Румен Радев се праска в гърдите "Булгар, булгар!", че той е убедил германския концерн „Райнметал“ да инвестира във военната индустрия у нас. Това написа в профила си във Фейсбук журналистката Калина Андролова.
Ето какво пише още тя:
Радев явно подминава факта, че ЕС има план за превъоръжаване в размер на 800 млрд. евро и възход на отбранителната индустрия. Този възход трябва да има някакво реално изражение и инвестиции.
През март тази година Радев каза следното: "Не бързам да се присъединявам към фанфарите за Европейския план за превъоръжаване. Вихри се някакъв ентусиазъм, че щяло да има 800 милиарда за инвестиции в отбраната и в отбранителната индустрия, но трябва да е ясно – такива пари няма!"
Чуден е, нали!
Радев е особен вид ветропоказател, зависи откъде духа и накъде ще го завърти. Дето се казва, Копринката да ти е съветник, друг провал не ти трябва. А у Радев провали да искаш. Както се пошегува днес един сериозен човек, на Радев трябва да му се отнеме писалката, че ще вземе "да разпише" поредното споразумение.
Радев приключи енергетиката, сега се захвана с ВПК-то. Много обичам този етюд от диалог на Георги Мишев в "Преброяване на дивите зайци":
"Вие счетоводител ли бяхте? - осведоми се статистикът.
"Начален учител съм".
"Докато станеш гимназиален, още много неща ще ти станат ясни" - каза му ветеринарният техник.
Президентът Радев докато стане партиен лидер още много неща ще научи. Например, че ветровете си духат, но дърветата на мъдростта остават прави. Че куфари винаги се предлагат, но трябва да можеш и да ги отказваш, когато през тях се пробива сигурността на държавата.
Че договорите са, за да се договарят, а не да се спускат като към слугинаж.
Че президентът не би следвало да е обект, управляван през чертите му на алчност и гняв, а държавник, който притежава съвест и изпитва чувство на отговорност.
Че да си in rebus moralibus не е пиарски трик, а състояние на политическия дух, нещо непонятно за копринковщината.
Че не можеш да искаш да замениш един стил на политическо управление с по-неграмотна и по-примитивна доза от същото, от което уж се възмущаваш.
Че плановете са едно, а ирониите на Бог - друго.
Че животът отминава, с кортеж или без кортеж, и единственият начин да се продължиш е като оставиш стратегията, пътя, мисията си на следващите.
За целта, обаче, най-напред трябва да имаш мисия в държавността, а не просто два мандата дни за коктейли и финансов рахатлък с Копринката.
