В края на тази седмица ни очаква хубав празник - 8 март. В този ден светът отбелязва международния ден на жената. У нас често е възприеман като Ден на майката. Разбира се, не забравяме, че православната християнска църква отбелязва на 25 март - Благовещение, християнския празник на майката, защото в този ден Архангел Гавриил съобщил на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Иисус Христос.
И все пак повечето от нас свързват осмия ден на март с онази картичка, на която с разкривен детски почерк пише - честит празник, мила мамо. Ще отречете ли, че в това има нещо много съкровено? И колкото и години да има зад гърба ни, помним как сме отправяли милите думи към майките си или пък нашите деца са сгрявали сърцата ни с тях. Защото “Майките са ангели, които не отиват на небето, след като умрат. Получават специално разрешение от Бог да поостанат още малко и да наглеждат децата си, каквото и да се е случило между тях в краткия им земен живот”. Казала го е писателката Елиф Шафак.
Нека си припомним кога започва да се празнува 8 март
Първоначално той е бил единствено ден на жената, като традицията да се чества този празник започва в Америка през 1909 г. с кампания на Социалистическата партия за право на глас и равностойно заплащане на труда на жените. Декларацията на социалистите е от месец февруари, едва по-късно датата, на която е фиксиран празникът, след многократни промени, е избрана - 8 март. Тя е свързана със стачки на жените работнички в Ню Йорк, които се борели за равноправни условия на труд и равноправно заплащане на работното място.
Ден на майките има в почти всички страни по света, но датата на празника е различна и тя не съвпада с тази на Международния ден на жените. В Арабския свят Денят на майката се чества в деня на пролетното равноденствие, в Индия, Китай, Япония, Австралия и голям част от страните в Европа - през май. В Панама и Индонезия се празнува през декември, в Монголия - на 1 юни, когато отбелязват и деня на детето, в Алжир, Полша, Доминиканска република, Мавриций, Боливия, Мароко, Тунис, Франция и други денят на майката е в края на месец май, в Мексико, Албания, Латвия, Литва, Унгария и др. - в началото на май. 8 март е Ден на мама в редица страни, сред които Сърбия, Украйна, Румъния, Русия, Албания, Македония.
Защо други страни са избрали да честват деня на майката и Международния ден на жената на една дата - през март? Може би защото се счита, че произлиза от древногръцките празненства в чест на майката
Те се изпълнявали по време на пролетните церемонии на богинята Рея - майка на боговете. Така месец март, новото начало, пролетта, която заражда живота, събужда земята, се свързва с майката, която също дава живот - плод на любовта - детето - символът на новото начало.
След 1960 г. у нас 8 март се превръща и в ден, в който изразяваме благодарността си, уважението си и обичта си към любимата учителка и към майката - вероятно двете най-важни дами в живота на всеки човек.
А за финал, с едно намигване ще цитираме Тодор Капитанов - как се разпознава българската майка
“Българската майка е уникална по своята същност. Тя е нещо като нищо друго на света. Няма да говоря обаче за нейните положителни качества, които са безспорни. Ще ви разкажа за чертите, които я открояват с манталитет и характер, присъщ единствено за майките в България.
Въпросният манталитет започва да се проявява още в момента, в който жената в България стане майка. Моментът, веднага след раждането на рожбата. Докато навсякъде по белия свят майките изхвърлят остатъка от пъпната връв на бебето, българската майка го запазва, а след това тайно го подхвърля в някоя банка, в някое съдилище или на друго място, където иска да бъде бъдещото работно място и реализацията на нейния син или дъщеря.
Излиза, че докато другите майки по света планират образованието на децата си, българската влага цялата си енергия и надежди за реализацията на дечицата си в суеверия и вещерски ритуали.
Друго, присъщо за българската майка, е, че през зимата се запасява с достатъчно домашна лютеница, туршия, компоти и мармалад. Количеството консерви е такова, че да може да изхрани не само нейното дете, но и всички други деца в квартала. Лошото е, че докато не свърши приготвената зимнина, детето й не яде нищо друго, защото, видиш ли, няма смисъл да оставяме консервите неизядени за другата година.
Защо българската майка през зимата не прави като майките по света, които обикновено си набавят всички продукти от супермаркета и разнообразяват менюто на децата си?
В кой век живеем, извинете?
В стремежа да обгрижва детето си, българската майка винаги му купува най-скъпата бебешка количка, всички играчки, които се продават в магазините, смартфон, дизайнерски пелени и бутикови дрехи. След това се оплаква, че да се гледа дете в България с тези заплати е невъзможно, а майчинските не стигат дори за покриването на една вноска от изтегления кредит за новия таблет на невръстното още дете. Наистина не разбирам защо не му купуват само необходимите неща, както правят другите майки по света.
Много характерно за българската майка е, че не уважава личното пространство на порасналото си вече дете, както правят другите майки по света. Тук майката влиза през десет минути в стаята на тийнейджъра, за да му каже, че вътре е разхвърляно, и да го увери, че не може да живее в такава кочина. А когато детето го няма, майката винаги влиза в стаята му, за да подреди всичко в ред, който счита за правилен. Тя никога няма да разбере детето си, когато й казва, че хаосът му е организиран и не може да си намери нищо, след като някой друг е подреждал нещата му.
В по-късните години на детето българската майка, вместо да остави избора на образование да бъде в неговите ръце, тя прави всичко възможно да склони момчето или момичето да учи право и икономика, защото парите били там. Майката не спира менторски да повтаря, че музикант къща не храни, а с всяко образование в сферата на изкуството в най-добрия случай човекът би станал палячо в цирка.
След като изучи детето си, майката пък се обижда, когато вече 35-годишният й син или дъщеря каже, че вече е време да си намери свое собствено жилище, за да бъде по-самостоятелен. А нуждата от самостоятелност идва и от това, че българската майка не е спряла да им натяква цял живот, че не мият чиниите след себе си, не помагат по никакъв начин в домакинството и само утежняват ежедневието й.
Всичко това е следствие на решението на майката, че ще поддържа цялото домакинство сама, защото никой друг не може да се справи така добре. Остава загадка защо не успява да разпределя домакинската работа между всички членове на семейството, както правят другите майки по света.
Най-яркото нещо, което силно отличава българската майка от останалите, е, че не оставя децата си да се срещат и да имат връзка с когото си изберат, както правят другите майки по света. Българката винаги прави досие на новата любов на своя син или дъщеря, водена от следните въпроси:
- Какво работят родителите й/му?
- Може ли да готви?
- Колко горе-долу предишни връзки има?
- Има ли кола и може ли да шофира?
- Има ли висше образование?
В зависимост от отговорите на тези въпроси, българската майка претегля доказателствата “за” и “против” новата тръпка на детето си, за да даде евентуалната си благословия, защото тя знае какво е най-добре за него.
Въпреки нотките на песимизъм в настоящия текст, можем да бъдем оптимисти относно българската майка - с всеки изминал ден тя се отдалечава от описаната по-горе българщина, защото все повече мисли и изглежда като гражданин на света.
Гордея се с вас, български майки! Мисля, че няма по-достойни за уважение. Знам колко ви е трудно. Особено с български деца. Поклон!”
Валентина ИВАНОВА
