България е обхваната от тежка духовна криза, която заедно с масовата емиграция нямат аналог в новата ни история. Тази равносметка направи пред “Труд” историкът Петър Стоянов, който преди месец чества 90-годишен юбилей, издавайки поредната си книга, посветена на народния цар Ивайло.

Сред четящите си съграждани Стоянов е известен като един от най-ревностните изследователи на Варна. Близо половин век той събира данни и факти за историята на града, които е издал в над 150 публикации и няколко книги. Най-впечатляващата – “Одесос, стара и нова Варна”, е исторически очерк, в който е събрал любопитен микс от исторически факти и данни за бита, нравите, поминъка на жителите на морската столица от античността до годините преди Втората световна война. В записките си Стоянов посочва, че у българина е генетично заложено да оцелява след политически и икономически погроми, като се хваща за духовността. Като най-ярък пример той сочи културния подем във Варна в най-тежките години след Междусъюзническата и Първата световна война. Въпреки че те слагат край на търговски разкош, половината работници в града остават без препитание, а Варна е залята от емигранти от Одринска Тракия и Македония, управата и жителите на пъстрия пристанищен град създават множество творчески организации.

Отварят врати първият общински театър и Домът на изкуството и културата, а хората преоткриват морето като извор на творческо вдъхновение и естествена предпоставка за нов поминък. Тогава се ражда идеята за развитие на Варна като европейски курорт. Макар и посрещната с яростни критики, че градът ще се поквари, тя набира скорост и отново отваря Варна към Европа. С модерните си нови морски бани след 1926 г. градът възкръсва като феникс, а развитието на туризма върви ръка за ръка с бурния културен живот и благоустройството – строят се нови улици, битова канализация, електрификация. “Ето такава искрица, която е запалвала дедите ни да градят върху руини, ни е нужна днес, за да разсее тъмнината на бездуховността и да спре демографската криза”, надява се дългогодишният краевед.

Според него още при управлението Стефан Стамболов в края на XIX в. при негови регулярни срещи с местната общественост било обявено, че България тръгва към Европа от Варна. Този стремеж обаче провокирал конфликт с руските имперски амбиции. “България винаги е била заложник на големи интереси заради географското си положение, а в днешни дни отстояването на независимостта е още по-трудно, отколкото преди”, твърди историкът. Като любопитен детайл от сложните борби за влияние на Балканите в миналото той посочва рамото, което ни удря Великобритания за Съединението. “Британците са спрели Турция да настъпи към Пловдив. Макар и користно, за да натрият носа на руснаците, те са ни помогнали един единствен път”, пояснява Стоянов. Историята той заобичал още от детските си години във варненското с. Дъбравино. Хобито му се превърнало в професия. Завършил история във Великотърновския университет, бил е офицер, учител в българското школо в Братислава, преподавател и директор в с. Камен бряг и Варна, както и в институтите за културно-просветни кадри и по международен туризъм. Именно там, докато преглеждал архивни материали за културата в първите години след Освобождението, се запалил да изследва историята на Варна. Неусетно започнал да заделя всеки свободен миг, за да изучава миналото на града и хората, които са го управлявали. “Варна е имала късмет с първите си кметове – били са все хора образовани, предприемчиви, интелектуалци”, казва Стоянов.

Кръстьо Мирски, например, освен че е бил публицист, е насочил общинската политика в полза на по-бедните граждани и изградил 3 училища. Иван Церов пък поставил началото на електрификацията на Варна и на градежа на градски театър, но останал в аналите и като борец срещу рушветчийството със забраната на популярното тогава правило гражданите да носят кафе на чиновниците, ако искат услуга. Сред първите кметове на морската столица е богатият Коста Ранков, който сам изгражда модерен кино-театър. Със свои средства строи първите хали във Варна и най-яркият, според Стоянов, варненски градоначалник – Михаил Колони. “В двата си мандата /1881-1885 и 1890-1893 г./ той е поставил основите на модерна Варна”, не крие възхищението си историкът. При управлението на Колони градът бързо се развива като промишлен, търговски и курортен център.

Построените тогава просторни улици и до днес поемат трафика и са планирани така, че да приемат морския бриз, за да разхлаждат Варна в летните жеги. Времето на Колони и първите две следосвобожденски десетилетия са най-яркия период на подем за града – тогава са съградени емблематични сгради като Катедралата, Девическата и Мъжката гимназии, припомня Стоянов.