Николай Ишков е популярен актьор и успешен бизнесмен и продуцент. Завършва куклено актьорско майсторство във ВИТИЗ. На 25 години Николай прави дебюта си в голямото кино в култовия филм на Рангел Вълчанов „А сега накъде“. След промените започва да се занимава с бизнес и всички мислят, че е абдикирал от актьорството.
<br /> <em>През 1991-1992 година той продуцира документален филм за великия Габриел Гарсия Маркес. По време на снимките, на които се запознава със самия класик, е поканен за гост на 32-ия световен филмов фестивал в Картахена. През 1993 г. Ишков продуцира филм за гениалния колумбийски художник Фернандо Ботеро. Журира заедно с Джина Лолобриджида по време на възстановения Мадридски кинофестивал. Работата го среща лично и със световните знаменитости в бранша Грегъри Пек, Ричард Гиър, Мишел Пфайфър, Валерия Голино... През 1994 година избира предизвикателството да стане президент на футболен клуб &bdquo;Спартак&ldquo;- Варна. През тези 11 лета варненският тим изиграва най-много международни мачове в историята си и постига забележителни успехи. Към актьорството го връща поканата за участие в култовия сериал &bdquo;Под прикритие&ldquo;, а след това - и във &ldquo;Връзки&rdquo;. Паралелно с филмовите си роли Николай Ишков ръководи успешно зала &bdquo;Арена Армеец&ldquo;, която предстои да стане домакин на финала на детската &ldquo;Евровизия&rdquo;. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Николай, кой те покани за ролята на съпруг №1 на главната героиня Мика в сериала &ldquo;Връзки&rdquo;?</strong><br /> - С Мишо Билалов се видяхме във Варна и той ми вика: &ldquo;Иши, има една идея за много готин сериал и една роля, която се е утепала за тебе! Искам да те запозная със сценаристката, брато, да те види! Защото аз й разправям, ама тя не ми вярва, не те познава&rdquo;. Изкарахме една вечер с него и сценаристката Ваня. А Мишо, преди да си тръгне, ми съобщава: &ldquo;Брато, Ванчето каза, че си муцка! Само ти си, пич! Като се върнем в София, очаквай включване!&rdquo;&hellip; Минаха близо 6 -7 месеца и ми се обаждат, че трябва да ходя на кастинг за тази роля. Ама резервирано, явно е имало още трима-четирима да пробват. Не съм питал така ли е, не е ли така. Режисьорът Виктор Божинов ме знаеше вече от &ldquo;Под прикритие&rdquo;, пък и той е съпруг на Параскева <em>/Джукелова &ndash; б. а/,</em> с която се познаваме. След два дена ми се обадиха, че дават ролята на мен.<br /> <strong><br /> - На сериала не му потръгва - първо продуцент е ТВ 7, но нещата пропадат...</strong><br /> - Да, ТВ 7 и независимият продуцент Пейо Николов трябваше да продуцират сериала. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>след скандала с КТБ всички структури започнаха да се рушат като пирамиди</strong></span><br /> <br /> Казаха, че спират финансирането на сериала и той попадна в дупка. Така беше някъде около 3-4 месеца. Последният епизод, който имахме въздух да снимаме, беше четвъртият. Обявиха, че закриват продукцията и ще кажат ще продължи ли, няма ли да продължи.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли някаква заслуга за &ldquo;пренасянето&rdquo; на сериала в bTV?</strong><br /> - Не, просто се видяхме с Павел Станчев по мое настояване и му казах, че има един добър продукт, който си заслужава да види. После продуцентите са се срещнали с него, какво е станало &ndash; не знам. Но ние заснехме сериите на свой собствен ход. Ако не беше волята на продуцента Пейо Николов да финансира сериала до десета серия, той нямаше да стане факт. Той сам рискува финансово, справи се и с администрацията на ТВ 7 да &bdquo;освободи&rdquo; продукцията. И продаде първия сезон на &ldquo;Връзки&rdquo; на bTV като готов продукт. Оттук нататък bTV дали ще съфинансира производството на втори сезон, това вече е въпрос на преговори. <br /> <br /> <strong>- Твоите корени са много интересни - имаш известни актьори в рода си... </strong><br /> - С Кръстю Лафазанов сме братовчеди по македонска линия. Кръчмата &ldquo;Македония&rdquo; в центъра на Варна до театъра е била на дядо ми Никола, на когото аз съм кръстен. Той е един от основателите на Македонския дом в града. Умира веднага след раждането ми. А дядо ми Наполеон - бащата на майка ми, е от Софийско. Дошъл е във Варна още в края на 20-те години и е станал моряк. Баба ми впоследствие се жени за него. Нейният първи мъж емигрира в Щатите и до последно живееше там. Той я чакал, чакал, но родителите й не са я пуснали, криели писмата му, дали й фалшиво писмо чрез владиката на Варна, че той няма да се върне, че се отказва от нея - някакви такива драми от началото на 20-и век. <br /> <br /> Братът на моята майка от първия брак на баба ми - Сотир Майноловски, ме запали по театъра и киното. Вуйчо Сотир е отгледан от дядо ми Наполеон от 4-5-годишен. Грижеше се много за него, също както за двете си собствени дъщери, и той си го третираше като собствен баща. Вуйчо ми разказваше, че когато неговият баща е решил да идва в България вече като американски гражданин със своята нова съпруга, дядо ми Наполеон направил тотален ремонт на апартамента &ndash; пребоядисал, лустросал, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за да бъде един добър домакин на бившия съпруг на жена си</strong></span><br /> <br /> Изобщо - дядо ми Наполеон е бил много широко скроен и голям пич.<br /> <br /> <strong>- Още като малък вуйчо ти те запознава с много големи български актьори. Какви са спомените ти от това време?</strong><br /> - Спомням си посещенията на Любо Шарланджиев и Невена Коканова, на Татяна Лолова... Невена беше много фина, много ерудирана жена. А Татяна Лолова все ме хвалеше пред Сотир: &ldquo;Абе, твоят племенник е много оправен! Стоя аз - известната Татяна Лолова, на &ldquo;Раковска&rdquo; и никакво такси не ми спира! Дойде той - прегърна ме, целуна ме, на втората секунда махна и - б-а-а-м - спря едно такси! Е, как него го познават, а мен не ме познават!&rdquo; <br /> <br /> Голям празник беше да мога да виждам на живо Калоянчев, Парцалев... За мен беше голямо удоволствие вуйчо ми да ме хване за ръка, да вървим по гизмето<em> /главната улица &ndash; б. а./</em> във Варна с още негови колеги и всички да се обръщат след нас! А те обичаха да се съберат, да седнат, да си приказват, да си разправят вицове, щуротии, да пият, а аз исках да съм там - да слушам лакърдиите им!<br /> <br /> Бях в края на 6-и клас, пубертетът ме беше ударил и бях страшно влюбен в едно момиче - Наварт се казваше, арменка. На арменски името й означава &ldquo;роза&rdquo;. Много бях влюбен в тая Наварт! И майка ми споделя на вуйчо Сотко, който имаше страхотно чувство за хумор &ndash; не можеш да разбереш кога си прави майтап, кога говори сериозно. Идва той един път у нас със Саркис Мухибян. Вуйчо ми казва: &ldquo;Николай, я, ела тук! Чичо ти Саркис, нали го знаеш?&rdquo;. А аз: &ldquo;Как да не го знам, здравей, чичо Сарко!&rdquo;. И чичо Сарко ме пита: &ldquo;Абе, ти ще ме заведеш ли да видя моята племенничка Наварт, ти я познаваш, тя живее тук някъде около вас, пък и разбрах, че си я изпращаш често-често&hellip;&rdquo;. Целият почервенях,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>а сърцето ми тупти, ще се пръсне</strong></span><br /> <br /> Тя никога не ми беше споделяла, че Саркис Мухибян й е чичо. А те си правели майтап с мен! Но така го изиграха, че аз и за миг не се усъмних.<br /> <br /> <strong>- Още като студент във ВИТИЗ ти се снимаш във филма &ldquo;А сега накъде?&rdquo; на големия Рангел Вълчанов. Режисьорът смяташ за свой духовен баща. Каква беше първата ти среща с него?</strong><br /> - Рангел беше един магнит, една планета, която всеки искаше да посети и да се докосне до нея. От края на 1986 година се заговори във ВИТИЗ, че Рангел Вълчанов ще прави такъв проект и ще започне да прави пробни снимки. Неговата дъщеря Ани тогава също беше във ВИТИЗ и идеята му е да направи филм за млади хора, които искат да се занимават с изкуство, но ги унижават, манипулират, вкарват ги в конфликтни ситуации, нещо като &ldquo;Биг брадър&rdquo;... Основната група беше сформирана около нейния клас, на проф. Люцканов. От него бяха около десетина души, а общо трябваше да бъдат около 26. Рангел привикваше кандидатите за слава в студиото на ул. &ldquo;Стефан Караджа&rdquo;. Извикаха ме и мен на пробни снимки в един прекрасен ден, април 1987 година. Влязох аз и, както си говорехме свободно пред камерата, той в един момент започна ни в клин, ни в ръкав да ми говори на някакъв измислен език с полско произношение. Аз започнах да му отговарям &ndash; също &ldquo;на полски&rdquo;. После започнахме да си причаме на сръбски: &ldquo;Па како са вашите?