Ани Крулева разкриваше зулумите на номенклатурата от БКП

<strong>- Как стана така, че прекратихте делото на всемогъщия по онова време Луканов срещу вечния дисидент Янко Янков, който го беше нарекъл престъпник?<br /> </strong>- Просто изисках делото, годината беше 1990-а. От него бяха извадени 150 страници, в които беше решението на партийно-правителствената комисия, оглавявана от Луканов. След драматични перипетии получих тези 150 стр. И шокът беше пълен. Значи, решава тази комисия да реализира гениалната идея на Луканов и да възложи на някой от нашите служители на някое управление да отиде тайно на преговори с Израел и да закупи плененото преди тридесет и няколко години арабско оръжие, което е руско.<br /> <br /> <strong>- Кое е &ldquo;гениалното&rdquo; в замисъла на Луканов?<br /> </strong>- Идеята беше да се закупи плененото оръжие от израелците и да се продаде отново на арабите, които постоянно воюват някъде в този регион. Разбира се, без знанието на Русия, защото по принцип всяка сделка като купуване и продаване на оръжие е минавала през КГБ, като основният пай е отивал в КГБ, а за нас, каквото остане. Тази комисия възлага задачата на служител от Второ главно управление. Този служител няма никаква валута. Заминава, като му е възложено да обикаля Европа и да търси необходимите средства за купуването на оръжието от Израел от българи невъзвръщенци. Предполагам, че няма нужда да коментираме как и по какъв начин биха могли да бъдат събирани парите от българи невъзвръщенци?<br /> <br /> <strong>- Напротив.<br /> </strong>- Защо според вас един българин в чужбина ще даде пари за някаква си сделка, за която той нищо не знае?<br /> <br /> <strong>- Откъде да знам? Може да са шантажирани с нещо, което са извършили, докато са живели у нас или в чужбина?<br /> </strong>- Нашият Джеймс Бонд да не е луд да ги шантажира по този начин. Нали съответният българин ще отиде в полицията, а нашият човек няма никакви легитимации нито в Париж, нито в Лондон, нито където и да е. Пътува без пукната пара. Той има само пълномощията на Андрей Луканов и партийно-правителствената комисия, които не струват и една стотинка извън границите на България.<br /> <br /> <strong>- Тогава?<br /> </strong>- Тези сънародници имат в България роднини, деца, внуци, майка или баща и т.н. Поставете се на мястото им. И хората дават пари, ценности. След първоначалното &ldquo;натрупване на капитал&rdquo; отива офицерът в Израел, започват преговорите, които вървят много приятно, в задушевна атмосфера... Финализацията на сделката наближава, но руснаците ни надушват. В този момент официалната позиция на българското правителство е, че този служител е някакъв самозванец, който извършва дейност без знанието на какъвто и да е партийно-правителствен орган България. Задържат го. Превеждат го по етапен ред в България и го осъждат на лишаване от свобода на 15 години, без изобщо да бъде споменато кой е той. И той мълчи и не казва кой му е възложил задачата. Това е щатен служител на Второ главно управление и лежи 15 години.<br /> <br /> <strong>- А вие?<br /> </strong>- Както ви казах, като прокурор направих анализ и прекратих делото срещу Янко Янков. Произнесох се, че Янко Янков, наричайки Луканов престъпник, е имал такова право за конкретните обстоятелства. Това е цената, с която Луканов се оневини пред руснаците - пожертва офицера. Дали са му повярвали не знам, но факт е, че сделката пропадна.<br /> <br /> <strong>- В случая сте изиграли ролята на адвокат на Янко Янков. А като прокурор, който защитава държавния интерес, въпреки писъците на номенклатурата, кое дело си спомняте?<br /> </strong>- Много са. Много от тях смехотворни. Никога не съм слагала между тях разделителната черта - важно, по-малко важно, маловажно и т.