Станка Джангозова ще навърши 85 години през януари. Тя е най-възрастният член на пенсионерския клуб в квартал „Прослав” и не пропуска сбирка, пише Марица. Доволна е, че пенсионерите се събират на сладка приказка всеки ден, веселят се на рождени дни и празници. „Като голямо семейство сме”, споделя баба Станка. Цял живот е прекарала пред машините за плетене и шиене. Измайсторила е стотици жилетки, пуловери, потници, клинове, блузи. Макар и на възраст вече продължава с любимите си занимания. Кахъри се, че трудно намира специална прежда за машината. Навремето от Първомай я купувала, но сега вече не я доставяли в градчето и се налагало да поръчва от Габрово или да моли познати, като ходят до Турция, да вземат.

Станка Джангозова е родена на 9 януари 1932 година в село Брягово, Първомайско. Преди за завърши гимназия в Първомай, последната година записала плетачество и така  допаднал занаятът, че изкарала и майсторско свидетелство. Омъжила се на 17 години и заедно със съпруга си и малката си дъщеричка, се преместили в Прослав. „Беше 1965-а и веднага започнах да работя в ТКЗС-то. Имало е моменти, когато за по 20 стотинки на ден съм се трудила. След известно време ни дадоха жителство в Пловдив и се отдадох на любимата си професия - плетачеството. Била съм и управител на павилиони и сладкарници в Пловдив”, спомня си баба Станка. 

Тя съветва младите да не се страхуват от работата. „Човек колкото повече работи и иска да научи нещо, толкова по-добре се чувства и е полезен за обществото. А една жена трябва да умее да готви, да плете и шие”, изброява Станка.

Самата тя 40 години върти волана и се справя много добре като шофьор. Гордее се, че няма нито една наказателна точка и нито едно провинение. До преди 4 години шофирала по улиците без проблем, но вече го правела по-рядко заради възрастта. Първата  кола била жигула, след това сменила още една от същата марка, а накрая подкарала зелен москвич. „Имах голям мерак за москвича. Бях прехвърлила 40-те, когато изкарах шофьорските курсове. Аз бях най-старата в курса, но от първия път си взех  изпитите. По същото време лекари и други хора с висше образование ги бяха изпокъсали”, спомня си възрастната жена. Тя е убедена, че щом човек седне зад волана, трябва много да внимава и стриктно да спазва правилата за движение.

Сега голяма опора  е дъщерята Мария. Синът Ангел наскоро починал и баба Станка едва сдържа сълзите си, щом започне да говори за него. Тя има четири внуци и пет правнуци. Най-много се радва на правнуците и с каквото може помага при отглеждането им. 

Майсторка е на тестените изделия, а нейните наследници най-много искали да им прави  питки и тиквеник. „Като сложа тиквата настъргана, запържа я, поръся със захар и навивам корите в тавата. Слагам повече мазнина и става много мекичък, направо да си оближеш пръстите. А щом го изпека, го заливам с газирана вода или го напръскам с вода”, бърза да каже рецептата за специалитета си жената. 

Сутрин пие прясно мляко или хапва кисело. Обича супа и повече  плодове и зеленчуци.  Много ябълки, банани, краставици и грозде редовно присъстват в менюто . Баба Станка е категорична, че човек трябва да се храни здравословно, за да  живее по-дълго. Донякъде обаче дълголетието се дължи и на ген. Нейният баща починал на 87 години, а брат  живял до 93. „И двамата имаха здрави организми, ала се притесниха след едни случки и набързо си отидоха от този свят. Затова на близки и роднини казвам да не обръщат внимание и да не си слагат на сърце неща, които са маловажни. Това, което е минало преди два дни, нещо си счупил или загубил, не го мисли. Така е трябвало да стане. Вземеш ли да се тормозиш и се разболяваш”, съветва възрастната жена.

Любимата й питка

В 1 кг брашно се прави дупка по средата и в нея се слага една или две чаши  прясно мляко. Към тях се прибавя  купче мая, разтворена в топла вода и 4-5 яйца. Замесва се, прави се на топки, във всяка топка се слага сирене и се завива като цвете. Пече се 30 минути.

Докторе, благодаря

Искам да благодаря специално на д-р Даменлиев от УМБАЛ „Свети Георги”. Върна ме от оня свят. Стомахът ми се пълнеше с кръв и си отивах, но докторът ме спаси. Три месеца бях в болницата. Преляха ми 65 банки кръв, разказва баба Станка. Преди това пък счупила ръка и пак лекарите в болницата  помогнали. Благодарение на машината за плетене всеки ден правела упражнения и  успяла да раздвижи ръката.