&rdquo;, &ldquo;Па не знам!&rdquo;, &ldquo;Виждал ли си Пена?&rdquo;, &ldquo;Па не сам!&rdquo;, &ldquo;Пичка му матерна!&rdquo;&hellip; После - на немски, на японски, на унгарски, на италиански... Трака-трака-трака- трака - ние си говорим на някакви странни езици, правим си някакви диалози с него и... се разбираме. Но никой около нас не знае за какво става въпрос /смях/. И така - в разстояние на 45-50 минути - ха-хо-хи-хи и накрая Рангел вика: &ldquo;Хайде, бегай, бегай, бегай, мойто момче!&rdquo;&hellip; След време ни казаха, че хората, които са избрани от Рангел, сме тези и тези. Той ни събра на неговия прословут таван, пусна ни филма &ldquo;Фейм&rdquo;<em> /&ldquo;Слава&rdquo;/ </em>и започна да ни говори какво иска от нас, какво ще се случва, кой какво горе долу ще играе в него.<br /> <br /> Там бяха Дарина<em> /Павлова &ndash; б. а./ </em>от класа на проф. Елка Михайлова, която щеше да играе Красавицата манекенка, Теодор <em>/Елмазов - б. а./ </em>от моя клас, Чочо Попйорданов от класа на Крикор Азарян, Мишо Билалов от класа на проф. Люцканов, Ники Урумов и Робин Кафалиев от същия клас. <br /> <br /> <strong>- Какви спомени имаш от Дарина Павлова?</strong><br /> - С нея сме заедно от първи курс. Проф. Елка Михайлова приемаше само такива красиви гърли като нея. Целият й клас беше от умопомрачителни гаджета! Елка беше голяма фога, огън-жена - една дребна, но с такава енергия, че нямаше равна на себе си. Спомням си, репетираше &ldquo;Укротяване на опърничавата&rdquo;. Ние се събирахме, криехме се отзад в тъмното, защото беше страшен смях да гледаш какво се случва. И мъжките роли също се играеха от жени - така беше решила. И започва Елка: &ldquo;Айде, ма, п*тка заспала, айде, ма к`во чакаш да стане? Тук трябва сперма да се лее от сцената!&rdquo;. А ние отзад: ха-ха-ха-ха! Елка ни забеляза и ни подбра: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;А вие к`во правите отзад, бе, чекиджии с чекиджии такива!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Незабравими бяха годините в академията - живеехме като в манастира &ldquo;Шао лин&rdquo;!... <br /> <br /> <strong>- Учуди ли се, като извадиха наскоро досие от Държавна сигурност на Дарина Павлова?</strong><br /> - Животът е толкова странен, че какво да съм учуден? Може би някой я е притиснал навремето. Ако е попаднала в някаква ситуация, в която няма друг ход и са й казали: &ldquo;Или подписваш, или еди-какво си!&rdquo; - знаеш какви манипулации бяха...<br /> <br /> Един път на студентския фестивал &ldquo;Сава Доброплодни&rdquo; се бяхме предрешили в разни костюми от гардероба на ВИТИЗ и отивахме да играем мач &ndash; Андрей Слабаков, Теди Москов, Чочо Попйорданов... Пресякохме &ldquo;Раковски&rdquo; с едни тъпани, отиваме в училището зад Сатиричния театър да играем футбол с класа на чужденците. Аху-иху! Но тогава имало някакъв конгрес на БКП. И тъкмо стигаме до Сатиричния театър, гледаме три-четири милиционерски джипки спират точно пред нас: &ldquo;Какво си мислите, че правите, какви са тези демонстрации, това да не ви е Рио де Жанейро?&rdquo;. Арестуваха ни, закараха ни в училището и писахме обяснения. <br /> <br /> <strong>- Бил си близък с Чочо Попйорданов. Сигурно имаш много истории с него...</strong><br /> - Безкрайно много! Чочо идваше често при мен в офиса на &ldquo;Екзарх Йосиф&rdquo; и &ldquo;Самуил&rdquo; и ни гледаше как играем шах с Рангел. Той ни беше оставил един диск на концерт на живо на Адриано Челентано, много го обичаше. <br /> <br /> Веднъж беше изчезнала фигурката на царя от шаха и бяхме сложили една малка рекламна бутилка коняк &ldquo;Ришар&rdquo;. Викам: &ldquo;Чочо, няма да я гледаш, моля ти се! Брато, това е реквизит!&rdquo;. Чочо си беше във форма, точно след &ldquo;Дунав мост&rdquo;, не беше в някаква сложна фаза. Както си играем двамата, аз ставам, излизам, връщам се. По едно време гледам - тоя цар станал много лек! Поглеждам го: &ldquo;Чоче, какво става?