Какво би накарало един англичанин да зареже добре платената си работа и уредения живот на Острова, за да заживее завинаги в България? Да твърди, че иска да научи езика ни толкова перфектно, че самият той да се почувства българин? Въпросите са странни, но отговорът е простичък. Дава го самият Фил Кърк, който през 2005 година за първи път посетил южното ни Черноморие. „Моята философия е, че животът е много кратък и трябва да му се радваме и да използваме всяка една възможност, за да му се наслаждаваме. А Пловдив дава тези възможности”, казва англичанинът.
След първата му лятна ваканция в Свети Влас, която му харесала много, решил и следващата година да се върне в България. Може би импулсивно, а вероятно – не, но взел, че си купил жилище на Черноморието.
Така най-обикновената му почивка започнала да се превръща в сериозно начинание. В Северен Нотингам, където е живял, работел дълги години в лабораторията на местна пивоварна. Живеел добре, но не бил щастлив, признава Фил на вече добър български език.
За да го научи обаче, положил неистов труд. Започнал сам още в Англия, като първо си купил учебник самоучител, а след това и букварче. Влюбил се в България и се връщал по два-три пъти в годината. Правел си кратки екскурзии до Несебър, Бургас, Варна и Созопол, като се стараел да разговаря с местните хора колкото се може повече. В началото можел да казва само „добър ден”, „колко струва”, „една бутилка студена бира, моля”.
„Реших да дойда в България, за да науча български. Купих си самоучител в Англия и първо се обучавах сам. Уча български език вече 4 години и знам, че е трудно, но пък е интересно. Опитът прави майстора, нали?”, се усмихва англичанинът. Първоначално говорел само в сегашно време, търсел думите мъчително и не ги намирал. Нямал работа и никакви приятели, което било много тежко.
Животът му в България обаче взел, че потръгнал, защото неочаквано на морето срещнал красива и умна пловдивчанка с перфектен английски. Тони Михова естествено го поканила да посети Пловдив, което се оказало новото начало в живота на Фил у нас. „Когато дойдох за първи път в Пловдив, бях на концерт в Античния театър. Беше последната вечер от Международния фолклорен фестивал. Не можех да повярвам на очите си. Амфитеатърът ви е уникално място и никога не бях виждал нещо такова”, говори англичанинът. В тези първи години той все още не разбирал и не говорел добре български.
„Майката на Тони говореше само на български. Трудно беше да се разберем, но положих усилия”, се усмихва Фил и признава, че най-трудна му се струва българската граматика и употребата на предлозите. „За мен е почти невъзможно да ги науча – от, на, в, с, през, до, за и из. Дори сега, след години изучаване, често трябва да ги налучквам”, признава чужденецът. Започнал да учи всеки ден с учител. Междувременно вече сам преподава разговорен английски на българи. „Уча български всеки ден. Казвам, че искам да се интегрирам, да чета – е, това вече е трудно, да разбирам хората. Важно е”, заключава мъжът.
Част от обучението му било да пише на български. Затова започнал да съчинява малки есета от началото на престоя си в България до момента. По идея на Тони ги обединил в книжката „Приключенията на един англичанин в България и други истории”, написването на която отнело 10 месеца. Пишел на български, а учителката му по английски – Мая Петрова, го поправяла и редактирала. Гордее се, че е от Северен Нотингам, откъдето е и известният герой Робин Худ. Затова на корицата сложил наред до надписите с любимите рок групи и името на справедливия престъпник.
Именно рок музиката го кара да си припомня старите времена в Англия и да твърди, че не харесва чалгата. Навремето цели 30 години свирел на барабани като хоби с група в местни клубове и кръчми. „Вече нямам възможност да свиря, но обичам живата музика и често ходя на концерти с приятели. Слушал съм Белослава и Мариана Попова. „Диана експрес” са моята любима група. Харесвам музиката на БТР и „Ренегат”, „Акага” и „Интро”, както, разбира се, и AC/DC. Обичам джаза и изпълненията на Веселин Койчев в етнопроекта му със Стоян Янкулов. Слушам с удоволствие Тони Димитрова”, казва Фил и уточнява, че обича и изпълненията на Пловдивската филхармония.
Според думите му в Англия не би било възможно да посещава толкова много културни събития
най-вече от финансова гледна точка. В Пловдив обаче, където почти всяка вечер в някой клуб гостувал известен музикант или група, не пропускал да отиде.
„Не харесвам шкембе чорбата. Съжалявам много, но не!”, е категоричен Фил. След това обяснява, че когато хората ходят в чужбина, винаги държат да опитат местната кухня. Той самият не правел изключение от това правило.
След това се връща към първото си посещение в родна ракиджийница в село край Пещера, за което пише в разказчето си „Ракия, революция и релакс”. Тръгнал с голямо любопитство, защото навремето работел в лаборатория на английска пивоварна. „Беше ми много интересно да разбера и да видя как се прави ракия.
Във фабриката видях няколко огромни съда, в които ферментиралият сливов сок се вареше на огън. Навсякъде се носеше хубав мирис на сливи”, пише Фил в книжката си. След това естествено му дали да опита 80-градусовото питие. „Може би следващата ми книга ще е за красивите места в България и вероятно ще я преведа на английски”, се зарича Фил.
