България излезе начело в Европейския съюз по коефициент на плодовитост. Това показват окончателните данни на Евростат за 2023 година, публикувани по повод Деня на родилната помощ – Бабинден, пише dunavmost.com.
Докато раждаемостта в Европа се срива до исторически минимуми, у нас показателят достига 1.81 деца на една жена – най-високата стойност в целия Европейски съюз и значително над средното за Общността ниво от 1.38.
Демографският парадокс зад "първото място"
Зад привидния повод за оптимизъм се крие сложна и противоречива картина.
След България в класацията се нареждат Франция с коефициент 1.66 и Унгария с 1.55 – държава, която инвестира сериозни публични средства в стимули за раждаемост. В другия край на скалата остават Малта (1.06) и Испания (1.12).
Експертите обаче са единодушни, че "шампионската титла" не означава край на демографската криза. Коефициентът от 1.81 остава под критичната граница от 2.1 деца на жена, необходима за естествено възпроизводство на населението.
Освен това част от високата стойност е резултат и от намаляващия брой жени в репродуктивна възраст – когато базата се свива, относителният показател неминуемо се повишава.
Най-младите майки в Европа
Данните на Евростат очертават и още една отличителна черта – българките стават майки най-рано в целия ЕС. Средната възраст за раждане на първо дете у нас е 26.9 години.
За сравнение, средната европейка ражда почти на 30 години – 29.8. Най-късно майчинството настъпва в Италия (31.8 г.) и Испания (31.6 г.).
Този показател има две страни. От медицинска гледна точка по-ранното майчинство носи здравни ползи. От икономическа и социална перспектива обаче често е сигнал за по-ниско образование, по-ранно излизане от образователната система и по-трудна професионална реализация за младите жени.
Европейската демографска зима
Голямата картина за Европа остава тревожна. През 2023 г. в ЕС са родени едва 3.67 милиона бебета – спад от 5.4% спрямо предходната година и най-ниското ниво от 1961 г. насам.
На този фон българският резултат изпъква като изключение, но не и като решение. Той повдига неудобни въпроси – за ефективността на социалните политики, за ролята на икономическата несигурност и за влиянието на различни демографски модели, които официалната статистика не разглежда в детайл.
Числата поставят България на върха в Европа по плодовитост. Реалността обаче остава по-сурова – нацията продължава да намалява, а демографският часовник тиктака без пауза.
