93-годишният Чоно Куков: Децата и внуците не ми дават да се оженя!

<br /> <em>Пред &bdquo;ШОУ&rdquo; дядото изля мъката си и съкровените си тайни. Сподели, че от 35 години е останал вдовец и обясни защо сега иска да се жени. Заради тези му мераци близките му се разсърдили. Те не се грижели за него, а Куков се притеснява, че когато издъхне, няма кой да го открие и погребе подобаващо. Писал е и на Агенцията за бежанци с молба да му изпратят някоя самотна сирийка. Щял да й припише имоти. Затова си иска част от прехвърленото преди години на децата си обратно, защото нямало кой да го гледа, без да даде нещо.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Дядо Чоно, обявата, която си пуснал, звучи много стряскащо! Написал си, че търсиш кой да те погребе срещу заплащане, когато дойде този момент. Защо?</strong><br /> - Стряскаща е, да. Защото няма кой да ме погребе. Живея сам. Близките ми са вдигнали ръце от мен, защото няма какво да давам вече. Дал съм всичко, нямам нищо.<br /> <br /> <strong>- Къде са близките ти?</strong><br /> - Едната дъщеря почина от рак. Зет ми, нейният съпруг, живее тук заедно с тяхната дъщеря. А синът им живее в Пловдив. Аз имам и друга дъщеря, тя е в Гърция. Остана преди време без работа и отиде там. Дворът съм го приписал отдавна на двете дъщери, той е два декара. Има и къща, преди време живееха и двете, и тя е на тях прехвърлена. Предоставихме им я, а ние с жената дойдохме тук, това беше лятна кухня. Искахме да им е удобно, да гледат децата. После си отидоха на апартаментите. Жена ми почина преди 35 години и оттогава съм сам. <br /> <br /> <strong>- Живата ти дъщеря не се ли грижи за теб?<br /> </strong>- От Солун как да се грижи?<br /> <br /> <strong>- А не си ли идва, не ти ли праща пари?</strong><br /> - В началото един-два пъти прати по стотина лева и дотам беше. Преди бяхме в добри отношения. Докато бях здрав, не ми пречеше, че съм сам, всичко си вършех - сам си правих ремонти, сам си готвех и перях. Когато почнаха промените и демокрацията, аз се пенсионирах като закупчик в складова база. Бях още млад, пълен с идеи. Тогава ги поканих децата да правим търговия заедно, да купим камион. Имах малко спестени пари. Те отказаха. Зетят беше учител, дъщерята работеше и тя в техникума в Карлово като чертожничка. Малката дъщеря и тя беше учителка. След като не поискаха да развиваме общ бизнес, си купих десетина овце, да има какво да се яде. Поддържах ги, колех им по едно агънце за Великден, на едната, на другата. Наесен по едно шиле за месо. Всичко беше добре, защото бях здрав. Като отиде в Гърция малката дъщеря, аз започнах да обработвам нейния парцел. Беше овощна градина. Тя отиде там преди 15 години. А голямата дъщеря почина преди 10 години.<br /> <br /> <strong>- Ти в момента имаш ли роднини, които са в Карлово, няма ли кой да те погледне?</strong><br /> - В Карлово са зетят - съпругът на починалата ми дъщеря, и внучката ми. Но сега сме в съдебни отношения. Допреди три години се разбирахме добре със зетя. Аз отглеждах ябълки, череши, различни плодове. Продавах ги на пазара, изкарвах пари. Зетят ми помагаше, караше стоката на пазара. Преди три години ми отказа вече. Бях набрал кайсии, исках да ми помогне, да ги закара на пазара. Помолих го. Че като се развика: &bdquo;Ти какво толкова си ми помогнал, та искаш от мен помощ?!&rdquo;. А пък аз съм му дал един декар двор, хубав, пет години му отстъпих спалнята и кухнята да живеят с жена му и децата, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>как не го е срам! </strong></span><br /> <br /> Стана ми много обидно. Дотогава не му бях споменавал какво съм му помагал. Той, докато живееха при мен, не влезе за пет години една мотика пръст да обърне в градината.<br /> <br /> <strong>- А поне внучката не идва ли да те види, да се погрижи за теб?