Любен Чаталов е един от най-обичаните български актьори. Зад гърба си има над 140 роли в наши и чуждестранни филми. Кариерата му започва сравнително късно - дебютира във филма “Бумеранг”, когато е на 29 години. Но киното остава негова съдба и до ден днешен. “Голямото нощно къпане”, “Адаптация”, “Лавина”, “Опасен чар”, “Нощем по покривите” са част от лентите, в които с бездънните си сини очи актьорът подлудяваше родните дами.
През 2006 г. е удостоен с наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост” за ролята си във филма “Време за жени”. 

Чаталов има два брака зад гърба си, като от първия има дъщеря, която живее в Нова Зеландия, а от втория - двама синове, които също са в чужбина. В момента актьорът живее с поетесата Камелия Кондова в софийското село Мирково.

- Г-н Чаталов, цяла България се стича към София, а вие, коренякът софиянец, избягахте да живеете в село Мирково. Какво не ви харесва в столицата?

- Като бита мечка бягам от мъгливата София. Въпреки че съм софиянец, тази София вече не е моята. Затова предпочитам с. Мирково. Там има една галерия с много картини, имам хубав голям двор, много роднини. Майка ми са 11 деца и в Мирково живеят много мои роднини - братовчеди, техните деца, внуци.

Селото не е малко, има 1600 жители, но когото срещнеш на улицата, независимо колко пъти на ден, всички си казват: “Добър ден”. А това в София е невъзможно. Така че предпочитам тук. 

Ходя в София само когато трябва да направя нещо. Аз живея в най-интересната къща на селото със странното име “Говното”, колкото и идиотски да звучи.

Навремето Станчо Говното отворил кръчма, която кръстил “Филаделфия”. Да, ама никой не казвал: “Ела да пием една ракия във “Филаделфия”, ами: “Дай при Говното”. И така й останало името. Преди двадесетина години я купих доста порутена, цялата къща ми мина през ръцете - и изкопи, и плочи, и мазилки.

Вече мисля, че е завършена брилянтно. Най-хубавото е, че Мирково е разположено в Подбалкана и почти няма ден, в който да не мине някой, да се обади, да дойде, да гостува, да преспи, ако има нужда. Всъщност една такава къща е за това. 

- Доскоро се хвалехте, че можете да пътувате по 500 км на ден и се ужасявахте от деня, в който ще ги намалите на сто.

- Въпреки че съм на 69 години, все още мога да пътувам 500 км, но чакам деня, в който ще премина на 100, на 60, на 40, на 10 и накрая с бастуна до центъра на селото и обратно. Въпросът е да има движение. Защото застане ли човек на едно място, има нещо съмнително в тази работа. 

- Което ми говори, че и на 69 г. младежкият дух не ви напуска?

- Всичко е от физиката. Познавам хора, които са на по 30 години и вече са безнадеждно остарели. А познавам и хора по-възрастни от мен, ама са млади като дух. Може да наболява я крак, я нещо друго, което е съвсем нормално за възрастта. На мен засега, да чукна на дърво, не ми се случват. Аз не се и поглеждам в огледалото, за да не се сещам за годинките.  

- Видяхме ви в сериала “Под прикритие” като прокурор Богдан Гитев. Сега се снимат много сериали, участвате ли в някой от тях?

- Не, не. В последните две-три години заснех три големи български игрални филма. С Катето Евро и Юри Ангелов направихме “Пътуващо кино”. Това лято снимах и една комедия с режисьор Ивайло Пенчев. Вижте какво, сериалът е много хубаво нещо, само че той е направен така, че да го гледаш, да си изгасиш телевизора, да си извадиш краката от легена и да си легнеш. Докато филмът си е филм. 

Един ден бяхме на гости на Иванка Гръбчева и по телевизията даваха нейния филм “Хирурзи”. В един момент внукът й се провиква: “Бабо, бабо, гледай го Капитан Петко войвода станал доктор”. В сериалите има нещо, което бързо те изконсумира, бързо те изхабява.

Снимал съм се в много сериали. Навремето имаше една филмова поредица “Издирва се”, където бях инспектор Бойчинов - това е единственият случай, в който съм играл ченге. Поредицата беше от седем отделни истории, някои от които станаха прекрасни филми. Една от сериите е небезизвестният  “Опасен чар” с Тодор Колев. 

- Имате роли в над 140 наши и чужди филми. Партнирали ли сте си и с актьори със световна слава? Държаха ли се на снимачната площадка като “звезди”?

- Снимал съм с Кристоф Ламбер, с Орнела Мути и други големи имена. Разбира се, ние, българските актьори, играехме в тези продукции по-малките роли, защото там има профсъюзи и за нас остава плявата, обаче в това няма нищо лошо. Човек да се запознае с хора, които целият свят познава, е също интересно. Но още по-интересното е, че 90% от тях са много скромни, спокойни и нормални хора. Никакви звездомании
 
Тази тежка, гадна работа, наречена актьорлък, никак не е лесна. Особено емоционално. 

- А хората си мислят, че животът на актьорите е безкраен празник...

- То това е целта, така да изглежда. Но ако трябваше да издържат три зими в планината - както беше при снимките на “Лавина”, и всеки ден да се катерят по няколко километра в дълбок сняг, въобще нямаше да мислят, че е толкова лесно. Да, много хубаво изглежда отстрани, но да не си там.

Навремето имах много филми с коне и при едни снимки на устието на река Велека конят падна, счупи си краката, а аз се оказах с пукната ключица, но трябваше да продължа да снимам. Сложиха гипсов пуловер, отгоре кожен шлем, а месецът е август. Мъка. Звъннах на баща ми ей така, просто да го чуя. 
 
“Какво става бе, бастун?”, пита ме той. За него “бастун” не беше обидна дума, а синоним на опора - сега аз ще съм ти опора, утре ти. “Ами пребих се с един кон”, оплаквам му се аз, като очаквам някакво бащинско разбиране. Отсреща обаче чух само: “Ами да си станал счетоводител, бе”, и ми затвори. Разбрах го, да, аз съм си го избрал, никой не ме е карал.

- Никакви ли сериозни болести не са ви спохождали?

- Честно казано, не. Утре чакам едни хора да пишем сценарий, вдругиден имам други задачи. Имам чувството, че човек, ако спре и си каже - остарявам, вече ще си гледам старините, ще се предаде. Старините не можеш да ги гледаш, ти трябва да ги удължаваш по някакъв начин.

Плюс това аз живея с поетеса и с нея не може да е скучно. Камелия е много шантав човек, защото е като “МиГ 29”. Виждаш я в единия ъгъл на стаята, след малко е в другия край, изведнъж е на двора...

Понеже никога не е имала село и сега се е развихрила тук страшно - то не бяха домати, краставици, консерви, зелета. Компенсира целия си живот, дето не е правила нищо, сега реши да го прави наведнъж. Което е хубаво, аз се радвам, защото и тя се забавлява. 

- Идват студени дни, а с тях и настинките. Имате ли домашна рецепта да се пазите от тези неща?

- Моята рецепта е да не се пазя от нищо. Аз не спирам, движа се непрекъснато, дали на двора, дали дърва трябва да се пренесат, нещо да се нацепи. Просто на бацилите не им давам време да ме настигнат. Поне така си въобразявам.  Но човек не знае. 

Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55"/