Андре Токев: Децата са инвестиция, а внучетата - чиста печалба

Андре Токев е топ готвач, който знае какво е да преодоляваш трудности. С майка германка и баща българин, той живее между България и Германия, като черпи вдъхновение и от Австрия, Франция и Алжир. Години наред е част от журито на тв предаването “Мастър шеф” по БТВ и води поредицата “Ловци на храна”. През есента на 2021 г. е хванат да шофира с алкохол в кръвта и влиза в затвора за 7 месеца, след като призна вината си и се извини за случилото се. За вкуса от този урок, за детството и началото си в кулинарната професия, за преживяното в Казичене и за книгата си шеф Токев разказва в интервю за Ютуб канала ToTo Yotov.

- Шеф Токев, кое е първото нещо, което ти си сготвил, и кога е било това?

- Аз много обичах да похапвам като малък и сигурно затова станах готвач. Още 3-4-годишен обичах да гледам какво готвят в кухнята и да познавам какво има в тенджерите само с обоняние. По-късно, на 7-8 години, започнах да си правя сам бъркани яйца, после кексове, пържени картофки, спагети. Много е интересен случаят с първата ни торта, която съвместно направихме с моя приятел Жулиен от с. Петърч, откъдето съм и аз. Направихме блатовете, направихме яйчения крем, обаче блатовете станаха като бисквитки, а кремът стана като боза

И ние изпихме крема и изядохме бисквитките (смее се).

- Живял си до 5-годишен в Германия и след това е първото ти завръщане у нас.

- Аз имах проблеми с бронхите. И лекарите в Германия казали на баща ми, че щом е от България, да отива там с мен, защото това е страна с много хубав климат. И баща ми отива да работи на Златни пясъци и Дружба, а там въздухът е много благоприятен за такива болести. Изкара там няколко сезона заради мен и аз оздравях.

- Баща ти с какво се е занимавал?

- Той е завършил първия випуск на ИМТ-то във Варна - специалност “Международен туризъм”, а сега е Колеж по туризъм при Икономическия университет. Дълги години работеше и като сервитьор и като барман, и като управител на ресторанти. Добър готвач е също, даже беше готвач на семейния ни ресторант в Германия.

- Кога ти влезе в голяма кухня, с шеф-готвачи и т.н.?

- През 1986 г. отвори “Шератон” и аз имах удоволствието да отида първо като стажант. През ваканциите, още докато учех, по 2-3 месеца миех чиниите там. И една година след като завърших Професионалната гимназия по туризъм в Банкя, започнах работа там като готвач. Топ ниво беше, много добра система беше изградена - имаше швейцарец главен готвач и директор кухня, имаше други трима главни готвачи. В България нямаше много продукти и почти всичко се внасяше със самолет от чужбина. Тогава за пръв път видях голямата кухня и беше интересно.

- И като гледаше тези, големите готвачи, мислеше ли си: ето такъв искам и аз да стана?

- Не, не, не го мислех тогава. След училище и аз записах ИМТ във Варна. Исках да стана генерален директор на такъв хотел, това беше първоначалната ми идея. Но като започнах по-дълго да работя по хотелите, видях, че работата на един генерален директор не е толкова интересна за мен, няма я тази занаятчийска работа, няма креативност, там плануваш бюджети, административни дейности, но липсва, както казах, занаятчийството. Аз съм занаятчия човек. Мен да ме затвориш цял ден в един офис не ми е ок. И от друга страна пък, видях, че главните готвачи в топ хотелите винаги са на по-голяма почит от директора

Кухнята на всеки му харесва и всеки иска да се докосне до красотата й, затова бързо ми мина идеята да ставам директор.

- Връщали ли са ти ядене?

- Да, връщали са ми. Но то е различен начин на виждане на клиента. Например, като създадеш ресторант с авторска кухня, това връщане не се случва, защото това е твоето авторско виждане за менюто. Но в бистро, в пицария това се случва. Например мием гъбите и от кората остава едно като власинка. И хората го връщат, като казват, че има косъм. Как да му обясня, че не е. Няма да забравя, във Франкфурт готвихме кашерна храна за около 350-400 евреи на техен голям празник. И равинът донесе ножовете, дъските - ние нямахме право да готвим с други, освен с тези. Той миеше и салатите. Обаче виждаме, че ги мие, но остава пясък по тях. И на гостите няма как да им обясниш, че равинът ги е мил. Изчакахме го да отиде до тоалетната и набързо ги измихме отново (смее се). 

- Стресът в кухнята е огромен, ти я сравняваш с казарма. И ако човек не може да овладява този стрес, се стига до крайности. Аз мисля, че твоят случай и последвалият престой в Казичене е точно това?

