Катя Сивова пристига в Щатите още в осемдесетте години. Тя работела в България като преводач на туристически групи, които се организират по онова време в соц страните.

Докато е в съседска държава, решава да не се връща в България. Обмислила го е с любимия си човек, не е спонтанен изблик. Така двамата тръгват по пътя на забегналите по времето на соца.

Но когато сте двама и сте  на едно мнение по всички въпроси за бъдещия си живот, всичко изглежда достижимо. Само трябва да стигнат по етапен ред до Щатите. И стигат. Защото са тръгнали без да се двоумят и без да се разколебават.

Там нашата Катя си намира работа в престижната Пан Америка. Ражда им се момиченце и решават да се преместят в Калифорния.

Обикновено в Щатите младите семейства започват с търговия. Но трябва да имаш и доза шанс. В началото сполучила:

 „Успях да напиша няколко телевизионни програми и ги продадох на една телевизия. Едновременно, понеже не обичам да стоя без работа, започнах да рисувам, имах подготовка. Започнах да участвам в изложби и успявах да продам по нещо.  Всичко идваше допълнително към основната ми работа в Пан Америка.

Ако работиш добре, насърчават те. Как ли?

Веднага ме включиха в известния алманах „Кой кой е в Щатите“. Бях сред хората американци постигнали успехи в различни области през дадената година.

Но веднага ще  добавя, че това не ми носи никакви облаги или предимства.  При всяка следваща стъпка трябва  отново да се доказваш, да се явиш на конкурси или изпити. Ако мястото е  престижно, или има много кандидати и твоят късмет трябва да си каже  думата. Но за ходатайства или „калинки“ като в България, тук място няма.

Кое в американското общество най-много ти допадна?

„Това че на всяка  възраст в Щатите можеш да започнеш нещо ново, да изучиш нова професия, да се квалифицираш. Стига само да си работяга, да имаш  енергия.

Ако не успееш?

Точно заради това го казвам. Ако не успееш, пред теб се отваря нова страница, следващата с която да се захванеш.

Няма самосъжаление, няма униние, няма тревога. Просто започваш нова работа, може да е коренно различна от предишната ти дейност. Никакви ограничения!  

След като се провалихме в първата си работа, с мъжа ми завършихме курсове за търговци на имоти. Явявахме се на изпити, ходехме на практика, взехме дипломи.

Започнахме да издирваме  изоставени, евтини имоти, които трябва да се възстановяват. В началото потръгна. Даже намерихме едно кокетно малко хотелче, което решихме да го дадем под аренда за 20 години. Именно от това хотелче днес имам една допълнителна прилична сума към пенсията си.

Но за съжаление не успяхме с мъжа ми да напреднем особено в брокерството. Но това никак не ни отчая. Просто преминахме в ново поприще.

Само че се случи непредвиденото. Мъжът ми се разболя и почина. В следващите години трябваше да напусна хубавата ни кокетна къща, а дъщеря ми отиде да следва в университет.

Аз не можех да издържам вече самостоятелна къща. Наложи се да живеем с една приятелка в общ апартамент, докато си стъпя на краката.

Беше тежко време за мен. Добре че дъщеря ми се справи с ученето, завърши за адвокат и се омъжи. Едва тогава тръгнах полека нагоре, успях да дойда на себе си. Но разликите между предишния ми живот и „новия“ бяха доста драстични.

А какви бяха разликите в обществения живот в  последващите години?

„Ооо, разликите в живота на цялото американско общество коренно се промениха.   

90- те години не бяха осемдесетте. Свърши се времето на хубавите семейни къщи с дворове с паркирана дълга кола в гаража, с която всеки уикенд се тръгва на разходка.

Нямаше ги идиличните семейства познати ни от американските  филми, майката облечена с нова рокля и перлен гердан, а около нея три или повече усмихнати деца. Бащата се прибира от работа и цялото семейство щастливо вечеря. Нататък в милениума  - двехилядната години вече нямаше и помен от деветдесетте.  Настъпи ново темпо.

Хората почнаха да работят на две работи, за да запазят  предишното си ниво на живот. Вече не ходеха през уикенда на разходки, а отиваха дори и големите деца да работят.

Промени се изцяло мисленето.  Промени се и морала.  Но не към по-добро.  Сексът се превърна в популярен тоник и  без повод стана водещ навсякъде.  Официално се съобщи, че се шири болеста спин. И стана като кошмар за болните от тази болест, а любовните авантюри вече изгубиха своята романтика.

Важна тема стана прииждащите незаконни емигранти и от север и от юг.  Религията отиде на заден план, избледня ролята на църквата.   Докато преди това бе бе важна връзка: семейство-църква.

Разводите станаха обичайно нещо и децата свикнаха да живеят разделено между двама родители.

Малкият бизнес  претърпя погром. А беше така хубаво когато всеки малък магазин се гордееше с някой свой сладкиш или необходим уред, изработен в малки работилници.

Накъде върви света, унифициране! 

Настъпи  диктатура на огромните маркети. Стоката навсякъде еднаква. Малките търговци бяха избутани от пазаря. Не можеха да се борят с големите търговски вериги за храна или вещи. Ходиш един път в седмицата и пълниш колата с продукти от близкия супер.

Дипломите вече не гарантират, че ще намериш работа пък макар и да си я получил от престижен университет.

Езиците по улиците се преплитат.  Даже не правят усилие да говорят американски.  Южнаците си говорят на испански. Руснаците на руски . И всички се разбират без преводач.

В България също се усещат всички тези неща, когато рядко си идвам. Животът в никакъв случай не става по добър, а по лош .

Нараства съпротивата към властта и нейните решения.

Остава ви и на вас да свикнете. Това, с което ви предстои да свикнете е, че нищо не е гарантирано за никого и от никого.

Нито  работа, нито  политика, нито спокоен или по - богат живот.

Предимството на източните държави обаче все още остава  в това, че хората са приятелски настроени. Че винаги можещ да отидеш при този или онзи приятел за помощ. Тук никой няма да ти обърне внимание. Очуждението в старите капиталистически държави става все по силно.

Хубаво е при вас, че запазвате все още съседство и приятелства. Или поне искате да ги запазите както ги познавате от предишни години. Това е голямото ви предимство пред старите капиталистически държави. Но докога ще успеете, докога ще е реалност...нали!?

Савка ЧОЛАКОВА