Атанаска Танева е добре позната в гилдията с високия си професионализъм, чувството за хумор, страстта към пътешествията и дълбоката привързаност към семейството. Със Стоянка Мутафова си приличат по рождената дата - 2 февруари. 

Коренът й е от село Горна Малина. Баща й, Кирил Христов, е братовчед на Григор Стоичков. Работил е в селската община като писар и касиер. Майка й, Павлина Благоева, е от Априлово, вадила си е хляба на полето. Семейството е с четири деца - Недялко, Христо, Иванка и Атанаска. За съжаление, само Атанаска е жива и здрава днес. Вдовица е. Радва се на син и снаха, на двама внука и на правнучка. 

- Госпожо Танева, привързана сте към Горна Малина, селото на баща ви. Вие сте родена в София, нали?

- Да, раждането започнало, но било трудно, затова с каручка докарали мама до столицата. Горна Малина не е далече. 

В Горна Малина завърших основно образование. Добра ученичка бях, с децата правехме театър. Родителите ми купиха акордеон, сама се научих да свиря. Вечер посрещах със свирня жените от полето. Много млада се влюбих - Никола Танев бе военен, служеше в поделението в селото. Пламна искрата и на 16 години се ожених. Баща ми остана изумен. 

Любовта си е любов! 

Година по-късно родих сина ми, Иван. Учих във вечерна гимназия, с дете на ръцете. Участвах в самодейността - в профсъюзния дом на културата “Георги Димитров” играех в състава на Лена Ченчева. Мечтаех да стана актриса. Работех в текстилната фабрика “Слава”, беше нужно да имам трудов стаж, за да кандидатствам. Вземах уроци, но не бях добре подготвена. Явих се и ме скъсаха. 

Вървя и плача, че ме няма в списъка на приетите

Минавам покрай продавач на билети от Държавната лотария и си купувам един. На сутринта преглеждам в “Работническо дело” печелившите билети - и моят е сред тях. Спечелих екскурзия до Букурещ и Синая. Било е писано да пътувам! 

- Второто кандидатстване във ВИТИЗ беше ли успешно?

- Да. Подготви ме Константин Димчев. Голям актьор, работеше в София, после отиде в Русе. Там почина. Знаех си още тогава, че съм за български роли, не за френски. Физиономията ми е такава. 

Мога да играя Дойката в “Ромео и Жулиета”, но не и самата Жулиета

Много съм му признателна на Константин Димчев. След време той подготви за ВИТИЗ и сина ми, който завърши при професор Филип Филипов. 

На хорото в с. Требич при визитата на Раул Кастро

- След разпределението ставате актриса в окръжния театър в София. 

- Така беше. Дойдоха тежки времена за мен. Мъжът ми почина от лоша болест през 1975-а, след 2 месеца си отиде и мама. Брат ми, Недялко, загина при трудова злополука в “Кремиковци”. В театъра играехме “Задушница”, мен все на плач ме избиваше. Колегите казват на режисьора Христо Кръчмаров: “Смени я, тежко й е”. А той отговаря: “Тя най-добре ще го направи!”. Накрая ме смени. 

Като актриса в Окръжния театър пътувах много. Със сина на Елин Пелин обикаляхме училищата из страната. Представях рецитала “Пижо и Пендо”, по 3 месеца не съм се прибирала у дома. 

- Срещали ли сте се с Тодор Живков?

- Много пъти. Казваше ми: “Шопкиньо, я кажи някоя лакърдия!”. Из Софийски окръг участвах в много сборни концерти. Веднъж бяхме в Ботевград, Живков дойде на премиера в театъра, видя ме на площада и се ръкува с мен. Съжалявам, че когато завърших ВИТИЗ, той не видя моя дипломен спектакъл. Имахме 3 дипломни спектакъла - “Коварство и любов”, “Слуга на двама господари” и “Вампир”. Поканили Живков на “Коварство и любов”, в това време аз пътувах с Добринка Младенова из окръга. Сигурна съм, че Живков щеше да поиска да види и “Вампир”. 

- Играете не само на български, но и на испански?

- Куба ми е на сърцето. За първи път я посетих на Световния младежки фестивал през 1978 г. Поназнайвах испански, една преводачка ми беше дала няколко урока. После продължих сама. С Окръжния театър гостувахме на български обекти в СССР. На връщане в самолета ме настаниха до един тъмнокож кубинец. Заговорихме се. По онова време в театъра играехме “Монахът и неговите синове”, аз бях царица Теодора.

Поканих кубинеца да дойде на представлението. Неговият придружител ми обясни, че той е шеф на профсъюзите в Куба, отговарял за земеделието. Обеща, че ще ми гостува у дома вечерта.  Сложих маса. Гледах през прозореца кога ще дойде таксито с гостите. Спря една лимузина, кубинецът слезе от нея. Носи рози, бутилка ром. Дойде и охранител с него. Хубаво прекарахме. Гостът ми разбра, че ми предстои пътуване в Куба. “Ще се обадите на секретарката ми, Анита, и тя ще ви каже къде съм”, каза. Заминах за Куба 10 дни преди старта на младежкия фестивал. Дадоха ми билет, запазен от Иван Славков. Отседнах при българи в Хавана в прочутото здание “Фокса”. 

На полето в Куба

- Обадихте ли се на профсъюзния лидер?

- Казаха ми, че е в Пинар дел Рио, ще се прибере на следващата сутрин и ще пътува до Сантяго де Куба. Той лично ми се обади. Човекът ми предостави колата си, а той самият отлетя със самолет за Сантяго де Куба заедно с Фидел Кастро. Казал на шофьорите на всеки 50 км да спират и да ме черпят с течности. Минахме през Санкти Спиритус, посетихме дома на лелята на един от шофьорите. Покани ни на кафе. 

За първи път влизах в кубинска къща

Кафето - в мъничка чашка, две глътки. “Я па тия, стиснати!”, мисля си аз. Три дни не мигнах после, толкова силно беше кафето. Стигнахме Сантяго де Куба. Заваля силен дъжд. Срещнахме се с профсъюзния лидер. Преспах при българи. Лидерът ме заведе при приятели в село Кристо в Сиера Маестра. Хората ме гледаха с интерес. Там хапнах за първи път тамал. Рецитирах им “Самодивско пиле” на испански. Със същото се представих и на фестивала. 

- А кога се срещнахте за първи път с Раул Кастро?

- През 1979 г. в село Требич. Беше дошъл със съпругата си, Вилма Еспин, поканен от Добри Джуров. Играхме хоро на площада. Пак рецитирах на испански “Самодивско пиле”. Текстът допаднал и на двамата гости, поискаха го. Секретарката на кубинското посолство, Фани Стоянова, им го даде. Раул Кастро ме покани да посетя Куба през 1982-ра. Между мен и двамата кубинци се зароди приятелство. В момента Раул е на 91 години. Вилма Еспин отдавна почина. Той е кавалер, чист, спретнат. Има девет внука и една правнучка. 

- Задълбочихте ли познанията по испански?

- Да, през 2005-а изкарах курс в Университета в Хавана. През 2019 г. Раул Кастро ми изпрати писмо, с което ме канеше да се изявя като актриса пред кубинските деца. Писмото ми го предаде тогавашната посланичка на Куба в София, г-жа Ямира Куето Милиан. Направих спектакъл за деца по “Патиланско царство” на Ран Босилек. Влязох в образа на баба Цоцолана. Трябваше да покажа спектакъла пред комисия на организацията ИКАП - само чрез нея можеш да гастролираш като творец в Куба.

Одобриха ме, казаха, че представлението е много подходящо за кубинските деца. Тръгнах по детските градини. Гостувах и в болница “Уилям Сорел”, където работи доктор Алейда Гевара - дъщерята на Че Гевара. С нея се запознах преди години на среща на дружбата в Солун. Много мила и естествена. Срещали сме се и в България. 

След като Раул Кастро научил за успешните ми спектакли, ме покани на лична среща. Но дойде Ковид пандемията и не можеше да се пътува. Чак през 2022 г. заминах отново за Острова, за цял месец. Раул ме прие в кабинета си във Военното министерство. Три часа разговаряхме, подари ми биографичната си книга. 

Вие сте актьорско семейство. Синът ви, Иван, е име в дублажа, внукът, Виктор, дублира Къванч Татлъту. Снаха ви, Янина Кашева, е звезда в родното кино. Разбирате ли се у дома?

- 10 години живяхме заедно със сина ми и снаха ми в един апартамент. Внуците, Виктор и Николай, се родиха тогава. Дума накриво не сме си казали. Сега аз си имам мое жилище. Синът и снахата са устроени добре. Събираме се на всички празници, младите се грижат за трапезата. 

Всички в моето семейство са много работливи. 

С италианския актьор Микеле Плачидо се снима в чужда продукция 

- Иван и Янина са стабилна съпружеска двойка.

- Залюбиха се в Пазарджик, играеха там Ромео и Жулиета. Внукът Виктор тръгна по стъпките им, завърши ВИТИЗ. Другият внук, Николай, каза: “В едно семейство четирима луди стигат”. Ставаше дума, че сме четирима актьори. Николай завърши УНСС. И двамата ми внуци са възпитаници на испанската гимназия, говорят и други чужди езици. Виктор създаде хубаво семейство, дари ме с правнучка, Мира. 

За първи път имаме момиченце в рода, затова го глезим и много му се радваме

Мира завърши първи клас. Когато Виктор е на запис, гледат я Иван и Янина. При мен още не са я оставяли. 

- Грижите се и за къщата в Горна Малина.

- Нищо не съм продала от имота. Градината ми е образцова. Домати, краставички, тикви, чукундур, картофи, всичко се ражда. 

Не че не мога да си купя храна, връзката със земята ме крепи

Искам зимата да съм в Куба, лятото - в Горна Малина. 

- Как живеят сега кубинците, блокадата от страна на САЩ не е паднала? 

- Дадоха им възможност да работят частно. В Хавана има много частни ресторанти. Доларът расте много - стигна до 110 песо, а на черно - до 400. Някъде в ресторантите можеш да платиш в долари, другаде - само в песо. Моята хазайка в Хавана е богата, печели добре от наема. В Куба има много къщи за гости. Собствениците плащат данъци на държавата и забогатяват. Купонната система е още налична. В рамките на купона домакините пазаруват за много малко пари. Неотдавна вдигнаха заплатите на кубинците. В Куба винаги купувам кафе и ром, нося на сина ми и на внуците. 

- Вие сте щастлива актриса, щастлива майка и баба, нали?

- Доволна съм от живота, не го крия. И желая на хората да бъдат здрави и щастливи. 

Мария СТЕФАНОВА