Анна Мария Петрова-Гюзелева: Познавах Гюзелев много преди да пламне искрата между нас

Анна Мария Гюзелева е родена в Лом. Кръстена е на двете си баби - Анна и Мария. От ранно детство живее и учи във Враца. Майка й, Свобода Маринова, е фармацевт, баща й, Людмил Христов - зооинженер. Дядо й по майчина линия, Георги Маринов, е бил началник на пощата в Лом и е участвал в театрален кръжок. По онова време в Лом кипи културна дейност, съсредоточена в местното читалище, смятано за първо в страната. Анна Мария смята, че е наследила артистичността от дядо си. 

Тя е втората съпруга на легендарния бас Никола Гюзелев.

- Анна Мария, изминаха 10 години от кончината на Никола Гюзелев. Направихте панихида, поканихте хора, които го обичаха...

- Никола си отиде на 16 май 2014 г. Довърши го една много подмолна болест, паркинсон. Твърдят, че от нея не се умира, но не е така. Болестта провокира всички системи в организма и той се срива. 

- Преди да си отиде, ви беше казал: “Бъди силна, Анна Мария”.

- Опитвам се да бъда, но никак не е лесно. Често разговарям мислено с него и с покойната ми майка, дано им е светло там, където са. 

Направихме доста неща с дъщеря ни Адриана в негова памет

Създадохме фондация на негово име, после с БАН, където Никола Гюзелев бе удостоен с титлата “Доктор хонорис кауза”, учредихме Международна награда “Никола Гюзелев”. Тя е за певци, диригенти и сценографи. Минаха четири издания, предстои петото. Носители на наградата “Гюзелев” са Владимир Стоянов, Николай Кърнолски, Димитър Станчев, Мариана Пенчева, Радостина Николаева, Цветелина Василева и други, също така и известни италиански диригенти. 

По-големите събития обаче ще се случат през 2026-а, когато ще отбележим 90-годишнината на Гюзелев. Повод отново да си спомним за големия творец! 

- Как се запознахте с Гюзелев?

- Като ученици в балетното училище бяхме ангажирани в спектакли в операта, така че аз го познавах много преди да пламне искрата. Той ме е видял в операта, вече като млада балерина, и ме харесал. Красавец беше. Така започна всичко. 

Беше разведен. Оженихме се през юни 1984-та. Веднага заминахме за Франция, после - за Италия. Установихме се в Парма и после в Рим. През 1985-а се роди дъщеря ни, Адриана. 

- Гюзелев има двама сина от първия си брак. Вероятно много се е радвал на малкото момиченце?

- Беше нежен и отговорен баща към всичките си деца. 

Казваше - благодарен съм на съдбата, че успях да не пожертвам семейството за кариерата и кариерата - за семейството

Как е успял, той си знае. Трите деца поддържат връзка помежду си. Те много добре знаят как се е погрижил баща им за тях. 

- Заедно с мъжа си имате шанса да общувате със светила от оперния свят?

- С Катя Ричарели и днес поддържаме връзка. В едно интервю тя се изказа много ласкаво за Гюзелев, както и Пласидо Доминго. Не спирам като продуцент да събирам материали за него, имам достатъчно за нов филм за Гюзелев. Вече сме го подготвили с Олег Ковачев и други колеги. Работата позамря по финансови причини, но съм убедена, че ще доведем нещата докрай. Рано или късно филмът ще излезе.

С Пласидо Доминго се познавам много добре

Правих с него интервю за седми канал на Италианската телевизия и МТВ. Знаехме се от Лос Анджелис, където аз снимах един италиано-американски филм. Самото интервю е заснето в Рим. Веднага ме попита как е Никола. По онова време мъжът ми беше здрав, в разцвета на силите си, разбира се. Познавам се лично с Лучано Павароти, Гена Димитрова, Грейс Бъмбри, Райна Кабаиванска и много други. 

- Имали сте среща и с Борис Христов?

- Двамата с Никола се обичаха и ценяха, бяха пели заедно. Никола беше последният директор на Българската академия за култура в Рим, основана от Борис Христов. Двамата пяха заедно в Театро Реджо в Торино в “Хованщина”. Борис играеше Досифей, а Никола - Иван Ховански. Обикновено Никола пееше Досифей, но в тоя случай се смениха. Борис Христов бе много доволен, че Гюзелев оглави Академията в Рим. Немалко добри певци излязоха от нея през 90-те години. 

- Сама ли решихте да станете балерина, или някой ви посъветва?

- Тръгнах на училище във Враца. Бащината ми къща бе до училище “Софроний Врачански”. Там учих 3 години. Записах се в балетната школа към пощата във Враца. Явно там съм чула, че в София има балетно училище. Казах на моите родители, че искам да си опитам късмета, и те се съгласиха. Като издържах конкурса, и те се преместиха с мене в столицата. Това беше саможертва. Осигуриха жилище с пиано, което за мен беше задължително. Образованието в балетното училище изискваше у дома да разполагаме с инструмент. 

Помня всичките си преподаватели с добро

Другарката Райна Сотирова преподаваше литература и български, благодарение на нея започнах да пиша. Тази жена ни мотивира да четем. Четеш ли много, все нещо ще те провокира. По специалните предмети ни преподаваха българи, руснаци, белоруси от тогавашния СССР. 

