Авторитетното издание „Ню юръп“, базирано в Брюксел и водещо по въпросите на Европейския съюз, е поместило обширен анализ миналата седмица, в който разглежда ситуацията с медиите в България и Чехия.

В частта за България вестникът акцентира върху обстоятелството, че свободата на печата в България е достигнала най-ниската си точка, тъй като богатите бизнес магнати все повече изкупуват медийната индустрия. В резултат на това независимото медийно пространство е изчезнало, вместо това е заменено от монолитни медийни конгломерати, обвързани с интересите на своите собственици.



Работейки за изпълнение на конкретни програми, придържайки се към силно предубедена продукция, тези конгломерати са превърнали медийния пейзаж на България в площадка, където богатите да разгърнат своите собствени схеми.

По нататък изданието разкрива ролята на местния олигарх Иво Прокопиев в медийната среда в България и директно го определя като „сляпото петно в българския медиен пейзаж“.

„Емблематичен медиен конгломерат, ръководен от магнат от такъв тип е Икономедия, третата по големина медийна група ръководена от Иво Прокопиев, един от най-един от най-ярките олигарси в страната, натрупал богатството си по време на бурната приватизация на българските държавни активи през 90-те години.

Икономедия обединява повече от 25 издания под своята шапка, и се вижда, че Иво Прокопиев използва своя медиен контрол, за да подбира внимателно информацията, която излиза за неговите бизнес начинания, за да обслужва собствените си цели.

Това става очевидно през 2012 г. в резултат на замърсяване на питейната вода, причинено от една от мините, принадлежащи на Групата Каолин. Разиграващите се събития са отразени от повечето български медии, с изключение на тези, принадлежащи на Икономедия.

По-внимателен поглед показва, че това изобщо не е съвпадение, като се има предвид, че Прокопиев придобива минната група Каолин през 1999 г. при неясни обстоятелства, включващи умишлено подценяване на активи чрез един от неговите собствени инвестиционни инструменти. От своя страна, това позволи на Прокопиев да придобие фирмата при много по-ниска цена в сравнение с действителната й стойност.

Контролният пакет от акции на Каолин е продаден на германската мина Quarzwerke през 2012 г., не много дълго след като избухва историята със замърсяването, но примерът с Прокопиев дава представа за това как влиятелни бизнесмени с големи връзки явно се опитват да изкривят общественото виждане по важни въпроси, вариращи от екологични до политическите решения.“.  

Разглеждайки по-нататък ситуацията и в Чехия, изданието завършва с констатацията, че „Брюксел трябва да действа“:

„Междувременно Брюксел е притиснат да отвърне на онези, които се стремят да монополизират медийния сектор или да подкопаят неговата независимост, било то в България, Чехия, Унгария или Полша.

Брюксел трябва да приеме Европейския закон за свободата на медиите (European Media Freedom Act) в края на тази година, който има за цел да установи „правила за независимост на медийните регулатори, да насърчи прозрачността на собствеността на медиите и да признае, че редакционните решения трябва да бъдат свободни от намеса“.

Това е отчасти отговор на намаляващата свобода на медиите в източните държави-членки на блока и трябва да служи като своеобразен закрепващ механизъм за медийните регулатори. Дали обаче друг наднационален закон ще бъде достатъчен, за да промени цялата посока, остава да видим.

В Централна и Източна Европа Брюксел се смята за твърде далеч и медийните наблюдатели на място не хранят илюзии, че законодателните промени ще могат да обезсилят властта на местните медии“.

Целия материал може да прочетете тук: https://www.neweurope.eu/article/as-media-independence-backslides-across-the-eu-will-brussels-act/

Явно е дошло времето и Европа най-после да прогледне за истинската същност на родното задкулисие, оглавявано именно от олигарха Иво Прокопиев. Защото БЛИЦ от години посочва зависимостите между бизнес, политика и власт, олицетворението на което е именно кръга „Капитал“ начело с Прокопиев.

От престъпното забогатяване по времето на Иван Костов и приватизацията на „Каолин“, до участието му във всяка власт в последните 15 години, Прокопиев наистина е емблематичен пример за това как роден олигарх дирижира процесите в страната, същевременно представяйки се постоянно като „жертва“ на правосъдието.