2001 г. се ражда книгата ”... А театърът може без всеки от нас”. Може и да е така, но театралната публика страда за своите любимци.
Защото не може без тях, така както те не можеха без театъра. Книгата е ретроспекция на един отдаден на сцената и публиката живот. Последната сценична изява на Бахчеванова е в пиесата “Страхотните момичета”. Съвсем логично последното й представление е в Бургас, градът на актьорския й прощъпулник. “Чувах виковете “Браво!”, а аз проявих най-голямата слабост - вместо усмивка по лицето ми течаха сълзи.
Сърцето ми се преобърна, а в главата ми премина мисълта - Това е краят!
И хубаво, че е такъв”, казва актрисата.
Васил Стойчев си отиде от белия свят преди Виолета, а тя трудно понесе раздялата. И побърза да го последва, за да бъде до него, както винаги е била. Незабравимата Виолета Бахчеванова отлетя в небесния театър на 86 години на 23 август 2021-ва.
Мария НИКОЛОВА