- Обучавали са ви известни имена в балета?

- Калина Богоева е моя учителка, след време аз я представих на Българската академия за наука и изкуство (БАНИ), където я приеха за академик. Преподаваха ми Фея Балабина, Мария Коляденко, Вера Тошева, която ни беше първата учителка по класически балет. Получих стабилна основа. Сред съучениците ми са големият балетист Ясен Вълчанов, който бе първи солист и по-късно директор на балета на Софийската опера. Ние сме един от класовете, които се разлетяхме по света. Малцина останаха в България. 

- Вашата творческа кариера започва, когато сте на 17?

- В киното дебютирах на 17 години. Режисьорът Николай Машченко ме избра за ролята на Неда в “Пътят към София”. След няколко етапа на пробни снимки казал за мен, че съм типичен представител на българката. Машченко се държеше бащински и много човешки. Говорехме си на руски. Той ми откри много неща за актьорската игра пред камера. 18 години навърших по време на снимките. 

Много от актьорите от този великолепен сериал вече ги няма

През 2018-а организирах едно честване за 40 години от премиерата на “Пътят към София”. Събрахме се няколко души актьори. Дойде Венец Димитров. Бяхме основно дами - Нина Нейкова, Сашка Братанова и аз, появи се и Виктор Викторов. Марин Янев имаше спектакъл, Косьо Цанев не успя да дойде. Има идея за нова среща в БНТ, та там да се съберем повече хора от екипа на “Пътят към София”. 

- Делите времето си между Италия и България. Какво ви даде италианската култура? 

- Като кореспондент от Рим на предаването “Добро утро” по БНТ, се специализирах като тв журналист. По-късно държах изпит в Италия, станах член на Съюза на италианските журналисти, после - на Съюза на българските журналисти. След това продължих да работя и в новините на “Ла Сетте” - седми тв канал на Италия, на сутрешния блок на РАИ 1. В Италия преподавах джаз техника на танца. Преди 30 години там нямаше такива преподаватели.

Освен стила на Марта Греъм, възприет от България, по-късно специализирах и други джаз техники в Италия - стилове Луиджи и Макс Матокс. Снимах се в италиански и смесени продукции. В драматичния театър дебютирах с режисьора Ренато Джордано - един от прекрасните автори драматурзи. Работих с Джорджо Албертаци, една от звездите на италианския театър. Играхме в националния театър на Италия - театър “Арджентина”. С Албертаци имахме и изяви в телевизионния театър. 

- Случвало ли се е да ви пренебрегнат за роля?

- Нямах грийн пас и загубих два филма, за които бях избрана от режисьорите - английски, който се снимаше в Рим, и италиански. Грийн пас не си направих, защото не мога да си провокирам неприятни инциденти с нещо, което дори не беше още ваксина. Признавам, мъчително е да чакаш да те извикат да снимаш. Имам почти 60 филма и сериала, голяма част направени в Италия. Но съм вълк единак, не се моля да ме ангажират. И затова станах и продуцент.

- Как се справихте с италианския език? 

- Не беше лесно, защото се изисква да е перфектен. Отначало ме дублираха в киното, после вече не - имаше директно заснемане. Помогна ми и работата като журналистка, защото усъвършенствах писането, а и говоренето.

В по-късни години завърших магистратура по музикално продуцентство в НБУ. Имах изпит по италиански и по български. По италиански получих 6, а по български - 5 плюс. Пунктуацията е различна в двата езика, затова се случи така. Объркала съм запетайките в българския текст! А аз държа много на граматиката! 

- Нека поговорим за още едно изкуство - поезията. Пишете стихове? 

- Не смея да се нарека поетеса. Седем са ми стихосбирките, издадени на български и италиански. Имам и много участия в международни, италиански и български алманаси. Тази година ме приеха в Съюза на българските писатели по предложение на неговия председател Боян Ангелов.

Той ми беше редактор на една от стихосбирките през 2015-а. Имам много участия в антологии и в Италия, и в България. От 2001 г. съм член на Дамския литературен слон “Евгения Марс”. В едната ми италианска стихосбирка направих предговор-изповед, в една страничка казвам някои неща за себе си, за да запозная читателите с Анна Мария Петрова-Гюзелева. 

Моята поезия е мост между Италия и България, мост между хората

Бях представена като българо-италиански поет и на Международния салон на книгата в Торино 2024 г. Става дума за огромен международен форум, който се помещава в голяма и просторна сграда, с много щандове. Показаха книгите ми, издадени в Италия, както и последната ми стихосбирка - на български. 

- Разбрах, че се гради паметник на Гюзелев, къде ще бъде?

- Ще бъде разположен на площад “Никола Гюзелев”, недалече от Орлов мост, на улица “Иван Асен II”. Много близо до кино “Влайкова”. Паметникът е каменен блок, върху който ще се вгради едно изображение от студена керамика, дело на Ставри Калинов, лека му пръст. Радвам се, че се виждахме често със Ставри, че му се отблагодарих за труда. Той вече боледуваше. Идеята дойде от членове на фондация “Никола Гюзелев” - да се направи изображение на артиста по негов автопортрет в “Борис Годунов”. Под изображението ще гравираме имената на пет негови роли. Никола е една смесица от Атила, Дон Жуан, Мефистофел, Борис Годунов и Филип Втори. 

Нели ЖЕКОВА