- Така е. След пандемията бизнесът стана по-различен. В един момент си мислех, че съм “безсмъртен”. Например мога да спя по 2 часа и не ми трябва повече сън. Според мен няма по-хубави и интересни неща от позитивните човешки взаимоотношения. И в онзи период аз трябваше да преживея тези трудни моменти, за да осъзная, че новото меню не е толкова важно, а са важни внучката ми, внукът ми, дъщеря ми...

Аз съм от тази генерация, която ни учеха да бъдем успешни, поливалентни, най-добрите. И ти така се увличаш, че накрая изгаряш. На мен явно някой ангел-пазител ми помогна, все едно ми каза да остана там няколко месеца и да осъзная нещата. Този забързан живот трябва да го стопираме веднъж или два пъти годишно, да се изключим от ежедневието, да се отдръпнем от него и да осъзнаем нещата отстрани. Това е моят съвет към всички хора. Според мен трябва да се отиде на село, да се изключи от големия град за известно време. И трябва да се вслушваме в сигналите, които Вселената ни дава

Например точно преди да се случи това, аз бях в Германия при дъщеря ми и тя ми каза да остана още 3-4 дни на гости. Но аз не, имах много ангажименти и т.н. 

- Между другото, много хора те поздравяват, аз съм от тях, че отиде и си излежа присъдата, а не се опита да се измъкнеш. Ти мъжки каза, че това си си го направил и ще си понесеш последствията. Но как се влиза в затвора?

- Ние винаги искаме да знаем какво ще ни се случи в бъдеще, искаме да планираме 5-10 години напред. Изведнъж осъзнавам, че всъщност не можем да планираме, аз не можех да знам и не знам какво ме очаква. Ние не знаем след 10 години какъв ще е светът, какво ще съществува, дали няма да са ни изравнили със земята. А ние обичаме да планираме напред. И аз бях така, а не трябва. Една година напред може, две най-много и дотук. Аз се научих на това. 

Отидох в Казичене, за да мога да осъзная какво съм направил досега, да преосмисля и да осмисля как да продължа по-нататък

В живота трябва да се обградиш с хората, които са ти най-близки и знаеш, че с тях ще извървиш всякакъв път. Аз съм щастлив да имам семейство и приятели, които ме подкрепят. И от ситуацията и мястото, където съм, се опитвам винаги да извлека максимума за мен - този принцип следвам в живота.

- След това написа книга “Продължавам”.

- Това не е кулинарна книга, а просто исках искрено да споделя човешки случки, които не искам да наричам нито проблеми, нито успехи. Исках да покажа, че всеки човек може да е успешен, ако ме вземе мен за пример като популярна личност, и това носи и позитиви, и негативи. Но трябва да си останеш нормалният човек, не трябва да се променяш. Исках с тази книга да мотивирам всеки, който иска да постигне нещо, да види как се постига.

- В затвора също им показа как може да се готви вкусно с наличните продукти?

- За мой късмет, имаше един колега, който също дойде там. Преди това се бяхме виждали по някакви състезания, но там реално се запознахме и беше хубаво, че аз работех в едната смяна, той в другата и качвахме нивото.

- Какво имаше там за хапване, какво се е готвело, преди ти да отидеш?

- Реално същото, каквото и аз им готвех, но хората, които работят в кухнята, са с много малък опит, те се научават там да готвят. Тъкмо се понаучат и си тръгват. И следващият ако не е внимавал и попивал, храната не е от най-вкусните. 

- Какво промени ти след престоя си в Казичене?

- Слоганът, че няма невъзможни неща, си остава за мен, но добавям, че не са на всяка цена. Всичко се постига с упоритост и най-вече да се забавляваш. Каквото и да правиш в живота си, според мен трябва да откриеш забавлението. Аз винаги гледам да съм позитивен, търся позитивното, негативното го махам. Например, като ходя на почивка, ако хотелът нещо не е наред, това не ме вълнува - отишъл съм на почивка с нагласата да си изкарам добре. 

- Кое е нещото, с което “изкарваш парата”?

- Съвкупност от много неща е, но в момента най-големият мотиватор са ми внуците! Не съм очаквал. Едно време съм се ядосвал на моите родители, и на баба ми съм се чудел, а аз съм същият в момента (смее се). Глезя ги, но то ти идва отвътре и това е може би най-хубавото нещо, което му се случва на човек. Ще кажа нещо като виц: Децата са инвестиция, а внучетата - чиста печалба! И ти само им се наслаждаваш, само им се радваш, искаш само да виждаш щастливите им личица и друго не искаш. 

Йонислав ЙОТОВ