Анжел Вагенщайн е роден през 1922 г. в Пловдив. Миналата година навърши 99 години и крачи към 100-те. 
Членувал е в РМС. “За мен РМС е едно великолепно явление в българската революция, то не се омърси с власт и изгоди, младежите бяха тръгнали на бой за хляб и свобода”, казва дълголетникът.

19-годишен, през 1941 г. става член на БКП и участва в Съпротивата, запалвайки склад за кожухчета, предназначени за немците. Заловен е от полицията и осъден на смърт. Спасен е с навлизането на Съветската армия в България.
Вагенщайн е надарен с таланта да борави завладяващо със словото

През многолетния си живот вече е известен писател, режисьор, киносценарист и общественик. Един от 12-те интелектуалци, поканени на прословутата “закуска при затворени врата” с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г. Депутат в VII Велико народно събрание и в 37-ото НС. Автор на около 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми.

Сред най-известните му заглавия са “Допълнение към закона за защита на държавата”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “След края на света”, “Борис I”, “Гоя, или Трудният път на прозрението”. Много от филмите му са отличени с най-високи награди на международните кинофестивали в Кан, Берлин, Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови Вари, Авелино и др. Още през 50-те години печели с “Тревога” и “Звезди” първите световни филмови награди за България. Романите му “Петокнижие Исааково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай” са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит.

Романите му са отличени с престижни световни литературни награди и номинации, включително с Европейската награда за литература “Жан Моне” през 2004 г. Официално е поканен за член на Американската Гилдия на писателите. 

Носител на множество български и чуждестранни ордени и отличия, вкл. орден “Стара планина”, офицер е на френските ордени “За заслуги” и “За литература и изкуство”, на българската държавна награда “Паисий Хилендарски”, Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права “Свят без нацизъм”, руски Орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и други.

Почетен гражданин на Пловдив. 
В книгата си “Преди края на света” Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му “Джеки”. Спомня си нямата лента ”Хлапето” на Чарли Чаплин, в която едно очарователно гаврошче, Джеки Гуган, хвърля камъни по стъклата на околните домове и бяга, а минутка след това, уж случайно, минава дрипавият уличен джамджия Чарли.

Хубава сантиментална история, в която не закъснява да се появи вечният враг на малкия човек - кварталният полицай. Този филм малкият Анжел е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на хлапето и го нарекли Джеки, та и до днес. Така Чарлс Спенсър Чаплин станал “кръстник” на малкия Анжел на другия край на света в Пловдив.

Никола ЧОЛАКОВ, 
Горна Оряховица