Християнската църква отбелязва днес Велики или Разпети петък. Това е ден на великите страдания на Исус.
Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки при слънчево затъмнение и земетресение.
На днешния ден християните отиват рано сутринта на църква и минават под масата три пъти за здраве. Постът е особено строг - нито се яде, нито се пие (дори вода). На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
"Матеус Пасион" на Бах ще звучи на Разпети петък
За четвърта поредна година пълната 4-часова партитура на „Страсти по Матея“ („Matthaus Passion“) от Йохан Себастиан Бах ще звучи в най-красивата софийска зала - Аулата на Софийския университет, по време на Страстната седмица преди Възкресение Христово. За първи път обаче едно от най-възвишените музикални произведения ще бъде изпълнено в традиционния си ден - Разпети петък.
Според критиката в тази творба великият германец е превърнал традиционния сюжет за последните дни на Исус Христос в гигантски паметник на своята епоха.
Под диригентството на Йосиф Герджиков в изпълнението (начало 13 часа) участват камерният смесен хор при храм “Св. Троица” с диригент Елианка Михайлова, камерният смесен хор “Ин Сакрис” с диригент Боряна Найденова, хор „Musica antiqua – soprano in ripieno“ с диригент Теодора Димитрова, солистите Гиргина Гиргинова и Нина Панкова - сопран; Олга Динова - алт; Виргил Хартингер – тенор, Петър Данаилов - баритон; Пламен Бейков – бас, Стефан Далчев –орган, и камерен оркестър от инструменталисти солисти.
Великденските пасиони са богослужебни произведения за последните дни и кръстните мъки на Иисус Христос по някое от Евангелията. Те са наследници на средновековните мистерии. Текстовете често са допълвани и обработвани от либретисти. Текстът на „Матеус пасион“ е съставен съответно от избрани части по Евангелието на Матей, както и свободно съчинени стихове на либретиста Пикандер (псевдоним на Christian Friedrich Henrici). „Матеус Пасион“ е поръчана на Бах от управата на Лайпциг през 1725, поставена е веднъж от него и остава неоценена. Творбата, която ние днес намираме за така величествена и разтърсваща, всъщност дължи живота си на Феликс-Менделсон Бартолди, който я намира и поставя около 100 г. след създаването й при небивал успех. Останалото е история, а пасионът започва да се изпълнява всяка година на Разпети петък в протестантския свят.
Исторически в България части от „Матеус Пасион“ са изпълнявани през миналия век под диригентството на маестро Добрин Петков в Пловдив и маестро Иван Маринов в Русе въпреки цензурата на комунистическия режим.
Традиционното вече изпълнение в Аулата е ежегодна частна инициатива на група инженери и архитекти, почитатели на Баховото творчество и чрез него търсещи духовното начало в човешкото битие. Идеята и организацията са дело на инженер Георги Колчаков – ръководител на проектантско бюро и горещ поклонник на тази музика от най-ранните си години. Той е подпомаган от свои колеги и приятели, сред които неоценима е и заслугата на диригента Йосиф Герджиков - музикалният ментор, движен от задълбочените си познания за бароковото изкуство. Той обединява професионалните изпълнители с траен интерес към музиката от онова време.
/БЛИЦ