&rdquo;. В интерес на истината, беше оставил половината за мен.<br /> <br /> Чочо беше много всеотдаен и адски луда глава, с невероятна енергия!...<br /> <br /> <strong>- След завършването на ВИТИЗ ти се занимаваш с различни бизнеси, зарязваш актьорството. Какво точно се случи? </strong><br /> - В началото но 90-те, каквото и да правеше човек, ако беше малко по-гъвкав, щеше да изкара някакви пари. Стига да искаш да работиш. Продавах дълго време кафе, занимавах се с посредническа дейност. Запознах се с едни хора - &ldquo;Евро енерджи&rdquo;, които се занимаваха с петролни деривати. По едно време им казах: &ldquo;Стига сте ме подпомагали за изкуство, не съм толкова глупав, и аз ще стана търговец на петролни деривати!&rdquo;. Та в един къс период и това съм правил. Същите тези хора станаха собственици на първата рафинерия &ldquo;Плама&rdquo; &ndash; Плевен. И ги бяха поканили да станат спонсори на футболния клуб &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; Варна. И един ден те ме търсят &ldquo;на пожар&rdquo;. Помислих си: &ldquo;Да не съм направил някой гаф?!&rdquo;. Отивам аз, а те ми казват: &ldquo;Виж какво, Николай, ние ще спонсорираме футболния клуб &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; Варна, но искаме млад, активен човек, на когото имаме доверие, който е нестандартен в мисленето, да стане президент&rdquo;. Заведоха ме на едно общо събрание и ме избраха. Клубът беше дружество с идеална цел. Благодарение на тези хора попаднах във футбола и на 32 години станах президент на &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; Варна.<br /> <br /> В началото, един стар комунистически деятел, шеф на някакви профсъюзи беше, няма да го забравя, викаше: &ldquo;Ей, другари &ndash; 1994 година на &ldquo;другари&rdquo; още си говореше!&ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>на спонсор случихме, но на президент не случихме. Какво е това артистче тук?&rdquo;</strong></span><br /> <br /> А аз исках да правя промени, не исках старите кхмери, които цял живот са били в ръководството на клуба. Исках да влязат нови хора, с нови идеи. <br /> <br /> &ldquo;Евро енерджи&rdquo; обаче в края на 1996 година, началото на 1997, се отказаха. Извикаха ме: &ldquo;Ето ти клуба, оправяй се! И без това вече си легенда, тук не дават дума да се каже за тебе!&rdquo;. Наистина - клубът вече беше в &ldquo;А&rdquo; група, беше избран за най-прогресиращия, завършихме на 5-о място, бихме във Варна отбор от Бундеслигата. &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; Варна беше станал фактор, причиняваше доста неприятности на отборите, които искаха да станат шампиони или да участват в европейските турнири.<br /> <br /> <strong>- Стефан Данаилов и Сотир Майноловски са били в Управителния съвет на &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; Варна. С какво се занимаваха?</strong><br /> - Помагаха. Веднъж бяхме забавили някакви плащания, а предстоеше много важен мач. От другия отбор усетили, че има някакво напрежение, веят вятър огънят да се разраства. Футболистите титуляри не искаха да излизат на терена, докато не им се плати. Отивам аз и им казвам: &ldquo;Сега ще дойде един човек да ви каже какво ще се случи понеделник-вторник след мача. А пък вие ще си прецените какво ще правите&hellip;&rdquo;. Ламбо беше във Варна, казвам му: &ldquo;Виж какво, трябва тези футболисти да се мотивират!&rdquo;. Вкарвам го в съблекалнята, а той: &ldquo;Какво правите, бе пичове?!&rdquo;. Футболистите &ndash; в пълен шок. И като дръпна един монолог Стефан Данаилов - майката си трака! След края му &ndash; в съблекалнята пълна тишина, все едно някой е умрял! След 2 минути един от футболистите извика: &ldquo;Хайде, какво се ебавате? Ще ги смачкаме утре тия!&rdquo;. Бихме с 4 на 0.<br /> <br /> <strong>- Рангел Вълчанов през 1999-2000 година пък е нещо като психолог на клуба. Какво се занимаваше в тази си роля? </strong><br /> - Правехме с него психологически сеанси с футболистите. Разпитвахме ги. Къде с чувство за хумор, къде с някакви етюдни изпълнения. И те се отваряха пред нас. Нещо като психоанализа. И ние си правехме анализи с Рангел &ndash; този е обременен, онзи трябва да бъде мотивиран. В най-добрия смисъл на думата &ndash; те бяха много хепи! Отключваха се пред нас.