Тодор Велев е българин. Адвокат по образование. Живее в Полша. По идентичен начин както с асеновградчанина Тодор Василев са отнети децата му-близнаци. Въпреки че те се намират при майката си-полякиня, а бащата е в същата страна, той няма никакъв достъп до малките. Потърсихме адвокат Велев с молба за коментар по повод агонията на родителите, които имат деца от смесени бракове и нямат никаква комуникация с тях. Велев следи отблизо всички дела на Тодор Василев, с когото са в непрестанна връзка.
- Адвокат Велев, какво се случва в Полша, та съпруги или съпрузи-чужденци често се оплакват, че нямат достъп до децата си?
- Ролята на полската държава по отношение на децата от смесени бракове е доста важна. От времето на Йежи Бузек към края на 90 години на миналия век се усилва ултранационализмът в Полша и той става неписана държавна политика.
Що се отнася за децата от смесени бракове, тенденцията е да се потъпква тяхното национално самосъзнание, да се ограничават контактите им с родителите-чужденци и т.н. Такъв е моят случай с близнаците ми от неформална връзка с полякиня. Съдът отказа да имат моето фамилно име, утвърди, че са само поляци макар че имат и полско, и българско гражданство и в повече от 50 дела от 2005 година насам негативно се отнесе към всички мои искания за контакти с тях и за възможността за развиване на тяхното българско национално самосъзнание, което аз като учител зная как да изграждам.
- Знам, че следите делата в Полша на Тодор Василев. Успяхте ли да му помогнете някак?
- Съгласно писменото решение децата на Василев можеха да пътуват до България и обратно без ограничения. Но такова Барбара Барнаш не иска да даде. Съгласно международното право баща им е имал не само правото, но и задължението да ги изведе от Полша, тъй като жена му е напуснала страната, не се е обаждала, не е искала да я безпокоят, а той като чужд гражданин с карта за временно пребиваване не е имал право за работа, работил е незаконно, за да издържа децата, и затова е бил принуден да ги изведе, за да им осигури подслон, училище и спокойствие при дядо им и баба им в Асеновград, тъй като в Полша те нямаше да преживеят.
Тук също е и проблемът за полската неофашистка политика, която е на държавно равнище, т.е. съдилища, социални работници и центрове за семейна диагностика, които имат инструкции да пополчват всички деца от смесени бракове дори и против международното право.
Освен това съгласно международното право, след като децата вече са се аклиматизирали в България и са били около една година там, никакви власти не са имали право да ги изземват родителя им, който се грижи за тях. Това е престъпление, което са извършили българските власти под натиска на чужда държава!
- А сега, когато децата вече са свикнали да живеят в Полша, бащата има ли право да ги доведе в България?
- Също по силата на това право сега децата са се аклиматизирали в Полша и никоя власт нямо право да ги изземва от другия родител, тоест - майка им, независимо от нейното състояние. В момента няма никаква възможност децата да дойдат в България дори за един ден, тъй като момичето е навършило вече 13 години и съдът може да го изслуша, а понеже то е под психически натиск на майката и нейните роднини, ще откаже въобще контакти с баща си. Преди време полският омбудсман по правата на детето направи изявление по телевизията във връзка с отвличането на дете от мексиканско-полски произход от майка му до Полша, в което призова поляците да защитават правата на полските деца от смесени бракове и да ги дават на любящата майка, така както стана с българския случай и “безотговорният баща на Николета и Павел”. Името на този държавен служител е Марек Михалак и той има ранга на министър, но е избиран пряко от парламента. Става тук реч за целенасочена политика на държавата, а Тодор и неговите деца, както и аз сме жертви на тази политика.
Красимира ГЕШЕВА