н. Спомням си, че като прокурор в Градска прокуратура ми възложиха аналогично дело за строежа на НДК и онзи на Бузлуджа, който не знам как да нарека. Обвиненията бяха срещу инвеститор, главен архитект, снабдител и т.н. Това дело беше показателно за начина, по който са строени НДК и онова нещо на Бузлуджа. Един от съдените разказа всичко подробно и за мен беше много интересно, че пари бяха събирани също от наши невъзвръщенци от чужбина. Дарявани са пари и злато за нуждите на строежите. Най-интересното за мен беше, че бяха издействани коли, някакви микробуси, които са пренасяли различни неща за строежите и които не са подлежали на проверка на нито една граница. Имали са надпис &ldquo;За строежа на НДК&rdquo; и са минавали границите като на парад. Това е безумно парадоксално, защото с парите за НДК служители и шефове на митниците са си купували по няколко перални, по няколко цветни телевизори от хубавите марки и какво ли не още от нещата, пристигащи за обзавеждане на НДК. Хората, имащи достъп до парите и благата на сънародниците ни в чужбина, в наглостта си се бяха самозабравили и бяха изписали по документи дори внесено злато за позлатяването на грозната статуя пред НДК, върху която никога не е имало и грам злато. Нещо повече &ndash; бяха изписали и злато за позлатяването на онова нещо на Бузлуджа. Имаше един шофьор на тези микробуси, който разказа всичко от игла до конец. Разбира се, делото приключи с наказания, но аз бях шокирана от безочието на хората, които бяха извършили всичко това. Това дело беше свързано с делото срещу Живко Попов и се мъчех да си представя размера на злоупотребите, извършени на по-висшите етажи. Перверзията беше, че за парите, взети от сънародниците ни в чужбина, високопоставените апаши предполагаха, че са станали държавни пари, а там те знаеха вече как се краде. Тогава разбрах, че баща ми, който напусна самоволно контраразузнаване и партия, има право да се вманиачи на тема червена буржоазия. До такава степен нещата се бяха изкористили. Имаш чувството, че всичко живо краде.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че много от делата, които сте водили, са били смехотворни. Разкажете поне за едно от тях.<br /> </strong>- Всъщност делата се навързват едно за друго като македонски наденички. Спомням си за едно дело, при което вместо нерви изпитах голям кеф. Може да не е от най-шумните, но за мен беше уникално. Тогава със съдията Николай Цветков гледахме едно наистина смехотворно дело. По случай някаква годишнина от Бузлуджанския конгрес беше организирана експедиция за покоряване на един от най-високите върхове на планетата. Само дето не беше Еверест.<br /> <br /> <strong>- И какво установи прокуратурата във ваше лице?<br /> </strong>- Първо, &ldquo;алпинистите&rdquo; бяха до едни от партийната организация на един неслучаен институт. Всички бяха с доста наднормено тегло, меко казано. Като ги гледах, виждах, че те не могат да изкачат и Витоша. Всичко беше ясно, обаче ние ги разпитахме един по един с огромно удоволствие. Питахме как са се изкачвали, имали ли са котки и друго оборудване? Как са подходили към върха? Съдията беше донесъл всякакво алпинистко оборудване, беше го сложил на бюрото и ги питаше кое за какво служи. Върхът беше, когато една дебелана не можа да си превие корема, за да се опита поне да си сложи &ldquo;котките&rdquo; на краката. Циркът беше пълен. Накрая се установи, че всички до един са отишли да си купят мерцедеси, а изкачването беше фалшификация. &ldquo;Алпинистите&rdquo; бяха излезли в чужбина, за да си купят с държавно-партийни пари, смешно звучи нали, мерцедеси. Процесът беше много интересен. Имаха перфектни документи, че са били в чужбина, изкачвали са, изкачили са високия връх. Оказа се, че нищо не са изкачили. Как ви се струва? Естествено, че ги осъдихме, защото това бяха документи с невярно съдържание. Не си спомням колко беше наказанието, но доказах като прокурор, че такова изкачване не е имало.