</strong><br /> - Тя беше без работа, после си откри фирма за почистване, където с баща й сега работят. Тя се поразболя малко, та основната работа върши той. Но и тя не идва, слуша баща си. Абе, откакто е починала жената, никой не е загрижен за мен пряко. А от три години никой не ме поглежда. <br /> <br /> <strong>- И изобщо ли не се поглеждате сега? Кажи ми истинската причина за кавгата със зетя?</strong><br /> - Е, някой път ме е викал за помен на дъщерята. Но отношенията ни не се подобряват. <br /> <br /> <strong>- Какво те притеснява теб, нали си на крака, не си на легло и да имаш нужда все от човек до себе си?<br /> </strong>- Както вечерям, и заспя на масата. Падна. Преди 5-6 години една вечер след баня седнах на стола, по-близо до печката. Заспал съм и, падайки от стола, съм ударил главата в печката. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Изгорих си главата</strong></span><br /> <br /> Шест месеца раната не можеше да зарасне. И тогава станаха проблемите.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото искам да ми върнат тази постройка, в която се намираме в момента, и която съм я приписал на тях. Искам си и къщата, и нея съм приписал. Това, което съм им подарил чрез дарение, си го искам обратно. Искам от зетя да си ми върне дарението. <br /> <br /> <strong>- А защо не сте в добри отношения с дъщеря си, която живее в Гърция?</strong><br /> - Защото исках от нея да ми върне земята тука пред лятната кухня, която съм й приписал. Трябва да намеря някоя бездомна жена, да дойде да живее при мен, ама нали трябва да й оставя след мен нещо. Затова съм решил - връщам си тия имоти и ги давам на тая, която ще дойде в дома ми. <br /> <br /> <strong>- Жена като съпруга ли имаш предвид?</strong><br /> - Ами да - да живеем заедно и да ме гледа и да се грижи за мен. И след моята смърт да й оставя имущество. Ама те не ми дават да се женя втори път! Внукът се съгласи поне тази лятната кухня, в която съм, да я припиша. Ама баща му не давал!...<br /> <br /> <strong>- А дъщеря ти какво мисли за идеята да се ожениш?</strong><br /> - Не, не дава дума да се издума. Казва, че такава жена щяла да ми създаде проблеми и така нататък. Последния път, миналата година като си дойде, мислех, че ще се разберем по някакъв начин. Но тя ми донесе документи, които се попълват за старчески дом. Праща ме там. Това е обидно, аз това ли заслужих?!... Аз съм се борил сам, тук нямаше път, нямаше вода, ток, аз основах тази улица. Завчера навърших 93 години, това ли заслужих. <br /> <br /> <strong>- Не ми казваш защо се съдите със зетя?</strong><br /> - А, нищо няма да скрия от вас. Преди на напиша тази обява, заради която дойдохте, бях написал на един голям картон същото и висеше на едно дърво в двора. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Исках зетя и внучката да се засрамят от комшиите, които минаваха и четяха</strong></span><br /> <br /> Картонът стоя там цяла година и не казва нищо. Зетят си работеше в неговата част на градината. И в един момент той я махна. Тогава се скарахме жестоко.<br /> <br /> <strong>- Дай да караме подред. Тази малката обява из Карлово ти ли я разлепи?</strong><br /> - Аз отидох сам в една книжарница, казах какво да ми наберат, бях си я написал на чернова, напечатаха ми го, и сам обиколих града, за да я разлепя. <br /> <br /> <strong>- Е, добре де, дядо Чоно, как си представяш да платиш на някого, за да те погребе?</strong><br /> - Ами смятам да събирам пари от пенсията. За това писах в обявата срещу възнаграждение.<br /> <br /> <strong>- Е колко ще е това възнаграждение?</strong><br /> - Ами то ще е според таксите на погребално бюро. Искам като настъпи това време - да умра, някой да направи погребението. <br /> <br /> <strong>- Някакво по-специални претенции за това погребение имаш ли?</strong><br /> - Имам - не искам да присъстват дъщерята, внучката и зетят. Аз се разбирам само с внука, той е син на починалата ми дъщеря. Само той може да присъства на погребението ми. <br /> <br /> <strong>- Ти нали знаеш, че ако починеш и няма кой да те погребе, общината ще направи това служебно?</strong><br /> - Ау, сакън, не искам такова погребение! Разправяха ми за един човек тук от Карлово. Никой дни наред не е разбрал, че е издъхнал. Пък аз искам, като почина, веднага да ме намерят. И да се знае, да се разлепят некролози, все ще дойде някой от съседите, от военните колеги, да има кой да ги посрещне, друго си е...<br /> <br /> <strong>- Защо, дядо Чоно, си мислиш за смъртта, че ще дойде скоро, та ти изглеждаш удивително добре за годините си?</strong><br /> - Защото заспивам всяка вечер на масата, докато се храня. Има ми нещо - ей така изведнъж заспивам и се събуждам, паднал на земята. И изстивам, защото печката е спряла да гори. Ми ако стане нещо, ако си ударя пак главата, докато падам, ами ако умра?!... Още се справям де, нямам материални проблеми, само искам да има някой до мен. Миналата година ми оперираха ухото от кожен рак, ама ми мина. Внукът и жена му ме посещаваха в Пловдив в болницата. Та това ме притеснява, самотата, и че няма кой да ме види, когато дойде оная с косата. <br /> <br /> <strong>- Ти опита ли да се преговориш със зетя, все пак той е най-близо до теб, живее тук, в Карлово?</strong><br /> - А, ние се съдим, айде ще ви кажа защо, питахте ме сто пъти. Беше дошъл веднъж, кършеше си лозата. Питах го той ли е свалил оня плакат от ябълката, дето бях написал същото като на обявата. И той си каза, че го е махнал. И така почна спорът. Питах го защо не иска да ми върне приписаната стая, дето живея аз в нея. Казах му, че искам да дойде тук някоя жена, да живее с мен, да й я оставя като почина, заедно с парцела отпред. Иначе без нищо коя ще дойде?! И той тогава се развика: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Абе, кой ще дойде да гледа такъв боклук като тебе, бе?&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И като ме обиди така жестоко, не можах да се стърпя и вдигнах бастуна да го ударя. Той ми хвана бастуна, удари ме в гърдите и аз паднах на земята. Аз се мъчих да стана, той ме натиска с бастуна надолу и ми беше наранил ръката. Това стана юни-юли тази година. Затова го съдя сега - че ме удари и ме нарече боклук. Тогава отидох в &bdquo;Бърза помощ&rdquo; да ме превържат и ми издадоха медицинско.<br /> <br /> <strong>- Ти спомена, че на различни жени си плащал да идват да помагат и да чистят. С някоя от тях имаше ли нещо интимно? Да не би заради това децата ти да са се уплашили да не се ожениш за нея?</strong><br /> - Имаше една помощничка, по-млада жена, заради която станаха скандалите. Абе, тя беше женена, каква приятелка!? Те си помислиха, така, че сме интимни, и се притесниха, че на нея ще оставя всичко.<br /> <br /> <strong>- Ама ти имал ли си връзка с нея?</strong><br /> - Е каква връзка може да имам с една женена жена?! В началото, като си изгорих главата, лекарите казаха да внимавам, да не си мокря раната на главата. И тогава попитах момичето ще може ли да ме къпе. То се съгласи и почна да ме къпе. И като решиха, че имам интимна връзка, помислиха, че сме любовници. Това стана преди три години и оттогава ми почнаха проблемите. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ама и любовница да ми е била, какво от това, има ли престъпление?! </strong></span><br /> <br /> Те от това се уплашиха и си развалихме отношенията.<br /> <br /> <strong>- Сега какво очакваш да ти се случи?</strong><br /> - Аз казах - търся някоя да живее с мен, да се грижи за мен. Наскоро изпратих писмо до Агенцията за бежанците с молба да разгласят, ако има някоя желаеща я сирийка, я друга бежанка, да дойде да живее при мен, да ме гледа, и тя да има дом и мъж, и аз да имам сродна душа около себе си. Някоя жена, да е самотна искам, ама до момента никой не ми е отговорил. Надявам се да се обадят. Чакам да ми излезе късметът и се надявам да е скоро.<br /> <br /> <br /> <strong>Карлово, <br /> едно интервю на Красимира ГЕШЕВА <br /> <br /> </strong>