Български туристи са станали свидетели на напрегната ситуация в град Салала в Оман, след като два дрона прелетели ниско над хотел и били свалени с ракети. За случилото се разказва Радостин Господинов, който е на почивка там заедно с приятели.
„Видяхме два дрона, които прелетяха точно над хотела ни и ги взривиха с ракети. Във фоайето на хотела имаше плачещи майки и деца след тази ситуация. Нещата са доста сериозни“, разказва той пред „Телеграф“.
Господинов и компанията му пристигнали в Оман на 22 февруари за едноседмична екскурзия. Всичко протичало спокойно до вторник, когато ситуацията рязко се променила.
По думите му, по време на инцидента групата била на плажа до хотела. Един от дроновете летял много ниско и ясно се виждал.
„Не очаквах, че толкова ниско лети дронът. Единият беше с триъгълна форма и се виждаше съвсем ясно. После се чуха тътени и го свалиха“, разказва той.
Според наблюденията му първият дрон паднал малко преди доковете на пристанището близо до хотел „Хилтън“. Туристите наоколо се изплашили и започнали да се разпръскват.
„Хората се изплашиха много и се разбягаха. Събраха се във фоайето на хотела. Видях много притеснени и разплакани майки, предимно от Полша и Русия“, допълва българинът.
Вторият дрон бил обстрелван от военен кораб, разположен в пристанището. По думите на Господинов корабът постоянно стои там и в момента също е на същото място.
До инцидента хотелът, в който са настанени българските туристи, бил пълен с гости. След случилото се обаче много от тях започнали да напускат.
В същия хотел има група от около 20 българи, а в други хотели в Салала се намират още около 50 наши сънародници. Очаква се Радостин Господинов и приятелите му да излетят за София в 11:00 часа местно време.
Междувременно друга група българи съобщава за трудности при прибирането си от Малдивите. Според Теменуга Кръстева около 100 български граждани вече четвърти ден са блокирани в столицата Мале и чакат възможност да се приберат.
„Първите дни се опитвахме да гледаме на ситуацията с разбиране. Дори с чувство за хумор. Днес вече е ясно, че „Операция Тюркоаз“ се превръща в „Операция Оцеляване“, пише тя в публикация във Facebook.
По думите ѝ туристите следят внимателно обстановката в региона, където въздушни коридори се затварят, полети се отменят и маршрути се променят за кратко време.
„Не сме паникьори. Имаме покрив над главите си, имаме храна и всички сме живи и здрави. Но вече четвърти ден около сто български граждани са блокирани в Мале и просто чакат – чакат полет, чакат решение, чакат държавата си“, допълва Кръстева.
Тя разказва, че е провела телефонен разговор със заместник-министър на външните работи, за да информира институциите за ситуацията. По думите ѝ отговорът бил, че държавата няма задължение да организира прибирането на туристи, пътували по собствена инициатива.
Впоследствие българските граждани получили съвет от консулството в Делхи да се свържат с авиокомпаниите и да търсят алтернативни полети.
„На практика това означаваше да правим това, което вече правим сами“, пише Кръстева.
Към момента българите в Малдивите продължават да търсят възможност за полет обратно към Европа, докато следят развитието на ситуацията в региона.
Военен конфликт
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран започна на 28 февруари 2026 г., когато САЩ и Израел извършиха съвместна военна операция срещу Иран. Целта на операцията беше да се неутрализират ядрени и балистични заплахи, които Вашингтон и Тел Авив твърдяха, че Иран представлява за региона и техните национални сигурности.
Израел нарече удара превантивен, докато САЩ подчертаха, че действията са насочени към защита на съюзниците им и предотвратяване на по-сериозна заплаха. В отговор Иран започна масирани ракетни и дронови удари не само по военни цели на САЩ и Израел, но и по други стратегически обекти в региона.
Към 2 март 2026 г. конфликтът пое още по-голяма динамика, когато Аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, загина в резултат на обстрел от израелски дрон. Смъртта на Хаменей беше обявена за моментален удар върху иранската власт и символ на нова ескалация в конфликта.
Тази трагедия предизвика огромно възмущение в Иран и беше възприета като преломна точка в политическата ситуация, довеждайки до масови протести в Иран и нарастваща мобилизация на силите за отговор. Вследствие на смъртта му, Иран започна още по-интензивни атаки срещу израелски и американски бази и въоръжени сили.
Конфликтът бързо се ескалира и обхвана цели региони на Близкия изток, като иранските сили започнаха да заплашват важни транспортни маршрути, включително Стратегическия Ормузки пролив. Израел и САЩ бяха атакувани с ракетни удари в държави като Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, като много от тези региони бяха замесени в конфликта. Освен това, Иран не се ограничи само с военни удари, а и с блокади и заплахи за глобалните енергийни потоци, които минават през този регион.
Цивилни жертви и разрушения не закъсняха. Извън военните загуби, много цивилни инфраструктури, като училища и жилищни квартали в Иран, бяха засегнати от въздушни удари, което доведе до засилени международни критики относно жертвите сред невинни граждани. Разрушенията са сериозни и в двете държави, като общият брой на жертвите е все още в процес на изясняване.
Регионалната нестабилност доведе до реакция от международната общност. Европейски държави и ООН призоваха за незабавна деескалация и възобновяване на политическия диалог, като много държави изразиха загриженост за потенциалното разширяване на конфликта и нарушаването на международното право.
