Рокля с цепка и дантели, друга за изпращането в училище, фризьор и грим минимум по два пъти, намиране на лъскав автомобил за бала, фотосесия (една официална и една репортажна), сбирка на родата в ресторант (което включва от намирането на подходящ на сносна цена, менюто, пазарлъци за внасяне на алкохол отвън и стигнем до цвета на арката с балони).

Това е в най-общи линии план-конспектът на родителите, които имат дванайсетокласник, или по-трудния вариант - дванайсетокласничка у дома. 

Истерията започва от предишната календарна година и като лавина се увеличава с наближаването на заветната дата за абитуриентския бал. За изпълнение на плана понякога родителите стигат и до кредити, за да покрият неотложните си нужди, защото иначе „какво ще кажат хората?“.

У нас сме свикнали с модела абитуриентския бал да е на цената на една малка сватба. А в чужбина съвсем не е така. Затова туристите губят ума и дума, гледайки цялата дандания пред хотелите.

„Дъщеря ми завършва колеж в Бирмингам и подготовката за цялото тържество се изчерпа с покупката на официална рокля и обувки“, разказва Елица Георгиева пред "Марица".

„Всичко там е изключително скромно и семпло, много далеч от нашата помпозност. Т.нар. бал е в двора на колежа, където се опъват шатри, вика се бенд и се събират само учениците и учителите. Родителите също се канят, но много малка част отиват в действителност, само тези, които живеят в района", посочва майката. 

В интерес на истината, ръководството на колежа изпраща официални покани и на родителите, в които, освен 86 паунда куверт, който не включва алкохол, са споменати и правилата на поведение за гостите. Като например, че гост под 25 години не може да влезе в шатрата без придружител.

Дъщерята на Елица си е поръчала роклята от онлайн магазин, прическата и грима ще си прави сама с помощ от приятелки.

„В английския колеж всъщност има три минибала: един със съучениците, един със съквартирантите от общежитието и финалния - с випуска, но отново в колежа“, допълва майката на английската абитуриентка.    

А у нас треската за абитуриентския бал започва далеч преди насрочената дата, както за випускниците, предплатили още през есента за голямото събитие, така и за родителите им.

През зимните месеци вече е избран ресторант за изпращането на зрелостника в семейния и приятелския кръг, внесено е капаро, одобрено е дори и менюто, защото в края на април (камо ли през май) местата в пловдивските заведения вече са заети за балове.

През февруари започва избор на рокля за абитуриентка и на костюм за абитуриента. Родителите на Антонио, който е запален по колите и завършва Професионалната гимназия по механотехника в Пловдив, поемат към Асеновград, прочут в цялата страна с булчински и абитуриентски облекла и аксесоари.

След голямото обикаляне по магазини с костюми почти с една и съща кройка и десени, се спират на елегантно сако и панталон в наситено бордо. Пасва отлично на младежа, а продавачката любезно помага да си избере и риза, след което тегли чертата - 650 лева.

Но родителите на момчето не бързат и решават да прескочат до Одрин, където и без това от време навреме пазаруват евтини стоки. В търговските центрове с реклама за абитуриенти, включително и примамлива табела на български „До гащи ви давам!!! 190 лева“, с изумление виждат същите костюми и ризи - както и в Асеновград, но срещу далеч по-изгодни цени.

„В магазин на три етажа неколцина продавачи ни посрещнаха гостоприемно, сякаш сме стари приятели. На български език, макар и със силен акцент, ни поздравиха с „добре дошли, комшу“ и ни поканиха да се почерпим с кафе, чай или вода. Попитаха ни какви дрехи искаме да купим и веднага се втурнаха без намек на досада да вадят един подир друг костюмите. Безотказни са.

Същият костюм в цвят бордо, какъвто синът ни хареса в Асеновград, беше му и тук точно по мярка, но панталонът трябваше малко да се скъси. Попитахме дали е възможно. И търговецът, клекнал на колене да измери дължината, припряно се тупна в гърдите и с готовност рече: „Аз съм шивачка!“, разказа развеселена от добродушието на турските търговци Таня, майката на абитуриента.

За броени минути шивачът скъсил панталона, отново накарал младежа да си го мери, за да се убеди, че всичко е наред. Платили 250 лева, но не само за костюма и ризата, а и за елек, папийонка, колан и дори кърпичка за сакото. За 70 лева са купили в Одрин хубави обувки за Антонио, абсолютно същите, каквито са видели в един от моловете в Пловдив, само че с цена 200 лева.

Цялата сметка при комшиите се оказа двойно по-малка в сравнение с Асеновград. 

„През февруари в магазините за абитуриенти в Одрин беше пълно с младежи. Изборът на рокли за момичета за абитуриентски бал е още по-богат и пазарувайки при съседите, много българи си спестяват пари. А нашите търговци печелят, като купуват стоки от Турция и ги продават у нас на двойни и тройни цени“, разсъждават родителите на абитуриента.