Никога няма да забравя веселите коледни празници, когато бях малка ученичка и моите дядо и баба бяха живи, и които аз много обичах. Те бяха заможни и много щедри към всички нуждаещи се от помощ хора, за което бяха уважавани от познати, роднини и комшии в големия ни град.
На Бъдни вечер и Коледа вратата им никога не беше заключена и всеки бе добре дошъл.

Всяка година на празниците при баба се събирахме двете й дъщери - майка ми и леля ми, с нашите бащи и ние - тримата й внуци, от които аз бях най-голямата. Винаги идваше и сестрата на дядо ми - стара мома, някое комшийско дете или познато семейство.

Когато на Бъдни вечер се смрачаваше, баба ни караше да гледаме небето:

- Деца, гледайте небето, тази вечер то се отваря и ангелите слизат от там да изпълняват желания. Който ги види, те ще изпълнят съкровеното му желание. Докато ние се взирахме нагоре, малката ми братовчедка викаше:

- Аз видях едно ангелче - и сочеше с пръст нагоре. - Ето го там. Баба ми - невероятна домакиня и кулинарка, приготвяше за този празник седем постни ястия - картофен пататник, боб, чушки с ориз и стафиди, постни сарми винаги присъстваха на трапезата, а и погача, украсена с гроздове от тесто, тиквеник, сладки с орехови и бадемови ядки - винаги нечетен брой.

Те имаха голямо и богато лозе, от което дядо ми още преди празниците носеше плодове, които баба ми изсушаваше, орехи, зимен сорт пресни зелени ябълки, мед от пчелите.

Още на Бъдни вечер, а и през целия ден на Коледа баба ми викаше съседските деца и им подаряваше през балкона в торбички всякакви лакомства, но те най-много се радваха на питите с мед от кошерите.

Когато на Бъдни вечер видеше някое съседско момиче от гимназията или студентка, живееща под наем, тя й даваше торбичка със сушени плодове, пресни ябълки и орехи и тихо под балкона й казваше:

- Днес - на Бъдни вечер, преди да си легнеш, среши косата си, а гребена заедно с космите сложи под възглавницата си - и така ще сънуваш бъдещия си съпруг. На Коледа обели една ябълка - когато хвърляш обелките на масата, която буква те образуват, с нея ще започва името на този, за когото ще се омъжиш.

След това разрежи ябълката - ако семките са на кръст - цяла година няма да ти върви в учението, ако са наредени в кръг - големи успехи ще имаш.

Счукай с гостите си по един орех - ако е здрав, - здрави ще бъдете, ако не е - болести ви чакат. Когато тя раздаваше торбичките и казваше тези поверия, аз винаги се криех около нея и я слушах и ми се струваше, че всички й вярваха.
На Коледа баба ми прикадяваше с тамян от църквата стаите, за да изгони злото, а по-късно и трапезата.

Веднъж се бяхме събрали, както обикновено, на големия християнски празник при баба ми. На масата имахме печена пуйка, пълнена с ориз и кисело зеле, голяма нарязана питка, баница с късмети, туршии, няколко вида зимни салати, домашна гроздова ракия и червено вино от лозе, а във фурната се печеше любимата ми баклава с орехи.

Братовчед ми беше много палав и баба току му подвикваше:

- Не ставай от масата! Наведи се, иначе все бос и гладен ще ходиш!

Баща му, чуеше ли бабиния глас, на свой ред се провикваше:

- Георге, не чуваш ли, не ставай! Навеждай се!

При нас беше дошло и едно комшийско момиче да гледа телевизия, на което майка му се приготвяше за празника, бащата беше военен и отсъстваше от града, а брат й - Косьо, се беше запилял някъде, пък и телевизорът им се беше повредил.

Тъкмо когато сестрата на дядо ми - старата мома, скришно си доливаше вино и леля ми укорително поглеждаше изпод вежди братовчед ми, към двадесет и два часа токът угасна. След няколко минути някой се качи през балкона и започна да блъска с дряновица по стъклото. Братовчед ми скочи и тръгна към балконската врата, но баща му извика:

- Георге! Стой си на стола, Георге!

Всички малко се уплашихме, но Светла - съседското момиче, първа позна брат си през стъклата и му изкрещя:

- Косьо, защо правиш така? Веднага иди да светнеш! Ще те кажа на татко, като дойде.

А баба ми му викна:

- Влез и изяж парче баница, да ти видим късмета!

След като зави бушона на стълбището и токът светна, Косьо влезе начумерен при нас. Баба ми го попита:

- Ти защо си така кисел на Коледа, бе? Навърши ли четиринадесет години?

Той кимна утвърдително и засрамено я запита:

- А ти защо си казала на Ганка на Бъдни вечер срещу Коледа да се реши и да спи с гребена под възглавницата си? Похвали се днес на мама, че се сънувала с рус годеник.

- Такава ли била работата? - усмихна се баба. - Че ти ерген ли си бе, Косьо? Ганка - студентката, ли ти хареса? Не е ли доста голяма за тебе?

Косьо само примигваше и не отговаряше.

- Ти си най-хубавото и силно чернооко момче в квартала, а момите харесват богати и работливи мъже. Сега ще ти дам парче баница, но първата хапка няма да гълташ, а само ще я сдъвчеш, ще я запечатаме в пликче и ще я сложиш под възглавницата си. Чак на Свети Валентин ще я хвърлиш в морето и ще видиш как във всичко ще ти тръгне. Хайде да видим сега кой какъв късмет ще изтегли от баницата!

Спомням си, че тогава на Косьо се падна парата и той чак тогава леко се усмихна.

След като ги нагости, баба ми продължи:

- Хайде сега, Косьо, вземай сестра си и отнеси тези плодове, вино и мед на майка си, че само след час днес на Коледа в полунощ ще излязат върколаците. Те бродят от полунощ до ранни зори чак до Йордановден и причиняват зло на хората. Затова много по тъмното не се ходи по празниците...

И сега, когато празнуваме Коледа, си спомням тези бабини поверия и винаги на Рождество Христово, на което тя празнуваше и своя имен ден, си поплаквам за нея, която толкова много обичах и която ми липсва и до днес.

Силвия МИЛЕВА, Варна