<br /> <br /> <strong>- Кой друг от овластените попадна под секирата на Ани Крулева?<br /> </strong>- Осъдих шефа на Главно управление &quot;Митници&quot; към Министерството на финансите. Той беше син на активен борец и няма да забравя, че тогава отидох да направя проверка в Министерството на финансите и установих, че и самият министър няма никаква документация. Дава лични разрешения на тоя-оня да си закупи лични мерцедеси със специално разрешение, но нямаше никакъв входящ регистър, какви молби постъпват при него. Бащата на този митничар, срещу когото внесох обвинителен акт, беше активен борец и като го съдихме, писа до ЦК на БКП. Наложи се аз да пиша обяснения. От цялата плеяда правораздаватели само аз бях безпартийна и последното писание срещу мен от онова време беше през лятото на 1989 г.- жалба на този баща, активен борец, до Станко Тодоров. Как съм могла, аз - безпартийната Крулева, да внеса обвинителен акт срещу син на активен борец? Така или иначе, митничарският шеф беше осъден.<br /> <br /> <strong>- А кое е другото обвинение със задна дата срещу шефа на Националната следствена служба?<br /> </strong>- Още през ноември 1989 г. бяха ходили в Градският комитет на партията и оттам бяха разпоредили до градския прокурор да не ми възлага дела на активни борци и изобщо на членове на партията. Защото съм си позволила да осъдя син на активен борец.<br /> <br /> <strong>- За какво ставаше въпрос?<br /> </strong>- Въпросният син на активен борец активно беше способствал и помагал, когато имаше специален ред за внос на мерцедеси, определени вносители да имат договорка с митничари и мерцедесите минават като призраци границата ни. Примерно вкарват го през Сърбия, спират преди българската граница, демонтират го, внасят го на части и след няколко метра го монтират пак. Установихме, че само през дежурствата на въпросния син на активен борец става така. Парадоксът е, че вместо той, аз писах няколко години обяснения и куриозът беше, че при Петър Иванов, който беше от инспектората на главна прокуратура, а преди това дългогодишен следовател, трябваше да давам обяснения, той си чука на машината, а навън тече митинг. Станко Тодоров беше резолюирал: &ldquo;Незабавно да се накаже виновната прокурорка Ани Крулева. Незабавно!&rdquo; Въпреки всичко аз този син на активен борец го осъдих ефективно. Ако бях партиен член, щях да ходя да давам обяснения в градския комитет на партията, но мен никой не ме е търсил, а подсъдимият си остана нагъл до края. Настана ноември 1989 г. и в градския комитет на партията бяха разпоредили до градския прокурор да не ми възлагат други дела на активни борци и изобщо на членове на партията. Е, да, ама, не! Аз бях специализирана по тежките дела. Участваме в едно дело със съдия Краси Кожухаров. Ние бяхме постоянни в девети състав, където гледахме дела за външнотърговски работници, които постоянно вършат валутни престъпления. Тогава всяка година съдебните практики на Върховния съд започваха с Пленум на ЦК на БКП, в който се даваха указания към кои престъпления да се подходи с най-тежки присъди поради тежката обществена опасност. Внасяли сме обвинителни актове, срам ме е, за царевица на стойност 2.15 лв. Хубаво, пледирам за ефективно наказание за този външнотърговски работник, който беше извършил драстични злоупотреби. Беше нарушил законите и на България, и на чуждото законодателство. В съда се четат неговите добри характерологични данни, пише, че той се ползва с добро име в обществото, бил е партизанин от 1.ІХ.1944 г. до 9.ІХ. 1944 г. Той, човекът, цели 8 дни е бил партизанин, а аз искам ефективно наказание<br /> <br /> <strong>- И какво?<br /> </strong>- Нищо!<br /> <br />