<br /> <br /> Хващали сме ги в крачка как някой ги притиска, когато гостува отбор, поддържан от силови групировки: &ldquo;Да не вземеш да играеш много силно! Да не стане някой фал, ако играеш много силно за Ишков&hellip;&rdquo;. Без да искат, си казваха, защото по време на сеансите ни чувстваха близки и не можеха да приемат да правят това, което ги карат. Имах особен подход към моите футболисти, затова някои напускаха, за да вземат повече пари в други отбори, но като виждаха, че не им върви, отново се връщаха при мен.<br /> <br /> <strong>- Имал ли си проблеми със силовите групировки през 90-те?</strong><br /> - Имал съм, но съм ги прекарвал по едни мои начини, които не искам въобще да ги коментирам. Някой път като поостарея, мога да напиша мемоари.<br /> <br /> Няма да забравя никога, побеждаваме ЦСКА в края на 1997 година. 33 години това не се беше случвало! Жена ми ме посрещна на летището, тя беше бременна. Остави колата пред нас. По едно време аз излизам на терасата, виждам, че някой вътре в колата човърка нещо, по едно време даде силна газ и изчезна! Откраднаха ми колата пред мен с ясната индикация, че не съм постъпил правилно, като сме били ЦСКА<em> /смях/!</em><br /> <br /> <strong>- Как успяваш да склониш Димитър Пенев да стане треньор на &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; Варна?</strong><br /> - С Пената беше много весела история! През 1999 година &ldquo;Спартак&rdquo; правеше 80 години от създаването си. Бях се много амбицирал да направя нещо, което да бъде подарък за феновете. В края на септември 1997 година разбрах от един мой футболист - Христо Марашлиев, син на легендарния Димитър Марашлиев, който беше отишъл в екипа на Пената, като треньор в Саудитска Арабия, че нещата там нещо не вървят и той ще се прибира в България. Знаех, че Вальо Михов е много близък с него. Говорих с него да ми съдейства. През октомври 1997 година вече се видяхме с Пената, започнахме да конкретизираме, да преценяваме целият бюджет на екипа му колко ще струва на клуба и дали ще можем да отговорим адекватно на финансовите му очаквания. В средата на ноември 1997 година се разбрахме. Уточнихме се, че първия през работен ден на 1998 година ще обявя пресконференция, на която ще съобщя сензационната новина. В &ldquo;Континентал Плаза&rdquo; бяхме направили софри, посрещнахме журналистите и... изстреляхме новината! Беше страшен шок, никой не очакваше, че ще се появи Димитър Пенев и ще каже: &ldquo;Здравейте, аз съм новият треньор на &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; Варна!&rdquo;. И самите хора във Варна не го знаеха, държах го в тайна и от най-близките си. Знаеха 1-2 души. Качихме Пената на самолета, а във Варна го посрещнаха като месия. <br /> <strong><br /> - Сега си шеф на &ldquo;Арена Армеец&rdquo;. Имаше го пак въпросът: &ldquo;Защо точно той?&rdquo;. Как реагираш на такива коментари?</strong><br /> - Не се сърдя на никого. В България е прието всеки да говори за всеки. Всякакви хора, изпълняват се поръчки &ndash; как тоя, що пък тоя&hellip;? Как преди това не са се занимавали кой е бил директор на &ldquo;Арена Армеец&rdquo;? Това е едно младо момче, никому неизвестно, без никакъв опит. Защо са го назначили, никой не е питал... Но това е действителността в България. <br /> <br /> Човекът, с който реално съм се ангажирал, е министърът на спорта Красен Кралев. Ако не беше той, нямаше никога да се заема да мениджирам тази зала. Той е от Варна и се познаваме от дълги години, въпреки че е по-млад от мен.<br /> <strong><br /> - Съпругата ти Нора е успешна бизнесдама. Как понесе палавия ти герой ала Ицо Стоте манекенки в сериала &ldquo;Връзки&rdquo;?<br /> </strong>- Нора е широко скроен човек, много отговорен, много мъдър за годините си. Как да реагира? Забавлява се и тя. Работи в областта на IT-технологиите, пътува почти всяка седмица в чужбина, защото има договор с чужда компания. <br /> <br /> Имам един единствен брак през живота си и четири деца от съпругата ми &ndash; две момчета и две момичета &ndash; близначки. Какво му трябва друго на човек?<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />