Академик Марин Кадиев e литературен фактор, който не се нуждае от специално представяне. Все пак, за протокола: той е председател на Съюза на независимите български писатели, дългогодишен преподавател по Методика на литературното обучение в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, автор на много книги, сред които: “Единадесет разговора с Николай Хайтов” и “Транспортът е движение, движението е живот”. Водил е и телевизионното предаване “Не мога да мълча”. Носител е на много наши и международни отличия.

Роден е преди 78 години в с. Душево, Севлиевско. Убеден е, че творчеството помага на възрастните хора да живеят пълноценно, по-дълго и достойно... Самият той го доказва с делата си - продължава да мисионерства на литературната сцена, непрекъснато представя писатели и книги, участва в различни поетични фестивали, като пътува с каквото му попадне. Много от нас ще си кажат: на тази възраст? Не, това не се отнася за Марин Кадиев!...

- Г-н Кадиев, няма да броим мандатите, през които сте избиран за председател на Съюза на независимите български писатели, много са... Но ще ви питам какво направихте през всичките тези години?
- Обединих в името на една кауза над 400 български поети и писатели. В България нашият съюз е най-активната и действена писателска общност. В тези нечовешки времена творчеството спасява от черните мисли, а хуманността трябва да е над всичко. Работил съм и продължавам да работя без заплата и хонорари. Пътувам непрекъснато из страната за собствена сметка, макар че не живея богато. И аз съм като голямата част от българите, справям се с мизерните пари, които получавам като пенсионер. А зад гърба ми са над 10 000 премиери и презентации. Имам уникален архив: стотици записи на поети и писатели, някои от които вече не са между живите, стенограми, документални записки. След време ще ги предам на Държавния архив, защото са изключително ценни за българската литература...

- Преди време точно вие бяхте удостоен с честта да предложите българските писатели, достойни за Нобелова награда за литература. С какво заслужихте тази чест?
- Ами сигурно съм я заслужил с нещо. Иначе не биха се обърнали към мене - и то за трети път. И да ви кажа - това е най-голямата награда, най-голямата ми литературна радост в живота, а не другите ми изяви.

- Все пак нека хвърлим поглед и на другите ви изяви от последно време. Наскоро няколко от дните на Съюза на независимите български писатели преминаха под знака на световната поезия. Да се организират такива празници в България никак не е лесно, но вие ги организирахте. Как оценявате проявата?
- Тази проява е първата по рода си за България. Ако трябва да бъда точен, става въпрос за Първия международен фестивал - биенале, на световните поети, който нарекохме “Под небето на Копривщица и Пловдив”. Съорганизатори на това изключително важно за страната събитие станаха община Копривщица и читалището в града. Посрещнахме много известни поети от най-различни държави, които представихме на българската публика с техните биографии и творби. Срещите бяха много интересни, тъй като самите гостуващи поети са интересни като личности и като творци.

- Кажете поне няколко от имената?
- Почти всички от гостите са настоящи или почетни председатели на творчески съюзи. Например председателят на Националния съюз на писателите в Украйна, поетът Михайло Сидоржевски, вторият му заместник - поетът Олександър Гордън, почетният председател на Дружеството на хърватските писатели Валерио Орлич и настоящият Сърджан Духович, от Словения бяха Наташа Шваркарт и Здравко Коканович, пристигнаха и ръководителите на творчески съюзи от Франция, Полша, Италия и т.н. Интересът наистина беше голям...

- Аз присъствах на едно от тези литературни четения в залата в Пловдив. Направи ми впечатление, че над 80 процента от почитателите на поезията са хора от втора младост. Това не ви ли притеснява? 
- Разбира се, че ме притеснява. В днешно време младите хора контактуват чрез интернет, като дори не знаят какво е директното общуване с твореца. Нашият съюз се опитва да преодолее тази бариера и аз мисля, че го правим успешно.

- Пак по покана на вашия съюз в Хасково гостува и друга голяма група творци от Международната писателска гилдия. И в тази група повечето от творците бяха с побелели коси.
- Честно да ви кажа, по себе си го знам, че когато един творец се пенсионира, той изцяло се отдава на активна творческа дейност. Това е спасението от болестите и от депресията. Невероятна беше срещата с представителите на Международната писателска гилдия, водена от тяхната президентка Лада Баумгартен. Родиха се няколко прекрасни съвместни идеи за сътрудничество между двата творчески съюза. 
Първата идея вече се реализира - работим по издаването на съвместна антология, която ще бъде отпечатана в Берлин на български и на руски. Нека да спомена и това, че пак наши членове реализираха международния поетичен фестивал “Есенни щурци” на името на големия български поет и преводач Иван Николов. Същата група творци са и организатори на Яворовите дни в димитровградското село Скобелево. С това искам да кажа, че нашият съюз ангажира хората, които са в пенсия, като им предлага да участват в един пълноценен живот, който ни спасява от отчаянието и от депресията... А това никак не е малко... Но не си мислете, че сме загърбили младите творци. Напротив, в последно време все повече стават младите членове на съюза, а нашата задача е да ги подкрепяме и насърчаваме в творческата им дейност... 

Тодорка НИКОЛОВА 
/вестник "Над 55"/